Решение № 4930 от 10.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. Стоянов от гр. Бургас, [ЕГН], срещу Решение 761 от 10.06.2022 г., постановено по адм.д. 2053/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която съдът е изменил Ревизионен акт Р-02000220004941-091-001 от 15.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Бургас, частично потвърден с Решение 104 от 30.07.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, като е установил в тежест на Стоянов задължения за данък по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014 г. в размер на 4 604,53 лева и лихва за забава 2 823,86 лева; за 2015 г. в размер на 10 435,59 лева и лихва за забава в размер на 5 337,36 лева; за 2016 г. в размер на 13 239,83 лева и лихва за забава в размер на 5 428,76 лева, и е отхвърлил жалбата по отношение на установените с ревизионния акт задължения за 2017 г. в размер на 1 229,91 лева и лихва за забава в размер на 378,91 лева и за 2018 г. в размер на 4 591,59 лева и лихва за забава в размер на 913,29 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора данъчните органи не са доказали наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и следващите от ДОПК, противно на възприетото от съда. Оспорва изводите на съда, че не било доказано полученото от Стоянов през 2012 г. от баща му дарение, както и че към 01.01.2014 г. не била налична сума от продаден през 2012 г. недвижим имот. Твърди и други обстоятелства, които неправилно били възприети от съда, като счита, че съдът е следвало да кредитира варианта на съдебно-икономическата експертиза, според който ревизираното лице е притежавало парични средства в брой към 01.01.2013 г. в размер на 281 133,63 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отменен ревизионният акт изцяло. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът, Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-02000220004941-091-001 от 15.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с Решение 104 от 30.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 888,10 лева и лихва за забава в размер на 2 997,77 лева; за 2015 г. в размер на 10 585,59 лева и лихва за забава в размер на 5 414,08 лева; за 2016 г. в размер на 13 734,83 лева и лихва за забава в размер на 5 631,73 лева; за 2017 г. в размер на 1 229,91 лева и лихва за забава в размер на 378,91 лева и за 2018 г. в размер на 4 591,59 лева и лихва за забава в размер на 913,29 лева. Предмет на спора пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение, в частта, с която са потвърдени задължения на Стоянов за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г. в размер на 4 604,53 лева и лихва за забава 2 823,86 лева; за 2015 г. в размер на 10 435,59 лева и лихва за забава в размер на 5 337,36 лева; за 2016 г. в размер на 13 239,83 лева и лихва за забава в размер на 5 428,76 лева; за 2017 г. в размер на 1 229,91 лева и лихва за забава в размер на 378,91 лева и за 2018 г. в размер на 4 591,59 лева и лихва за забава в размер на 913,29 лева. Решението се обжалва и в съответната част за разноските. В отменителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. От доказателствата, представени в ревизионната преписка и събрани в съдебното производство, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно, несъответствие между декларираните и/или получени приходи/доходи и имущественото и финансово състояние на Стоянов за ревизирания период. В обхвата на ревизията са включени задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. При ревизията били установени приходите и разходите на ревизираното лице в периоди преди ревизираните с оглед определяне на началното салдо. За 2012 г. били констатирани приходи в общ размер 116 418,18 лева от продажба на апартамент 62 700 лева, банков заем 52 000 лева и работна заплата 1 718,18 лева. За периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2012 г. Стоянов е имал деклариран осигурителен доход от трудова дейност (преди облагане) в общ размер 3 306,71 лева, нямал е други източници на доходи. През 2008 г. е придобил чрез покупка недвижими имоти, единият от които на стойност 76 000 лева. Констатирани били направени допълнителни парични вноски в Рантекс ЕООД на 05.01.2012 г. в размер на 40 000 лева и на 13.03.2012 г. в размер на 70 000 лева. Твърденията за получени средства от бащата на ревизираното лице в размер на 230 000 лв. през 2012 г., във връзка с представен договор за дарение, били приети за недоказани. За неоснователни били приети и останалите възражения за разполагаеми средства към 01.01.2013 г. При тези данни органите по приходите приели, че доходите на жалбоподателя за периода 2000 г. 2012 г. са многократно по-малки от извършените от него разходи, поради което липсват налични спестявания към 01.01.2013 г., която предхожда първата година включена в ревизирания период. След анализ на паричните потоци било установено превишение на разходите над приходите и доходите за всяка от ревизираните години. Превишенията били приети за данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица, формирана по реда на чл. 122 от ДОПК, и върху тях било определено задължението за данък за всяка от годините. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел тезата на данъчните органи, че законосъобразно ревизията е проведена по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да измени ревизионния акт, съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че горестоящият орган е установил положително салдо в края на 2013 г., което не е било зачетено като начално салдо за ревизирания период към 01.01.2014 г. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза и е приел, че паричният поток на ревизираното лице следва да се формира съобразно механизма по първия вариант на експертизата, но е направил корекции на част от стойностите, посочени от вещото лице, защото е констатирал, че част от посочените от вещото лице стойности, не съответстват на данните по делото. Съдът е разгледал и обсъдил възраженията на жалбоподателя за налични в предхождащ началото на ревизията период парични средства в брой, за които Р. Стоянов е посочил като източници направено дарение от неговия баща в размер на 230 000 лева през 2012 г., продажба на недвижим имот през 2012 г. на стойност 62 700 лева и банков кредит от 2012 г. в размер на 54 000 лева. