Решение № 9395 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 500/2019 г.

Решение № 9395 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 500/2019 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 166, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, чрез адв. Рафаилов, против решение № 174/25.10.2018 г. по адм. дело № 317 за 2017 година по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността на Констативен протокол №СЛ 438/21.07.2017 г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 68 от 25.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за установени задължения - такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 443 009, 20 лева и лихва за забава в размер на 660 063, 76 лева. Изложени са твърдения, че решението в отхвърлителната част е процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, както и неправилно в частта, с която съдът е приел за недоказано оспорването на констативни протоколи 2 бр. Твърди се противоречие между законови и подзаконови разпоредби, тълкувани неправилно от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да бъде решен спора по същество, като бъде отменен изцяло обжалвания АУПДВ. Претендират се разноски и за двете инстанции по представен списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв. Рафаилов, който поддържа касационната жалба, представя писмена защита и списък на разноски, както и документи за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, не изпраща представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба по изложени съображения. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имащ право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за установени на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД публично държавно вземане по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите - такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 575 339, 20 лева и лихва за забава 762 107, 61 лева. С решението АС-Сливен е отменил частично акта, в частта за установените задължения за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер главница 132 330 лева и лихва за периода от 01.01.2011 г. до 25.08.2017 г. в размер на 91 741, 79 лева, както и в частта за лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2017 г. над размер от 660 063, 76 лева до 670 365, 82 лева. В отменителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на инстанционен контрол от Върховния административен съд е решението в отхвърлителната част за установени задължения - такса за водовземане от повърхностни води за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 443 009, 20 лева и лихва за забава в размер на 660 063, 76 лева. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ съдът е направил последователен анализ на установените по делото данни, свързани с данните по години от Дневниците за измерванията на добиваните водни количества от язовир "Асеновец", от данните по подадените декларации по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г. от Управителя на "ВиК Сливен"ООД, както приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводни експертизи и допълнително приети представени от ответната страна писмени доказателства, във връзка с изискването им от съда с нарочно определение. С изричен диспозитив е прието от съда за недоказано оспорването на констативните протоколи, въз основа на които е издаден АУПДВ. Решението е правилно. Ползваните води, за които са определени задълженията за такси по реда на Закона за водите и Тарифата за таксите е във връзка с Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" /"ВиК Сливен"/ ООД - воден обект язовир "Асеновец", изграден на река Асеновска, свързано с питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен, с място на водовземане - Водовземна кула. Лимитът на ползваната вода по разрешителното е до 22, 0 млн. м3/годишно, с разрешен режим на водоползване 24 часа в денонощие целогодишно, с краен срок на действие на разрешителното – 15.05.2023 г. Видно от Дневници за данните от измерванията на добиваните водни количества от язовир "Асеновец", подадената вода по години е както следва: за 2010 г. – 23 233 000 м3, за 2011 г. – 24 643 000 м3, за 2012 г. – 21 878 000 м3, за 2013 г. – 22 983 000 м3, за 2014 г. – 20 413 600 м3, за 2015 г. – 21 777 193 м3, за 2016 г. – 22 777 167 м3. Подадените от Управителя на "ВиК Сливен" ООД: С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г. от Управителя на "ВиК Сливен" ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води от язовир "Асеновец", че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 21 940 000 м3. С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г. от Управителя на "ВиК Сливен" ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 22 983 000 м3. С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г. от Управителя на "ВиК Сливен" ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир "Асеновец", че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 20 414 000 м3. С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г. от Управителя на "ВиК Сливен" ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир "Асеновец", че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 21 777 833 м3. С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г. от Управителя на "ВиК Сливен" ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води - от язовир "Асеновец", че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 22 034 167 м3. С Констативен протокол № СЛ 415 от 17.07.2017 г., съставен от главен експерт в БД ИБР /л. 317-л. 319/, е обективирана проверка във връзка с Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г. В протокола е констатирано, че на основание ежемесечното отчитане на подадените водни маси за питейно-битовото водоснабдяване на гр. Сливен, измерени по водомерно устройство, потреблението от язовир "Асеновец" и съответно дължимите такси по години са, както следва: През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. са подадени 23 233 000 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 23 233 000 м3 = 464 660 лева. През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. са подадени 24 643 000 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 24 643 000 м3 = 492 860 лева. През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. са подадени 21 878 000 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 21 878 000 м3 = 437 560 лева. През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. са подадени 22 983 000 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 22 983 000 м3 = 459 660 лева. През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. са подадени 20 413 600 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 20 413 600 м3 = 408 272 лева. През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са подадени 21 777 193 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 21 777 193 м3 = 435 543, 86 лева. През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са подадени – 22 777 167 м3 водни маси. Дължимата такса е изчислена съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., и е Т=Е х W= 0, 02 лв/м3 х 22 777 167 м3 = 455 543, 34 лева. С Констативен протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г., съставен от главни експерти в Дирекция "Контрол" при БД ИБР е обективирана последваща проверка по документи във връзка с Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г. и са направени корекции относно размера на таксите за периодите от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. В протокола е констатирано, че: за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. дължимата такса е 23 233 000 м3 х 0, 02 лв/м3 х 0, 5 = 232 330 лева; за погасяване на дължимата такса за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. по