Решение № 16434 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2018 г.

Решение № 16434 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиева от [населено място] срещу решение № 6954 от 22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 9576 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21334 от 27.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Изложените доводи за неправилно прилагане на чл. 4 от КСО и за нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмени отговори. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по в чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 1040-21334 от 27.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, потвърждаващо разпореждане № 0-21-999-00-0000353109 от 12.06.2017 г. и разпореждане № 0-21-999-00-0000346750 от 07.06.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Н. Георгиева от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотиви, че няма качество на "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата, след като е установил, че трудовият договор на жалбоподателката с "Нове" ЕООД, гр. София, за изпълнение на длъжността "технически сътрудник" с основно месечно възнаграждение от 2200 лв. е без уговорено място за работа, не е регистриран в Регистъра на трудовите договори, не е подавана информация за Регистъра на осигурените лица, не са внасяни осигурителни вноски. Тези обстоятелства са обосновали извода, че трудова дейност реално не е била упражнявана, поради което не е възникнало основание за осигуряване и лицето няма качеството на "осигурено" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО с право на парично обезщетение по чл. 48а от КСО. Първоинстанционният административен съд е стигнал до горните изводи без да се произнесе по молбата на жалбоподателката за отмяна на определението от съдебно заседание на 23.10.2017 г. за даване на ход на делото по същество. В молбата си жалбоподателката е заявила, че желае да бъдат събрани допълнителни доказателства, за което не й е била предоставена възможност. Към касационната жалба са приложени доказателства, че на 25.10.2017 г., преди приключване на първоинстанционното производство, Н. Георгиева е предявила установителен иск срещу работодателя и НОИ по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс с искане да бъде признато по отношение на работодателя й "НОВЕ" ЕООД и на ТП на НОИ - София град, че към момента на настъпване на осигурителното събитие има качеството на осигурено лице. Спорът за съществуващо трудово правоотношение като основание за осигуряване е преюдициален по отношение на правото на лицето на парично обезщетение за бременност и раждане. С влязло в сила решение № 427 от 08.11.2018 г. по в. гр. дело № 507 по описа за 2018 г. Плевенският окръжен съд е постановил следното: "ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, съществуване на ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ между Н. Георгиева, [ЕГН] с постоянен адрес в [населено място ], [адрес] и "НОВЕ" - ЕООД, ЕИК: 114619355 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Клокотница" № 29, ет. 6, възникнало от безсрочен Трудов договор № Н-1/10.01.2014 г., сключен на 10.01.2014 г, , по силата на който Н. Георгиева е назначен на длъжността технически сътрудник, с място на работа "офис", на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който договор не е регистриран по реда на чл. 62, ал. 2 от КТ.". На основание чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Възникналият нов правен факт е от значение за разрешаване на спора за правото на парично обезщетение по чл. 48а от КСО с оглед качеството на жалбоподателката на "осигурено лице" и за издаване на законосъобразен административен акт. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, а административната преписка - изпратена на осигурителния орган за ново произнасяне по исканията за отпускане на парично обезщетение при съобразяване със задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение на Плевенския окръжен съд. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за разноски в размер на 300 лв. съгласно представен списък. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,