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на посочените парични средства, поради което същите правилно не са били включени от приходните органи в началното салдо за ревизирания период. Въз основа на изложеното съдът е приел, че жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт е неоснователна във връзка с установените задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 604,53 лева и лихва за забава в размер на 2 823,86 лева; за 2015 г. в размер на 10 435,59 лева и лихва за забава в размер на 5 337,36 лева; за 2016 г. в размер на 13 239,83 лева и лихва за забава в размер на 5 428,76 лева; за 2017 г. в размер на 1 229,91 лева и лихва за забава в размер на 378,91 лева и за 2018 г. в размер на 4 591,59 лева и лихва за забава в размер на 913,29 лв. Касационният състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Пред касационната инстанция са изложени твърдения за нарушения на съществени процесуални правила във връзка с цененето на доказателствата, както и за неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията на касатора са за неправилно установяване на разполагаемите му парични средства към 01.01.2013 г., годината, предхождаща ревизирания период, което според него е извършено без да бъдат взети предвид представените от него доказателства в тяхната съвкупност, и по-специално, че не са били приети за налични към 01.01.2013 г. суми, получени по дарение от баща му през 2012 г., сума от продажба на недвижим имот през 2012 г. и суми от банков кредит, получен през 2012 г. Оспорва и констатацията на съда, че през м. 11.2012 г. е извършил плащане на сумата 50 000 лева по спогодба, като твърди, че такива доказателства при ревизията не са събрани. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на установените факти и обстоятелства по делото е налице основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. През ревизираните периоди са установени съществени превишения на разходите на физическото лице над документираните му приходи и доходи за съответния период, за които не са представени обяснения и доказателства. След като в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, е доказано основанието за извършване на ревизията по този ред, в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Предвид това, жалбоподателят е носел тежестта да докаже при пълно и главно доказване благоприятните за себе си факти на получаването на дарение от баща си, както и наличието на твърдяните суми в брой към началото на 2013 г., за да обоснове твърденията си за по-високо начално салдо към началото на ревизираните периоди. Правилно административният съд е приел, че недоказано е останало твърдението за налични на разположение в брой към 01.01.2013 г. суми, с произход дарение (230 000 лева), продажба на недвижим имот (62 700 лева) и банков кредит (54 000 лева). За да обоснове този извод първоинстанционният съд е обсъдил съвкупно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и заключенията на съдебната експертиза и правилно е приел, че конкретно установени факти при извършените проверки от данъчната администрация създават основателни съмнения в твърденията на ревизираното лице. Така съдът е приел за недоказан фактът на дарението, предвид обстоятелството, че дарителят е бил пенсионер, че твърденията за допълнителни значителни доходи от производство и продажба на селскостопанска продукция не са доказани и няма доказателства за произхода на средствата и тяхното предаване, като е обсъдил подробно представения договор за дарение и гласните обяснения на роднина на жалбоподателя, както и събраните при ревизията данни за доходите на дарителя в периода 2000 2012 г. Приел е за недоказан и фактът на съхранение и наличие в брой към 01.01.2013 г. на сума от продажба на недвижим имот през 2012 г., доколкото за него не са били представени никакви доказателства, освен нотариалния акт за продажбата. Настоящият състав намира за правилни и обосновани и изводите относно сумата 54 000 лева, получена на основание банков кредит, които към 01.01.2013 г. са били преведени на Г. Станчев с основание заем и за които не са представени безспорни доказателства за връщането. Тези изводи се основават както на събраните при ревизията доказателства, така и на обясненията на заемополучателя (свързано лице) пред съда, обсъдени при съпоставка с обясненията на ревизираното лице пред органите по приходите по време на ревизията, в които липсват всякакви твърдения за предоставен и върнат заем. Съдът се е позовал и на извършени плащания през 2012 г. в голям размер по спогодба между В. Габровски и жалбоподателя Стоянов и допълнителни вноски в дружеството на жалбоподателя, за да приеме за недоказано наличието на твърдените суми в брой. Тези мотиви не се отнасят до факт, от който пряко произтичат установените задължения, а са изложени като допълнителни съображения в подкрепа на крайния извод за липса на разполагаема сума в брой към 01.01.2013 г. Поради това твърденията за недоказаност на извършеното плащане на 50 000 лева през м. 11.2012 г. не могат да разколебаят този краен извод и дори да бяха основателни, не могат да обосноват неправилност на съдебния акт. Впрочем за плащането на сумата, предвидено изрично като условие за влизане в сила на споразумението за спогодба, представено от самия жалбоподател при ревизията, може да се съди от безспорно установеното последващо изпълнение на останалите задължения за вноски, превеждани по банков път от Стоянов до м. 10.2017 г. Предвид тези обстоятелства, съдът не е допуснал грешка при цененето на доказателствата, като е отказал да приеме, че към началото на ревизираните периоди жалбоподателят е разполагал със суми в брой в размера, посочен в касационната жалба. По тези съображения касационната инстанция счита решението на административния съд за правилно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Искане за разноски от страна на ответника в касационното производство не е направено, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение