Решение № 8933 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2009 г.

Решение № 8933 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Зорка Живкова Попова, Тодор Борисов Тодоров и Мария Борисова Киркова срещу решение от 20.11.2008 г. постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 607/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът Калин Йосифов Йосифов с писмено възражение е мотивирал доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на община Монтана не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, подадена от Мария Киркова като просрочена. По същество на спора дава заключение за неоснователност на допустимата за разглеждане касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав приема, че касационна жалба подадена от Мария Борисова Киркова е недопустима за разглеждане поради просрочие. Този касационен жалбоподател е уведомен за решението на 24.11.2008 г. Преклузивния срок за обжалване на решението е изтекъл на 08.12.2008 г. Касационната жалба е подадена на 09.12.2008 г. с един ден просрочие. При това положение и на основание чл. 215, т. 3 от АПК тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на Зорка Живкова Попова и Тодор Борисов Тодоров е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1720 от 03.07.2008 г. издадена от кмета на община Монтана. С оспорената заповед е признато правото на наследници на Борис Тодоров Попов да придобият собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху части от имоти № 2462 и № 2463 по помощния план на зона "Парта", местност "Шести център", землището на гр. Монтана. Съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че молба на Борис Тодоров Попов от 1992 г. за определяне на оценка на дадения за ползване имот е била уважена и е изготвен оценителен протокол по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въпреки позитивното произнасяне по вина на правоимащите не е внесена определената оценка до последното новиране на срока. При това положение за ползувателя респ. неговите наследници е недопустимо признаване на права при предвидената нова процедура по § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е преценил като неоснователни доводите на ползвателите, че оценката не е била платена в срок тъй като не им е била съобщена. Обжалваното решение е неправилно. Незаконосъобразни и необосновани са правните изводи на решаващият съд досежно приключилото производство по реда на отменената редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ . На първо място неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че правата на ползвателя са преклудирани след 1995 година, поради невнасяне на определената оценка. Колкото и да е опростено оценителното производство по действащата към момента на подаване на молбата разпоредба на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му обн. ДВ. бр. 34/1992 година, то по същността си това е административна процедурата, в която се признават респ. отказва се признаване на права. Преценен от този аспект оценителният протокол съставлява индивидуален административен акт, който за да породи правни последици трябва да бъде връчен по надлежен начин на ползвателя, по чиято молба е започнало производство. Данни за такова връчване няма. Поради това към 1997 година е било налице неприключило по вина на администрацията административно правоотношение. В случая не се касае за ново заявление от ползвателя вече по правилата и при действието на разпоредбите, уредени в ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Висящото правоотношение е довършено от кмета на общината при прилагане на тези нови правила и съответно издаване на заповедта по § 62, - от ЗИД ал. 3 от цитираното постановление. В този смисъл правните изводи на решаващият съд за недопустимост на новото произнасяне са незаконосъобразни и необосновани. Незаконосъобразен на това основание е постановения от съда диспозитив на обжалваното решение, с който съдът се е произнесъл по същество на спора, като е отказал на ползвателя Борис Тодоров Попов да придобие собственост по отношение на дадения за ползване имот. Само следва да се маркира, че така постановения диспозитив е неправилен и с оглед на факта, че съдът не е преценил настъпилото в хода на административното производство правоприемство след смъртта на ползвателя, подал заявление за признаване на правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Поради тази причина настоящият състав приема, че този диспозитив няма обвързваща сила по отношение на касационната жалбоподателка Мария Борисова Киркова, чиято касационна жалба е недопустима за разглеждане. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. В редица свои решения, ВАС приема, че е недопустимо произнасяне на административния орган в хипотезата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, но само когато оценителния протокол е съобщен на правоимащия и по негова вина не е внесена определената оценка до последното новиране на срока. В останалите случаи, идентични с разглеждания, ВАС приема, че е налице неприключило административно производство по вина на администрацията, което не може да е основание за преклудиране на правата на правоимащите. Настоящият състав приема, че е налице друго основание за отмяна на оспорената заповед, което изрично е релевирано от жалбоподателя в първоинстанционното производство. С отменителното решение, постановено по адм. д. № 264/2007 г. съдът е констатирал, че протокола на помощната комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не отговаря на изискванията на ал. 2 от същия текст. Въпреки тази констатация при връщане на преписката за ново произнасяне не е назначена нова помощна комисия, която да се произнесе при спазване на указанията дадени от съда. Оспорената заповед отново е издадена на основание протокола на помощната комисия, назначена със заповед № 435 от 31.03.2000 г. Тъй като уредената процедура изрично предвижда издаване на заповедта на основание протоколното решение на помощната комисия - § 62, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а такова в случая липсва следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена при допусната съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на акта, предвидено в чл. 146, ал. 3 от АПК. С оглед на тези доводи, а не по изложените от решаващият съд съображения, настоящият състав счете, че оспорения административен акт правилно е отменен. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства и с оглед на констатираното нарушение, в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. 3 от АПК следва да се постанови нов диспозитив по същество на спора, с който преписката да бъде върната за ново разглеждане от административния орган от етапа на производството - назначаване на комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, която да разгледа молбата и се произнесе с протоколно решение при спазване на изискванията на § 62, ал. 2 от с. п. След спазване на тези административнопроизводствени правила, кмета на общината може да издаде заповед в хипотезата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора и е отказал на ползвателя Борис Тодоров Попов да придобие собственост върху части от имоти № 2462 и № 2463 по помощния план за зона "Парта", м. "Шести център", землището на гр. Монтана. В частта, с която съдът е отменил оспорения акт, решението следва да бъде оставено в сила, но по доводите изложени от тази инстанция. По същество на спора следва да се постанови нов диспозитив, с който преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на това решение относно спазването на административнопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение