Решение № 4943 от 25.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София- град срещу Решение 1721 от 17.03.2021 г., постановено по адм.д. 7531/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Сочат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК като се претендира отмяната му. Ответникът Р. Биков, чрез своята майка и законен представител Л. Бикова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Биков, чрез неговата майка и законен представител Л. Бикова, с жалба срещу Решение Ц-2153-21-21/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е била оставена без уважение жалбата му с вх . Ц1012-21-143/21.05.2020г. срещу разпореждане [номер]/30.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град. В резултат на анализа на събраните пред него доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление от 05.02.2020 г., чрез своята майка и законен представител, Р. Биков е поискал да му бъде отпусната наследствена пенсия от починалия му баща Р. Биков, като за целта е представил Решение на Софийския районен съд 283389/22.11.2019 г. по гр. д. 8304/2019 г., влязло в сила на 18.01.2020 г., с което, на основание чл. 14 от ЗЛС, е била обявена смъртта на Р. Биков за настъпила на 18.11.2013 г., към 16.30 часа. С разпореждане [номер]/30.04.2020 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София- град, е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, считано от 18.11.2013 г. датата на смъртта на наследодателя и е постановено изплащането й да се извърши съгласно чл. 105, ал. 2 от КСО. Пенсията е била изплатена за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 5 577,06 лв. Разпореждането е било оспорено по административен ред в частта относно приложението на чл. 105 ал.2 от КСО, като е било потвърдено с Решение Ц-2153-21-21/10.07.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град. С Решение 1721 от 17.03.2021 г. Административен съд София град е отменил Решение Ц-2153-21-21/10.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона и за издаване на административен акт в съответствие с тези указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с приложимия към датата на постановяването му материален закон. Достигнал е до извода, че пенсионните органи неправилно са приели за погасени по давност вземанията на малолетния Р. за наследствена пенсия за периода от 2013г. до 2016г. В тази връзка е изложил съображения, че възникването на правото на пенсия и вземането на сумите по нея следва да се преценява съобразно приложимата разпоредба на чл. 105, ал. 2 КСО, съгласно която вземането за пенсия се погасява с изтичане на 3 годишен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Съдът е преценил, че с оглед подаденото в срок заявление по реда на чл.94 ал.1 от КСО, погасителната давност по чл.115 от КСО е започнала да тече от датата на обявяване смъртта на наследодателя със съдебното решение 27.01.2020г., а не от датата, на която е било прието, че лицето е починало 18.11.2013г., поради което не е изтекла към настоящия момент. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл.209 т.3 от АПК за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Административният съд е събрал и анализирал значимите за правилното решаване на спора доказателства, съобразил е всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани и верни правни изводи, които касационната инстанция споделя изцяло. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспореното пред него решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионните органи са незаконосъобразни, тъй като констатациите им, че вземанията на малолетния Биков за наследствена пенсия за времето от 2013г. до 2016г. са погасени по давност, са неправилни. Настоящата инстанция намира, че при преценката относно възникването на правото на пенсия и вземането на сумите по нея, както и при определяне началото на давностния срок административният съд правилно е приложил разпоредба на чл. 105, ал. 2 КСО. При правилни констатации за депозирано в срок заявление по реда на чл.94 ал.1 от КСО, обосновани са и изводите на съда, че погасителната давност по чл.115 ал.2 от КСО, започнала да тече от обявяването на смъртта на наследодателя със съдебния акт, а не от датата на която е прието, че е настъпила смъртта, към настоящия момент не е изтекла. Съгласно разпоредбата на чл.117 от Закона за лицата и семейството, обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето. Така с влизане в сила на съдебното решение за обявяване смъртта на наследодателя възниква и правото на вземане на пенсия на неговите наследници. Считано от момента на съставяне на акта за смърт на изчезналото лице /въз основа на влязлото в сила решение/ се счита за открито наследството му, което поражда и субективното право на пенсия. И тъй като погасителната давност по чл.115 ал.1 от КСО започва да тече от датата на обявяването на смъртта със съдебния акт 18.01.2020г., към настоящия момент същата не е изтекла и правото на наследствена пенсия на малолетния Биков не може да се приеме за погасено по давност. Предвид изложеното, решението на АССГ като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на касатора не се дължи присъждане на разноски, а ответникът не е претендирал такива. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр.първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение