Решение № 6254 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2014 г.

Решение № 6254 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 44 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).

Образувано е по жалба на "ТБД - Товарни превози" ЕАД, гр. Перник срещу заповед № РД-08-486 от 02.09.2014 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която му е отказано издаването на лицензия за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната по заявление с вх. № 12-00-30/21.03.2014 г.

Жалбоподателят претендира незаконосъобразност на оспорения акт поради немотивираност и неправилно приложение на материалния закон. Не оспорва факта, че е подал заявление с вх. № 12-00-30 от 21.03.14 г. за издаване на лицензия за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната. При разглеждане на подаденото заявление и приложените към него документи, били констатирани пропуски и недостатъци. С писмо с изх. № 12-00-30/13.05.2014 г., получено на 15.05.2014 г., "ТБД - Товарни превози" ЕАД било уведомено за констатираните пропуски и недостатъци, като на дружеството бил даден 10-дневен срок за отстраняването им. Оспорва се изложеното в обжалвания акт, че "ТБД - Товарни превози" ЕАД било представило изисканите документи на 05.06.2014 г. с писмо с вх. № 12-00-30/05.06.2014 г. Въвеждат се твърдения, че документите, които са изискани, са изпратени по пощата с пощенско клеймо от 23.05.2014 г., поради което следва да се счита спазен даденият 10-дневен срок за корекция.

Допълнително се излагат съображения, че дружеството не е финансово нестабилно, като се прави анализ на представени писмени доказателства в тази насока.

Ответникът по жалбата - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията взема становище за неоснователност на същата. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че изисканите документи са представени в срок. Отделно въвежда твърдение, че дори и да се приеме представянето им в срок, същите не удостоверявали по надлежен ред изискванията за получаване на лицензия по отношение на финансовата стабилност на дружеството. Оспорва се твърдението на "ТБД - Товарни превози" ЕАД за доказана финансова стабилност.

При извършена служебна проверка за допустимост на оспорването, съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред компетентния съд.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Върховен административен съд по реда на чл. 145 и следващите от АПК е заповед № РД-08-486 от 02.09.2014 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /заповедта/, с която на "ТБД - Товарни превози" ЕАД, гр. Перник е отказано издаването на лицензия за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната по заявление с вх. № 12-00-30/21.03.2014 г. Правно основание на така постановения отказ е разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 42 за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари (Наредба № 42, Наредбата), във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт и чл. 7, ал. 4 от Наредба № 42.

Отказът да се издаде лицензия, съгласно чл. 8 от Наредба № 42 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

От приложеното на л. 35 по делото копие от известие за доставяне, се установява, че заповедта е съобщена на представител на дружеството на 05.09.2014 г. Жалбата срещу акта, като входирана в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 18.09.2014 г., се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Като заявител, на когото е отказано издаване на лицензия, дружеството има правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

След анализ на представените доказателства, Върховен административен съд приема за установена следната обстановка от фактическа страна:

Със заявление с вх. № 12-00-30 от 21.03.14 г. до Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" "ТБД - Товарни превози" ЕАД, гр. Перник е направило искане за издаване на лицензия за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната за всички видове товари.

Със заповед № 14-00-27 от 31.03.2014 г. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" назначава комисия в състав по заповедта, която да разгледа подадения комплект документи и да изготви протокол със становище относно съответствието им с изискванията на Закона за железопътния транспорт и на Наредба № 42, като в срок до 14.06.2014 г. представи доклад.

На 09.05.2014 г. е проведено заседание на комисията в състав по заповедта, която е разгледала заявление с вх. № 12-00-30 от 21.03.14 г. и приложените към него документи. Съставен е нарочен протокол от същата дата, подписан от всички членове на комисията, в който е описана последователността на извършените действия и направените констатации от комисията. След отваряне на заявлението, комисията е направила опис на представените документи. Констатирала е, че дружеството не е представило документи, които да отразяват финансовото състояние на кандидата за лицензия. Описана е липса на доказателства за възможността на кандидата да покрие предвидените в бизнес-плана разходи за дейността за първоначалния период от 12 месеца. Последователно са изброени документите, които кандидата следва да представи. По отношение на изискването за материална база е направена констатация, че не е представено описание на същата, необходима за осъществяване на превозите по чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредба № 42; в представените договори за наем на 6 броя локомотиви и 112 броя вагони, не е посочено лице, отговорно за поддръжката, надлежно сертифицирано. Решението на комисията е да бъде предоставен на дружеството 10-дневен срок за отстраняване на констатираните и отразени в протокола пропуски, за което да се изпрати писмено съобщение.

С нарочно писмо, приложено на л. 23 по делото, "ТБД - Товарни превози" ЕАД, гр. Перник е уведомено на 15.05.2014 г. /видно от представено известие за доставяне/ за констатираните от комисията нередовности по документите към заявлението.

На л. 25 и сл. по делото са представени подадените от дружеството писмо с приложени доказателства в изпълнение на даденото указание за отстраняване на нередовността.

Видно от печата с вх. № на същите, датата на входиране на документите при компетентния орган е 05.06.2014 г., при изтекъл срок за подаване на същите до 25.05.2014 г.

От страна на дружеството се прави възражение, че същите са подадени по пощата с пощенско клеймо от 23.05.2014 г.

На 18.06.2014 г. се е състояло заседание на комисията, за провеждането на което е съставен протокол № 2 от същата дата, подписан от членовете на комисията - л. 32 по делото.

На заседанието е направена констатация за постъпилото писмо с приложени доказателства от дружеството, които са описани. Отбелязана е датата на входиране на заявлението и документите - 05.06.2014 г., която е извън дадения 10-дневен срок от съобщаването за нередовността.

Взето е решение от комисията за приложение на чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 42, съгласно текста на която лицензия не се издава, когато в срока по ал. 2 /10-дневен от съобщението/ не бъдат отстранени констатираните пропуски или недостатъци. В тази насока е и доклада до лицензиращия орган от 28.08.2014 г. - л. 15 по делото.

С оспорваната заповед № РД-08-486 от 02.09.2014 г. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отказва издаването на лицензия за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната по заявление с вх. № 12-00-30/21.03.2014 г. Заповедта е на основание чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 42 във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт и чл. 7, ал. 4 от Наредба № 42 и въз основа на доклад с per. № 10-05-113/28.08.2014 г., одобрен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдържащ фактите и обстоятелствата относно издаване на лицензия за превоз на товари на "ТБД - Товарни превози" ЕАД, включително, съдържащите се в посочения в доклада Протокол № 2 от работата на комисията, назначена със Заповед № 14-00-27 от 31.03.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Така изложените по-горе факти не се спорят между страните и се установяват от анализа на представените писмени доказателства, като същите са релеванти за спора по същество.

Предвид гореизложеното, Върховен административен съд прави следните изводи от правна страна:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Съдържа фактически и правни основания, които съответстват на събраните доказателства.

Чл. 7, ал. 4 от Наредба № 42 определя министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като компетентен орган да се произнесе по искането за издаване на лицензия на "ТБД - Товарни превози" ЕАД за извършване на товарни превози на територията на страната за всички видове товари.

Последният с наредба регламентира процедурата по предоставяне на лицензията.

В производството по издаване на същата участва и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" /ИА "ЖА"/.

По правния си статут ИА "ЖА" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с предоставени по силата на закона функции на регулаторен орган в железопътния транспорт - чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЖТ.

По отношение на разглежданото специално административно производство, в компетенциите на Агенцията е да приеме заявлението на кандидата за лиценз, да разгледа документите и да провери изпълнението на изискванията на специалния закон, т. е. да администрира процедурата. Извършваните от нея действия са част от административното производство, елементи от сложния фактически състав по издаване на крайния акт.

Видно от съдържащите се в преписката писмени доказателства: протокол № 1 от 09.05.2014 г.; протокол № 2 от 18.06.2014 г. от заседание на назначената от изпълнителния директор на ИА "ЖА" комисия и доклад рег. № 10-05-113/28.08.2014 г. (л. 32 и л. 15), в същите се изразяват само констатации, становище и предложение до лицензиращия орган.

