Решение № 5849 от 15.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Уиндкрафт Симонсфелд БГ ЕАД, с [ЕИК], Виндферм Балчик 1 ЕООД, с [ЕИК], Виндферм Балчик 2 ООД, с [ЕИК] и Виндферм Балчик 4 ООД, с [ЕИК], всички чрез пълномощник адв. Х. Христов, срещу Решение 7076 от 29.11.2021 г., постановено по адм. д. 6210 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/ та), с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на Комисията. Наред с това в полза на КЕВР и Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) са присъдени разноски в размер на по 400,00 лв. за всяка от двете страни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От съдържанието й може да се направи обоснован извод, че се релевират като касационни отменителни основания допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложените в нея съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се обяви за нищожно, а в условията на евентуалност да се отмени в цялост Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Претендират се сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели се представляват от адв. К. Димитрова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът КЕВР, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител - ст. юрк. Д. Дуевски, който оспорва касационната жалба, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за процесуално представителство в касационното производство, заплатен от касационните жалбоподатели. Ответникът НЕК ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. Е. Маринкова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на спора моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът НЕК ЕАД се представлява от ст. юрк. Е. Маринкова, която от негово име поддържа неоснователност на касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касационните жалбоподатели за процесуално представителство в касационното производство. Ответникът Електрохолд Продажби АД (с предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД) не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание по настоящото дело се представлява от упълномощен процесуален представител юрк. В. Иванова, която от негово име оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответниците ЕВН България Електроснабдяване, Енерго-про Продажби АД и Фонд Сигурност на електроенергийната система не представят писмен отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение 6356 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. 4431 по описа на АССГ за 2019 г., по жалба на Уиндкрафт Симонсфелд БГ ЕАД, Виндферм Балчик 1 ЕООД, Виндферм Балчик 2 ООД и Виндферм Балчик 4 ООД, е обявено за нищожно Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., НСП в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на КЕВР. В производство по чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на КЕВР и Електрохолд Продажби АД срещу посоченото съдебно решение, състав на Върховния административен съд го е отменил с Решение 7425 от 18.06.2021 г., постановено по адм. д. 1246 по описа на този съд за 2020 г. и е върнал делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане на спора при спазване на указанията, дадени с касационното решение. С решението на касационната инстанция е прието, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на решението на КЕВР е несъответен на относимата към конкретния казус правна регламентация. Посочено е, че разпоредбата на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ), обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ, изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) отношения. Наред с това съдът счел, че решението на първоинстанционния съд не съдържа изискуемите се по чл. 172а, ал. 2 АПК мотиви. Обосновал се, че изложените от АССГ такива са свързани само с доводите за нищожност, но обжалваното решение не съдържа съображения относно твърдяната незаконосъобразност на решението на КЕВР. Обжалваното в настоящото производство Решение 7076 от 29.11.2021 г. по адм. д. 6210 по описа на АССГ за 2021 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост, но неоснователност на предявената пред него жалба. Съобразил, че административното производство по издаване на оспореното Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е образувано след отмяната на т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Формирал извод, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. Относно доводите на настоящите касационни жалбоподатели за нищожност на административния акт, посочил, че е налице произнасяне на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд приел, че при издаването на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Аргументирал се, че то съдържа в мотивите си фактически и правни основания, както и съображенията, които са ръководили административния орган да го издаде с това съдържание. Съобразил, че актът има констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които са заложени в Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем КЕВР, т. е. Решение СП-5 от 28.03.2019 г. препраща към ценовото решение, в което за групата производители вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е определена преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. Допълнил, че процесният акт няма самостоятелно значение извън посоченото ценово решение, което е в сила и в чиито мотиви са посочени източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи. Като съобразил разпоредбата на чл. 32, ал. 1 - ал. 4 ЗЕВИ, съдът направил извод, че с оспореното решение се установяват факти и обстоятелства, които касаят отношения, възникнали преди датата на издаване на акта. Тези отношения, според съда, продължават да съществуват до определения срок на действие на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. С мотиви, основани на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 19 от Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), първоинстанционният съд съобразил, че при определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Изрично посочил, че НСП, като един от ценообразуващите елементи, не се определя индивидуално, а по групи производители, при отчитане съответните средни стойности, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Приел, че КЕВР като орган, компетентен да определи НСП на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на НСП за съответната група производители. Взел предвид също така, че в т. 8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР е определена преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, въз основа на посочените в мотивната част на Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. ценообразуващи елементи, формиращи преференциалните цени на тези централи, групирани съобразно предвидените законови критерии. Отхвърлил довода на настоящите касационни жалбоподатели, че след отмяна на Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, което заместило отменената т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията, създадената празнота по отношение на липсата на установено НСП за конкретната група производители може да се преодолее чрез прилагане на установеното НСП за друга група производители, а именно тези, попадащи в обхвата на т. 1.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Съобразил, че считано от 31.07.2015 г., производителите могат да ползват само една преференциална цена, договорена като основна цена за покупка на електрическа енергия от възобновяеми източници, до достигане на 2250 часа, а след достигане на НСП енергията следва да се изкупува по цена за излишък. В тази връзка направил извод, че не е налице правен интерес един и същ производител да обжалва акт, засягащ интересите му едновременно като адресат на двете преференциални цени, респективно лимитите на количествата НСП, за които се прилага всяка от тях. По тези решаващи мотиви АССГ отхвърлил жалбата на настоящите касационни жалбоподатели. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка, е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са застъпените в касационната жалба доводи за нищожност, а в условията на евентуалност за незаконосъобразност, на обжалваното съдебно решение поради изтичане на законоустановения в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок за произнасяне до 31.07.2015 г. С § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) изрично e възложено на КЕВР, в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон 24.07.2015 г. В този смисъл КЕВР е компетентна да постанови такова решение по силата на действащата към датата на издаването му законова разпоредба на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Същата законова разпоредба оправомощава Комисията да постанови решението си със задна дата, доколкото с него следва да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което вече са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизане в сила на този закон. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение не споделя съображенията на касационните жалбоподатели за липса на материална компетентност на КЕВР да постанови процесното решение поради обстоятелството, че правомощието й за издаване на такъв акт е преклудирано с краен срок до 31.07.2015 г. Това е така, тъй като определеният в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР за издаване на акта. Да се отрече законовата компетентност на КЕВР означава наличие на празнота и невъзможност за прилагане на императивната норма на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.). Безспорно е установено по делото, че спорното решение на КЕВР е постановено след отмяната на т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Това означава, че определеният в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок е спазен с постановяване на Решение на КЕВР СП-1 от 31.07.2015 г. и за времето от датата на обжалване на същото в частта му по т. 1.7 (в обхвата, на която попадат вятърните електрически централи, с които касационните жалбоподатели произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници) до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което този акт е частично отменен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на регулаторния орган. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на очертаната му от закона материална компетентност, при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът съдържа конкретните фактически и правни основания за приемането му. Изрично в него, като правно основание, са посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Посочването на чл. 173, ал. 2 АПК, във връзка с Решение 1177 от 23.02.2018 г., постановено по адм адм. д. 8522 по описа на АССГ за 2015 г., оставено в сила с Решение 1115 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. 5284 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. също не обосновава различен извод. В оспореното пред първоинстанционния съд решение са изложени и възприетите от Комисията факти и обстоятелства, въз основа на които тя е установила определеното с решението НСП. Актът, както се посочи, има само констативен характер, тъй като с него се установяват стойности, които вече са били заложени във влязлото в сила Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР в частта му по т. 8. С този акт не се определят стойности на НСП към настоящия момент, а в изпълнение на закона, се установяват използваните през годините при определяне на цените на електрическата енергия стойности на производителността на съответната група централи. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия се определя по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията, както и други нормативноопределени показатели. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия Комисията определя преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници и технологии, предвидени в ЗЕВИ, въз основа на критериите и ценообразуващите елементи, посочени в същия закон. По предписанието на чл. 20, ал. 2 от същата наредба стойностите на ценообразуващите елементи по ал. 1 се определят въз основа на информация от официални източници и международен опит, като се коригират в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства. При така посочената правна регламентация КЕВР определя цени за група производители в зависимост от вида на възобновяемия източник и другите нормативно установени критерии. Нетното специфично производство, като един от ценообразуващите елементи, също следва да се определи по група производители, като се съобразяват съответните средни стойности, съобразно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Обосновани на приложимата по конкретния казус правна рамка са изводите на първоинстанционния съд, че употребеният в определението за нетно специфично производство израз собствени нужди не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител. Величината на НСП на електрическа енергия е изражение на осреднените годишни стойности за производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. Поради това НСП не следва да се определя за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната, специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности в производствения процес. Законовата регламентация, относима към определянето на НСП, не съдържа подобни изисквания. Неоснователно е касационното оплакване, че установяванията в оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЕВР почиват на неясна методология и липса на всякаква аргументация. Изрично е посочено в това решение, че източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи при определяне на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, се съдържат в Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на Комисията. Същото съдържа и използвания от Комисията ценови модел. От Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР става ясно, че за изчисляване на средната годишна производителност на централите, от вида на енергийните обекти на касационните жалбоподатели, са съобразени изследвания на БАН относно потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната, както и данни на БАН относно средните стойности за страната на работещи вятърни електрически централи и съответните технически стандарти. Същевременно са отчетени производствената мощност и характеристиките на централите, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, от която е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Съобразена е липсата на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, представляваща количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Енергията за собствени нужди, като процент от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето му КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. Установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. В производството пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства и не са приобщени данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице релевираните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, своевременно направеното от ответниците по касация КЕВР, НЕК ЕАД и Електрохолд Продажби АД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде уважено. Касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на КЕВР, НЕК ЕАД и Електрохолд Продажби АД сума от по 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение