Решение № 142 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2012 г.

Решение № 142 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13328/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Радослав Стоянов Керанов, жив в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 1742 от 19.07.2012 г. по адм. д. № 949/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице изх. № 72/6.03.2012 г. от полицейски орган при 3 РУП - гр. Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедта и са претендирани разноски. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при 3 РУП - гр. Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс, е заповядано да бъде задържан касаторът за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на трето РУП - гр. Пловдив. На задържания са разяснени правата му чл. 63, ал. 3 от ЗМВР, подписал е декларация за запознаването с правата си, посочил е, че желае адвокатска защита по свой избор и не желае адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ от служебен адвокат, има здравословни проблеми и желае медицински преглед, както и че желае чл. от семейството му или друго лице да бъдат уведомени за задържането му. Налице са били материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта - данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК - а именно на 6.03.2012 г. Керанов е попречил на полицейски орган да извърши проверка на таксиметров автомобил, управляван от водач без свидетелство за управление на МПС, като е наредил в качеството на лизингодател и собственик на автомобила на извикания правоспособен водач да не изпълнява полицейското разпореждане за откарване на автомобила до РУП за проверка. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. Доводите на касатора се свеждат до твърдяната от него неправилна преценка на АС, че няма липса на реквизити на заповедта - липса на посочено правно основание за задържането и липса на мотиви при издаването на заповедта. В самата заповед на мястото, където следва да се изпише правното основание е вписано "подозрение в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК" и чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е посочен като правно основание за издаване на заповедта. Нормата на НК гласи, че който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Правилна е преценката на съда, че е налице правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - данни за извършено престъпление, които се съдържат както в обясненията и докладната записка от административната преписка и същите факти се установяват от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели. Оплакването за липса на мотиви и правно основание е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,