сметката на БД ИБР са постъпили суми, съобразени от органа. Истинността на горепосочените Констативни протоколи е оспорена от оспорващия и с Определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.12.2017 г., е открита процедура по извършване проверка истинността на оспорените документи. Поради непредставени доказателства, които да оборят истинността на констативните протоколи, е прието от съда за недоказано оспорването на констативните протоколи. С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-9 от 21.07.2017 г. /л. 17-л. 19 от АД № 2758/2017 г. по описа на Адм. съд- Пловдив/, "ВиК Сливен" ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, като титуляр по Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, представляващо такса за правото на водовземане от повърхностни води - язовир "Асеновец", за питейно - битово водоснабдяване на гр. Сливен за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на 2 575 339, 20 лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. Горепосочената покана заедно с Констативен протокол № СЛ 438 от 21.07.2017 г., за който е отразено, че е относим за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г., и с Констативен протокол № СЛ 415 от 17.07.2017 г., за който е отразено, че е относим за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., са връчени на оспорващото дружество на 25.07.2017 г. С оспорения АУПДВ № 68 от 25.08.2017 г. на Директора на БД ИБР е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД - дължима такса за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 575 339, 20 лева и лихва за периода на забава 762 107, 61 лева. В акта е извършено позоваване на издаденото Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект, на гореописаните Констативни протоколи, в които са обективирани проверки на 17.07.2017 г. и на 21.07.2017 г., както и на изпратената до дружеството Покана за доброволно изпълнение. По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени от страните, съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по СТЕ дава заключение, че към датата на съставяне на АУПДВ водните количества, освен от представените декларации, могат да бъдат проверени по дневниците за данните от измерванията на добиваните водни количества. При проверката от експертизата е било установено, че има минимални разминавания между въпросните дневници от измерванията и представените декларации. Механизмът на отчитането е ставал на базата на ежегодно подадени от "ВиК Сливен" към БД ИБР декларации и от Таблица-справка за подадени количества вода за иззети водни количества от съответния водоизточник. Изчислените от вещото лице по СТЕ такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт. Вещото лице по СИЕ дава заключение, че за погасяване на дължимата такса за 2010 г., "ВиК Сливен" ООД е извършило няколко частични плащания и и същите като съобразени от съда са довели до коригиране частично на задълженията за лихви. Съдът е отменил задълженията за 2010 г., като е приел, че са погасени по давност. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Мотивите на решението в обжалваната пред касационната инстанция част са правилни. Основанието за дължимите такси са регламентирани със Закона за водите /ЗВ/. Разпоредбите на чл. 194 от Закона за водите /ЗВ/ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година. Таксите, размера на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води. Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Спазена е процедурата по неговото издаване, като АУПДВ е издаден от компетентен орган - издаден и подписан лично от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ. При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Връчено е от административния орган на дружеството уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. Обосновано, съдът е приел, че таксата за водовземане е правилно определена от административния орган, тъй като установените като изразходвани количества вода са определена въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните обеми и за конкретните периоди. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от "ВиК" дружеството-жалбоподател справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Въз основа единствено на декларираните от самия касатор количества са изчислени и задълженията по години от страна на административния орган, като размерът на таксите е в съответствие с приложимата за съответния период Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Ползвателят е задължен да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Не е доказано като основателно възраженията на жалбоподателя относно приетия размер на водовземане по години. Задължението е за титуляра на разрешителното за водоползване да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то е следвало да представи относими към възражението доказателства като в тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти. След като това процесуално действие не е осъществено, посоченото от административния орган ползвано количество вода, отразено в оспорения административен акт, е правилно установено. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от жалбоподателя данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни освен тези установени от служителите на БД ИБР в констативните протоколи въз основа на информацията предоставена от оспорващия. Съобразно така посочените количества е изчислено и задължението, което като размер е потвърдено и с приетата от съда СИЕ, с изключение на установени разминавания в задълженията за лихви, които съдът е коригирал, съобразно заключението на вещото лице и е отменил частично акта, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователен е касационния довод относно решението в частта, в която съдът е приел за неуспешно възражението относно истинността на констативните протоколи, както и твърдението за антидатирането им. Същите са съставени от специалисти в Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" от документи в информационната среда на службата и като официални документи при оспорването им доказателствената тежест е на дружеството-жалбоподател, която не е изпълнена. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ задължение за Директора на Басейновата дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен акт за установяване размера на задълженията. Този акт имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. Директорът на съответната Басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Съдът е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт и обосновано е приел, че задължението за заплащане на таксите за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ възниква ex lege, а не от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното. Законосъобразен е изводът му, че предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване, не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в относимите към периода действащи Тарифи, съответно до 01. 01. на следващата година за задълженията за 2010 г. и до 31. 03. на следващата година, за задълженията след 2011 г. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Изрично е посочено в чл. 195в, ал. 1 ЗВ, че невнесените в срок такси по закона се събират заедно с лихвите. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд на Република България по постановени решения по идентични казуси между същите страни и с предмет на оспорване АУПДВ, издаден на същото правно основание, а именно решения по следните дела: адм. д. № 8384/2018 г., адм. д. № 9048/2018 г., адм. д. № 6694/2018 г., адм. д. № 14999/2018 г. и адм. д. № 1712/2019 г. по описа на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема първоинстанционното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на първо отделение