Решение № 2634 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2011 г.

Решение № 2634 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 246, ал. 1 АПК, образувано по молба на "Севрал" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, подадена от управителя Виктория Иванова за отмяна на влязло в сила решение № 276 от 06.12.2010 г. по адм. д. № 7/2010 г. на Административен съд - Кюстендил и потвърдителното решение № 6012 от 02.05.2011 г. по адм. д. № 1705/2011 г. на Върховният административен съд, второ отделение. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е наемател на "закусвалня", която е предмет на премахване по заповед № ДК-02-КН-32/11.12.2009 г. на началника на РДНСК-Кюстендил, потвърдена като законосъобразно по съдебен ред с цитираните решения, като производствата са протекли без надлежното му конституиране като заинтересована страна, въпреки, че решенията рефлектират негативно в правната му сфера. Претендира отмяна на решението на АС-Кюстендил, която касае и потвърдителното решение на ВАС, второ отделение, и връщане на делото за ново разглеждане с надлежното му конституиране. Излагат се и доводи по съществото на спора. Ответникът РДНСК - Югозападен район, правоприемник на РДНСК-Кюстендил, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна, като считат, че същата следва да бъде оставена без уважение. Ответникът "Раднис" ЕООД, гр. Бобов дол не ангажира становища по молбата за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК намира същата за процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С решение № 276 от 06.12.2010 г. по адм. д. № 7/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, оставено в сила с решение № 6012 от 02.05.2011 г. по адм. д. № 1705/2011 г. на Върховният административен съд, второ отделение е отхвърлена жалбата на "Раднис" ЕООД, гр. Бобов дол срещу заповед № ДК-02-КН-32/11.12.2009 г. на началника на РДНСК-Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено на "Раднис" ЕООД премахване на незаконен строеж, съставляващ част от "заведение за бързо хранене" - пристройка към закусвалня, барбекю и навес със 78 места за посетители в УПИ ХI-за обществено обслужване, кв. 304 по плана на гр. Дупница. Молителят в настоящето производство "Севрал" ООД установява активната си процесуална легитимация в производството по обжалване на визираната заповед с качеството си на наемател на подлежащия на премахване обект, което обстоятелство не сочи на наличие на изискванията по чл. 246, ал. 1 АПК. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото лице. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай не е налице третото изискване, тъй като молителят няма качеството на заинтересовано лице в съдебното производство по оспорване на заповед № ДК-02-КН-32/11.12.2009 г. на началника на РДНСК-Кюстендил. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК-Кюстендил и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа, който е и адресат на заповедта, а именно: "Раднис" ЕООД. Наемателят на обекта, подлежащ на премахване не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера, т. е. не засяга негови вещни права и интереси, а облигационни такива, извън обхвата на устройствения закон. Предвид това и тъй като настоящия молител не се легитимира като трето неучаствало в делото лице с гарантирано от закона право на участие в процеса, искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд