Решение № 8336 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. от [населено място], обл. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Т. Божинов против Решение 10402 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 607 от 2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания, относими към чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, чрез главен юрисконсулт К. Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 10402 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 607 от 2024 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Д. Т. против Решение 2153-15-67/29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-15-01518238/23.01.2024 г. и Задължителни предписания ЗД-1-15-01518227/23.01.2024 г., издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пловдив и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало въз основа на заявление вх. 1058-15-877/03.11.2023г. от К. Т. за издаване на задължителни предписания за подаване на данни съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за Т. земеделски производител, за месец 01 и 12.2022г. Във връзка с подаденото заявление, допълнително са представени копие на анкетна карта, анкетен формуляр и справка за дейността за стопанската 2022г. 2023г., копие от регистрационна карта на земеделски стопанин за периода 2012г. 2023г., копие от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022г. Със заповед ЗР-5-15-01482875/12.12.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е била възложена проверка по разходите на ДОО от контролен орган с обхват на проверката от 2011г. до 2023г. В резултат на това е бил съставен констативен протокол КП-5-15-01518168/23.01.2024г., обективиращ следното: съгласно данните от регистъра на осигурените и самоосигуряващите се лица, Т. е декларирал в ТД на НАП - Пловдив възобновяване на трудова дейност от 14.02.2011г., като земеделски стопанин и осигуряване за фонд Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство . Били са внесени дължимите осигурителни вноски за периода от 14.02.2011г. до 30.11.2023г., с изключение на месеците януари и декември 2022г., с код за вид осигурен 13 - като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител. К. Т. е регистриран като земеделски стопанин на основание Наредба 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани с дата на регистрация - 18.02.2011г. и с последващи заверки на 20.03.2012г., 26.02.2013г., 14.01.2014г., 02.02.2015г., 18.01.2016г., 03.01.2017г., 05.01.2018г., 22.01.2019г., 12.03.2020г., 18.03.2021г., 01.03.2022г. и на 06.03.2023г. При извършването на проверката лицето е представило ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2012г. до 2022г., с декларирани доходи от друга стопанска дейност и считано от 2013г. доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане, анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин и анкетни формуляри, в които са декларирани място на извършване на дейността (землището на [населено място], община Родопи) и обща използвана площ с намерение за засети/засадени площи. При анализ на данните в събраните при проверката доказателства е направен извод, че няма данни проверяваното лице да е подавало актуализирана информация за периода от 2011г. до 2023г. за засети от него земеделски култури, съобразно изискванията на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от Наредба 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските стопани. На следващо място, регистрацията на земеделски стопанин по реда на посочената наредба не е достатъчна сама по себе си да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни съгласно Наредба Н-13/17.12.2019г. и са внасяни осигурителни вноски в приход на ДОО, доколкото не се установява реално упражнявана трудова дейност. Въз основа на установеното в констативния протокол са били издадени задължителни предписания ЗД-1-15-01518227/23.01.2024г., с които е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за К. Д. Т. за периода от 14.02.2011г. до 28.02.2011г., с вид осигурен 13, декларация обр. 1; за периода от 01.03.2011г. до 31.03.2011г., с вид осигурен 13, декларация обр. 5 и за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2021г., с вид осигурен 13, декларация обр. 1. Издадени са и задължителни предписания ЗД-1-15-01518238/23.01.2024г., с които е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за К. Д. Т. за периода от 01.02.2022г. до 30.11.2022г., с вид осигурен 13, декларация обр. 1 и за периода от 01.01.2023г. до 30.11.2023г., с вид осигурен 13, декларация обр. 1. Недоволен от постановения акт, лицето е подало жалба по административен ред пред горестоящия административен орган с приложения - ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за проверявания период; копия от договори с клиент, за когото са произвеждани моркови за 2022г. и 2023г.; справка от НАП за изплатени доходи на ФЛ за доходи от продажба на земеделска продукция; документ и протокол за предаване на моркови на клиент Бул Био НЦЗПБ ЕООД; декларация и опис на протоколи, представени в ДФЗ, във връзка с обвързано финансиране за 2023г. С решение 2153-15-67/29.02.2024г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил оспорените задължителни предписания на изложените в тях фактически и правни основания. Прието е, че жалбоподателят не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, което води до извод за липса на основание за осигуряване по КСО за периода от 14.02.2011г. до 30.11.2023г., с изключение на периодите мм. 01 и 12.2022г. Били са приобщени в производството пред Административен съд Пловдив и писмени доказателства, а именно: договор за покупко продажба на трактор от 18.11.2005г. и 2бр. доклад за проверка на площи, извършена от експерти в ДФ Земеделие и писмо вх. 12686/26.07.2024г. от ДФ Земеделие . Оплакванията в касационната жалба са бланкетно заявени и се акцентира върху нарушението на материалния закон на съдебното решение. Спорният въпрос, на който следва да се отговори е дали К. Т. в относимия период е бил регистриран по надлежния ред като земеделски производител в приложимостта на определението по § 1, т. 5 от ДР КСО, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В случая лицето не е осъществявало реално дейност като земеделски производител и не е произвеждало продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Внасянето на осигурителни вноски не изчерпва фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999г., регистърът на земеделските стопани предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. К. Т. не е бил надлежно регистриран по установения ред, чрез вписване в Националния регистър за бизнес операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Пловдив. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Както съдържащите се в преписката доказателства, така и събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства не установяват по категоричен начин наличието на изискуемите от закона предпоставки за доказване качеството на осигурено лице на касатора. Ето защо обосновано в оспореното решение е прието, че Т. не попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и води до извод за липсата на основание за осигуряване по КСО в качеството на земеделски стопанин. Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на Решение 2153-15-67/29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-15-01518238/23.01.2024 г. и Задължителни предписания ЗД-1-15-01518227/23.01.2024 г., издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пловдив. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, те следва да са в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,