Решение № 13552 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2011 г.

Решение № 13552 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 198/2.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3867/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 180900429/28.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ХД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 690А/16.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени задължения на ТПК "Електрометал" за данъчни периоди месеци март, септември, ноември и декември 2005 г. в размер на главница 77 080.03 лв. и 42 877.20 лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото не са изпълнени указанията на ВАС спорът за законосъобразността на обжалвания РА да бъде разгледан по същество. Според касатора след като заповедта за възлагане на ревизията е след влизане в сила изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.), неправилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се проведе по чл. 133 ДОПК, след като има налице ДАПВ, с които ДДС е възстановен за същите периоди. Касаторът излага доводи, че независимо че същите данъчни периоди са проверявани в предходен период от време, това не представлява процесуална пречка за извършване на ревизия по общия ред. Излагат се твърдения, че с ДАПВ не се установяват задължения и права, като и в ДПК (отм.) и в ДОПК производствата по издаване на ДРА/РА са уредени отделно от производствата по издаване на ДАПВ/АПВ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, в която е цитирана и практика на ВАС по сходни казуси в подкрепа становището на касатора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ТПК "Електрометал", чрез пълномощника адв. Ненов, я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК за изменение на установени права и задължения с влязъл в сила данъчен акт. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви РА за нищожен, Административен съд- Варна е обсъдил представените 10 броя ДАПВ за 2005 г., 2 бр. АПВ за 2006 г., 5 броя АПВ за 2007 г., както и по един АПВ за 2008 г. и 2009 г., издадени на жалбоподателя, влезли в сила, и е констатирал, че тези периоди са предмет на предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 1800780/25.10.2007 г., обявен за нищожен с Решение № 1583/26.11.2008 г. на АС - Варна, потвърдено с решение № 5582/28.04.2009 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 1378/2009 г. В мотивите на оспореното решение е посочено, че за периодите, предмет на процесния РА са налице издадени ДАПВ и АПВ, които по своята същност съставляват влезли в сила данъчни актове със съответния стабилитет и тъй като заповедта, с която е започнала настоящата ревизия не е издадена от компетентно лице съгласно чл. 133 и сл. от ДОПК, то е налице съществено нарушение на процедурата. Това нарушение води до издаване на акта от некомпетентен орган, поради което същият е и нищожен. Настоящият състав споделя тълкуването на приложимите правни норми и изводите, направени в оспореното решение, които съответстват и на преобладаващата практиката на ВАС по сходни казуси, която е константна през последните две години. Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с приложимата норма и утвърдената съдебна практика. Няма спор по фактите - действително са налице за горепосочените данъчни периоди издадени и влезли в сила ДАПВ и АПВ. Заповедта за започване на ревизия е издадена не от териториален данъчен директор, а от началник сектор "Ревизии и проверки-2" при ТД на НАП - Русе. Съобразно установената съдебна практика по тези въпроси, при издаден до 19.12.2007 г., когато е промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК / ДВ, бр. 108 от 2007 г./, акт за прихващане или възстановяване или издаден при режима на ДПК (отм.) ДАПВ се прие, че впоследствие издаден за същия период ревизионен акт е нищожен. Няма никакво значение кога е издадена заповедта за възлагане на ревизия в каквато насока са изложените доводи в касационната жалба. Същността на акта до промяната през декември 2007 г. налага задължението заповедта за възлагане на ревизия да бъде издадена от лице, което има власт за това и в процедурата по чл. 133 и следващите от ДОПК. Установи се и се наложи мнението, че е важна същността на самия акт, с който вече са били прегледани и установени данъчни задължения и след като акта е издаден преди промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то той носи всички характеристики на стабилен акт и без да има законова промяна в неговите характеристики, не би могло задължението или правото, определени с него да бъдат променяни, без спазване на определени правила. В случая не се налагат различни правни изводи предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесния РА, в каквато насока са доводите на касатора. Разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето, тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133 - 134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г., ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизане в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ за влезлите в сила индивидуални административни актове. Предвид изложеното, заповедта за възлагане на ревизия в настоящия случай - № 900429/29.05.2009 г. - е издадена от началник сектор при ТД на НАП Русе - лице без властническо правомощие за това и за посочените процесни данъчни периоди ревизионният акт се явява нищожен. Като е достигнал до същите изводи, административен съд - Варна е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не следва да бъде споделено оплакването на касатора, че първостепенният съд е постановил порочен съдебен акт, несъобразен със задължителните указания да бъде разгледан спора по същество, дадени в отменителното решение на ВАС. Действително, в мотивите на решение № 14510/29.11.2010 г. е прието, че тъй като в случая заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 ДОПК е издадена на 29.05.2009 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, допускащо извършване на ревизия по общия ред, независимо от това дали е извършено прихващане или възстановяване, то не може да се приеме, че тази ревизия е възложена от некомпетентен орган. Както бе посочено по- горе, обаче, това становище на съдебния състав на ВАС, постановил цитираното решение, не съответства на преобладаващата практика по аналогични дела, утвърдила се понастоящем във ВАС, първо и осмо отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и заявеното искане за присъждане на разноски на ответника по касационната жалба, на последния такива не следва да бъдат присъждани, тъй като са представени доказателства само за договорено, но не и за действително заплатено възнаграждение. Фактът, че в договора за правна защита е посочено, че е платена сума от 3 000 лв. не обуславя извод в обратна насока, тъй като няма доказателства за това. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,