Процесуалната роля в лицензионното производство на тази агенция я характеризира като помощен орган с експертно-организационни функции, които в случая са изпълнени в съответствие с нормативно регламентираната процедура.

Решаващите правомощия по лицензиране принадлежат на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който постановява крайния административен акт.

Горното обосновава извод и за спазена процедура по издаване на обжалвания акт. Същият акт е мотивиран, като фактически установявания се съдържат и в актовете на помощния орган и в изготвения доклад до компетентния орган.

По отношение на правилното приложение на материалния закон:

Правното основание за издаване на обжалваната заповед е в чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 42.

Елементи на фактическия състав на постановения отказ са:

• Констатирани пропуски в заявлението или в документацията, приложена към него, или недостатъци спрямо изискванията по чл. 38 от ЗЖТ и Наредбата;

• Даден на кандидата 10-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняването на констатираните недостатъци;

• В дадения 10-дневен срок от получаване на съобщението по т. 2, пропуските или недостатъците не са отстранени.

По делото не се спори, че при разглеждане на подаденото заявление и приложените към него документи, са констатирани пропуски и недостатъци, които подробно са отразени в Протокол № 1 от работата на комисията, назначена със Заповед № 14-00-27 от 31.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" по отношение на изискването за финансовата стабилност, както и по отношение изискването за описание и наличие на материална база. Подадените към заявлението документи по чл. 5, ал. 2, т. 4, б. от "а" до "й" от Наредба № 42, както и прогнозните разчети от 5-годишния бизнес план отразяват финансовото състояние на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД /едноличен собственик на заявител/, а не на кандидата за лицензия "ТБД - Товарни превози" ЕАД, каквото е изискването на посочената разпоредба. Не е представено описание на материално-техническата база, необходима за осъществяване на превозите по чл. 5, ал. 2, т. 8 от Наредба № 42, а в представените договори за наем на локомотиви и вагони липсва посочено лице, отговорно за поддръжка, сертифицирано по чл. 46 от ЗЖТ. Тези пропуски са надлежно констатирани от комисията в нарочен протокол.

С писмо с изх. № 12-00-30/13.05.2014 г., получено на 15.05.2014 г., "ТБД - Товарни превози" ЕАД е уведомено за констатираните пропуски и недостатъци и в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 42 на кандидата е предоставен 10-дневен срок за отстраняването им.

Съдът приема за доказани първите два елемента от фактическия състав на правното основание.

Спорът между страните касае третия елемент, а именно - дали в дадения 10-дневен срок от получаване на съобщението, нередовностите са отстранени, като в конкретния случай спорът е още на база дата на входиране на писмото, с което се представят доказателствата.

Няма спор, че дружеството е уведомено за нередовностите с писмо, получено на 15.05.2014 г. 10-дневният срок за отстраняване на същите изтича на 25.05.2014 г.

За да установи спазване на този срок, жалбоподателят представя ксерокопие от така нареченото "Удостоверение, пощенска станция № 5729", приложено на л. 82 по делото. Съгласно текста на същото удостоверение, "пощенска пратка, подадена от "ТБД - Товарни превози" ЕАД до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е постъпила в пощенска станция 5729 на 23.05.2014 г., от която дата е и пощенското клеймо. "

Това удостоверение се оспорва от ответника, като същият твърди, че от текста му не става ясно видът на пратката, под кой номер е регистрирана в пощенската станция. Самото удостоверение е без № и дата, без изписване на длъжностното лице, извършило удостоверяването. По номера на станцията можело да се направи извод, че се касае за пощенска станция в с. Малка Желязна - област Ловеч, на 150 км от офиса на жалбоподателя.

Ответникът представя доказателства - разпечатка от електронна система за документооборота при ИА "ЖА", от която се установява, че датата на входиране на допълнителните доказателства при Агенцията е 05.06.2014 г. Представен е и доклад на младши експерт в отдел "Безопасност и оперативна съвместимост" в Главна дирекция "Железопътна инспекция" по приемане на документи от 05.06.2014 г. на "ТБД - Товарни превози" ЕАД, според който документите са донесени на ръка на фрон офис на МТИТС на 05.06.2014 г., където служителят Димитрова ги е приела, регистрирала ги е в системата EVENTIS R7 с вх. №, дата и час, като ги е предала на младши експерт Полина Петкова, от която също е изготвен доклад. В становище на ответника се посочва, че в "Български пощи" ЕАД не съществува деловодна или писмена следа, че пратка с твърдяното от жалбоподателя съдържание е била действително предадена от жалбоподателя на българския оператор. Възразява, че не са представени доказателства за входирането й в нарочни регистри при "Български пощи" ЕАД.

Предвид изложеното, съдът приема, че в тежест на "ТБД - Товарни превози" ЕАД е да докаже, че коригиращите документи са подадени до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в срок до 25.05.2014 г. Представеното в тази насока копие от удостоверение на л. 82 по делото не доказва посочения факт. Съдът споделя възраженията на ответника, че така представеното удостоверение е без изх. № и дата през деловодната система на администрацията, без изрично посочване на лицето и качеството на същото, поради което и не може да се извърши преценка относно компетентността на същото да удостоверява посочените факти /с оглед възражението на ответника/. От друга страна, текстът на удостоверението страда от непълнота по отношение на вида и № на пратката и нейното съдържание, което не дава възможност на съда да формира убеждение, че на 23.05.2015 г. дружеството чрез тази пощенска станция изпраща до ИА "ЖА" именно процесните коригиращи документи.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. С оглед на този основен принцип в правото безспорно именно върху жалбоподателя лежи тежестта да докаже факта - подаване на коригиращите документи по пощата /съгласно твърденията му/, от който черпи благоприятни правни последици.

Същият навежда доводи за ползвана пощенска услуга. Би следвало, за извършването й, жалбоподателят да представи документ, издаден от пощенския оператор - "Български пощи" АД.

Съгласно чл. 77, ал. 2 от Закона за пощенските услуги пощенският оператор, със задължение за извършване на универсална пощенска услуга, използва датни клейма за подпечатване на пощенски пратки и на документи за приемане и предаване на пощенски пратки. Жалбоподателят, не представя доказателства, върху които да е поставено такова датно клеймо. Вместо това, за да охрани интереса си, представя така нареченото удостоверение на л. 82 по делото. Същото обаче не дава достатъчна информация, която да удостовери благоприятния за него юридически факт.

Гореизложеното обосновава извод за несподеляне на възражението на жалбоподателя, че документите, които са изискани, са изпратени по пощата с пощенско клеймо от 23.05.2014 г. Поради това и не следва да се счита спазен дадения 10-дневен срок за корекция.

Тъй като е налице и третия елемент от фактическия състав, съдебният състав приема, че правилно обжалвания акт е издаден на основание чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 42.

По делото са въведени искания за обсъждане на допълнително представените от дружеството, в изпълнение на дадените му указания документи, с оглед преценка дали същото е финансово стабилно. Сочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 7, ал. 3, т. 2 НЛЖПППТ визира непоправянето в срок на порок в документацията, т. е. засяга въпроса за редовността на документите на кандидата. Исканото от жалбоподателя възлагане на финансово-икономическа експертиза касае хипотезата на чл. 7, ал. 3, т. 1 Наредбата, която предвижда отказ за лицензиране, когато кандидатът не отговаря на нормативните изисквания, т. е. преценка на кандидатурата по същество. Формулираната в жалбата задача на експертизата, както и анализът на доказателствата относно финансовата стабилност на дружеството са ирелевантни спрямо предмета на спора.

Съдържанието на понятието "финансово стабилен" се извежда от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 23 от ДР на ЗЖТ и от критериите на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 42/2001 г. Обезпечаването на необходимата материална база е уредено в чл. 5, ал. 2, т. 8 и ал. 3 от същата наредба. Случаят обаче не изисква разглеждане на критериите за финансова стабилност по същество, тъй като спорът между страните е на предходен етап и касае неспазване на срок за отстраняване на нередовност на документите, приложени към заявлението, с което се иска издаване на лицензията.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазена процедура и правилно приложение на материалния закон, като жалбата срещу същия се явява неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд