Решение № 14238 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2012 г.

Решение № 14238 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15277/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Булкам" ЕООД против решение № 2287/1.10.2012 г., постановено по адм. д. 4311/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 191101646/10.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № П-191101646 от 28.10.2011 г., в частта потвърдена с Решение № 718/18.11.2011 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - Варна (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорения РА по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2287/1.10.2012 г., постановено по адм. д. 4311/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Булкам" ЕООД против РА № 191101646/10.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № П-191101646 от 28.10.2011 г., в частта потвърдена с Решение № 718/18.11.2011 г. ДД "ОУИ" относно отказано правото на данъчен кредит за д. п. м. 09.2008 г. в размер на 867, за д. п. м. 06.2009 г. в размер на 2134 лв., за д. п. м. 10.2010 г. в размер на 5147 лв. по фактури издадени от "Бета арт" ЕООД, по фактури с доставчик "ГЕДО" ЕООД за д. п. м. 11.2010 г. в размер на 8084 лв., за д. п. м. 12.2010 г. в размер на 10 056 лв., както и по фактури, издадени от ЕТ "Силакс - Силвина Сергеева" за д. п. м. 01.2010 г. в размер на 2740 лв., заедно със съответните лихви, както дължимите лихви за невнесении авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. и са присъдени разноски в полза на данъчната администрация в размер на 1446,53 лв. Административният съд е приел, че обжалваният пред него РА е действителен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява да спорните данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице в декларираните от него размери. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по отношение на всяка една от фактурите конкретни доказателства, които представляват част от данъчната преписка, от които е приел за установено, че фактурираните доставки не е възможно да са били извършени от издателите на фактурите в полза на ревизираното лице. В частта по ЗКПО съдът се е позовал на изчисленията на дължимата лихва и липсата на данни за внесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, като са развити в същия вид и съдържание в жалбата по административен ред, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. В касационната жалба се съдържат конкретни оплаквания по отношение РА за формирани необосновани и неправилни изводи, а по отношение атакуваното съдебно решение само се посочва оплакване за необоснованост и противоречие с материалния закон. Касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. При задълбочен анализ на всички събрани доказателства административният съд е приел, че не е установено извършването на фактурираните облагаеми доставки на стоки и услуги. Неоснователно е оплакването, че съдът е формирал тези фактически изводи само защото доставчик не е представил исканите му документи при насрещна проверка, извършена от орган по приходите. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, за да достигне до извод, че ревизираното лице не е получател по облагаеми доставки, поради което за него не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, по които данъкът е начислен без основание. В съдебната фаза на производството не са събрани никакви доказателства, представени от жалбоподателя, независимо от изричните указания на АС -Варна от 21.02.2012 г. за разпределение на доказателствената тежест в производството и липсата на доказателства за конкретни твърдяни от "Булкам" ЕООД факти, които са в негова полза. Съдът многократно е предоставял възможност да бъдат събрани ангажираните като доказателства писмени документи, намиращи се в трето неучастващо по делото лице "Интер реклама " ЕООД, но в изпълнение на процедурата на чл. 190 от ГПК не са събрани доказателства. По изложените съображения касационната инстанция намира, че при събиране на доказателствата АССГ не е нарушил изискванията на закона. В конкретния случай именно процесуалното бездействие на "Булкам" ЕООД е причина за липса на събрани каквито и да е било нови доказателства в съдебната фаза на производството, различни от тези ангажирани в административното производство. Съдът е установил фактическата обстановка по спора само въз основа на доказателствата, събрани по време на ревизията и допълнително представените от ответната страна по искане на жалбоподателя ревизионни доклади и ревизионни актове на "Бета Арт" ЕООД и ЕТ "Силакс - Силвана Сергеева" . Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки в полза на "Булкам" ЕООД. За възникване на правото на данъчен кредит не е достатъчно установяването, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на спорните данъчни фактури и само от това обстоятелство не следва извод, че той е извършил фактурираните доставки. Съгласно чл. 69 от ЗДДС получателят (регистрирано по ЗДДС лице) на услуги, които се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки има право да приспадне данъкът за тези услуги, които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице) му е доставил или предстои да му достави, като за да упражни това право, на основание чл. 71 от ЗДДС, лицето следва да притежава данъчен документ (в случая фактура). Следователно притежаването но данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Предметът на стопанските операции обективно предполага съществуване на обективни данни относно изпълнението и информационни носители за тях, които да бъдат представени като доказателства, т. е. не е достатъчно жалбоподателят да се позовава на хипотетичната възможност за изпълнение, а е необходимо и да представи конкретни доказателства за това. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за съществуването на облагаема доставка като част от независима икономическа дейност, която е абсолютно изискване за прилагане на механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност, част от който е правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно правните изводи на АС - Варна, че доставките не са реално извършени и за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за "Булкам" ЕООД са обосновани и според ЗДДС и правилата на логическото мислене. В частта относно приложението на ЗКПО в касационната жалба липсват оплаквания, но поради подаване на жалба срещу цялото решение и при извършената служебна проверка касационната инстанция не установи нарушения на материалния закон. При спазване на изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК и с оглед забраната за фактически установявания, касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не претендира и не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани за пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,