Решение № 14908 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2010 г.

Решение № 14908 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Бисер Бонев, в качеството му на процесуален представител на директора на "Столична дирекция на вътрешните работи" (СДВР), против решение № 3/25.01.2010 г. на Административен съд - София град (АССГ), постановено по адм. дело № 5871/2009 г. по описа на съда, с което е отменена заповед № З-11807/16.07.2009 г., издадена от касатора, и е осъдена дирекцията да поеме разноските по делото. Поддържа доводи за неправилност на решението като постановено при необоснованост на правните изводи, в противоречие с доказателствата по дело, липса на обсъждане на относимите за спора обстоятелства, като по същество навежда касационно основание съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна и отхвърляне на жалбата против заповед № З-11807/16.07.2009 г. като неоснователна. Процесуалният представител на ответната страна Ваньо Георгиев Ангелов, представляван от адв. Богацевски, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото решението е неправилно като постановено при противоречиви мотиви. Посочено е, че съдът от една страна твърди, че не са налице основание по чл. 146, т. 1-5 от АПК, а от друга е приел, че фактическата обстановка не се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства. Предлага отмяна на съдебното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е отменил като незаконосъобразна заповед № З-11807/16.07.2009 г. на директора на СДВР, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Ваньо Георгиев Ангелов, в качеството му на главен полицай, категория "Д", командир на отделение в група "ООР", сектор "ООРП" при 07-РУ на СДВР Този резултат съдът е обосновал, като е приел за установено, че дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е издал заповедта при спряно досъдебното производство по ЗМ № 4079/2008 г. поради липса на достатъчно доказателства относно авторството на деянието, като участието на служителят в инкриминираното деяние не е установено. Административният орган е обосновал съучастието на служителя единствено въз основа на обясненията на пострадалите, които са заинтересовани лице, не са обсъдени останалите приобщени към преписката доказателства. Изхождайки от тези констатации, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице твърдяното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение на служебната дисциплина. Съдът развива мотиви, че оспорваната заповед е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и че не са налице основания за отмяна по чл. 146 от АПК, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на действащите материалноправни и административнопроизводствените правила, като същия е мотивиран и съобразен с целта на закона. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на установените по делото факти съдът е изложил противоречиви по съдържание мотиви относно предмета на делото заповед № З-11807/16.07.2009 г. Видно от цялостното съдържание на акта това противоречие се свежда до преценката на съда за съответствието на административния акт с материалния закон като веднъж се посочва, че актът е издаден при спазване на действащите "материалноправни правила", а същевременно са развити доводи, в обратния смисъл, че по отношение на жалбоподателя не е налице твърдяното от дисциплинарно-наказващия орган нарушение на служебната дисциплина - чл. 224, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Правните изводи в съдебното решение са негов задължителен елемент, но освен че следва да са изложени, те трябва да бъдат ясни и непротиворечиви, за да може съдебния акт, освен формално да разреши спора между страните, да установи фактическото и правно положение между спорещите относно съществуването или съдържанието на дадено правоотношение. Този резултат не е налице с обжалваното съдебно решение, а обратно- налага се извод за объркване и неяснота у съда относно предмета на спора - действителността на заповедта за уволнение. Мотивите са тези, които обосновават крайният резултат по делото, а когато същите са противоречиви, представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,