Решение № 6565 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2024 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Ихтиман, чрез юрк. Д. Грънчаров, против решение 82 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. 1326/2023 г. на Административен съд София-област (АССО), поправено по реда на чл. 175 от АПК с решение 180 от 14.02.2024 г. по делото, с което е отхвърлена жалбата на Община Ихтиман срещу заповед ОА-210/01.11.2023 г. на областния управител на Софийска област и е осъдена на разноски. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. В открито съдебно заседание се представлява от юрк. Грънчаров. Ответникът областният управител на Софийска област, в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Община Ихтиман за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Община Ихтиман, чрез вр. и.д. кмет на Община Ихтиман, срещу заповед ОА-210/ 01. 11. 2023 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС е отменен Акт 3025/ 16.05.2023 г. за частна общинска собственост. С оспореното решение 82 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. 1326/2023 г. на Административен съд София-област, поправено с решение 180 от 14.02.2024 г. по делото, жалбата на Община Ихтиман е отхвърлена. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-област е приел, че специалната норма на чл. 79, ал. 1 от ЗДС не предвижда срок за упражняване правомощието на областния управител, когато е налице несъответствие между акта за общинска собственост и действителното правно положение. Посочено е, че актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ за принадлежността на правото на собственост и не попада в категорията на индивидуален или общ административен акт. Установил е, че по делото не са представени доказателства за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 7 от ЗОС за актуването на имота като частна общинска собственост, а оспорената заповед на областния управител е издадена в съответствие с целта на закона. Съдът се е позовал на приложимата нормативна уредба и по оплакванията на жалбоподателя са направени изводи, че за издаването на оспорената заповед на областния управител по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДС не е задължително наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително действие, като е уточнено, че Община Ихтиман има възможност да реализира правата си по общия исков ред по чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е установил от представените в хода на съдебното производство доказателства, че процесният имот с идентификатор 32901.43.91 е съседен на парцел 62 /кадастрален 32901.43.90/ и парцел 63, върху които съгласно Протокол от 07.06.1994 г., изготвен въз основа на искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС, попадат свинарници за угояване на ТКЗС (л. 33 и сл. от първоинстанционното дело), поради което посочените имоти попадат в бивш стопански двор на ТКЗС. Правилно е прието, че приложими в случая са чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ и § 12 от ЗСПЗЗ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недоказаност, че за процесния имот е приложим реда по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител. По представените по делото доказателства съдът е извел обоснован и правилен извод, че заповед ОА-210/ 01. 11. 2023 г. на областния управител на Софийска област е законосъобразна и първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 2 от АПК. Оспореното пред ВАС съдебно решение е правилно и досежно материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински и следва да се приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, поради засилената защита на държавната собственост спрямо общинската собственост. В случая, с оглед събраните по делото доказателства, не се установява и в проведеното административно производство по издаване на заповед ОА-210/ 01. 11. 2023 г. на областния управител на Софийска област, да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до отмяна на акта - спазени са изискванията на чл. 32 от Закона за администрацията и на чл. 34 и чл. 36 от АПК, а твърденията в касационната жалба в обратен смисъл се преценяват за неоснователни. Правилни са изводите на съда, че имотът е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, която норма урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона, а не въз основа на съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата. Имотът е надлежно описан в оспорения акт, като са посочени относимите фактически и правни основания за прилагането на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, което предпоставя както надлежното упражняване на правото на защита на засегнатите лица, така и последващия съдебен контрол. Твърденията в този смисъл в касационната жалба са напълно неоснователни, като не на последно място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е изменял или допълвал съображенията на административния орган. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че не е установено по несъмнен начин принадлежността на процесния имот към хипотезата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, поради което изводите на първоинстанционния съд са необосновани. По представената преписка са приложени доказателства, а именно протокол от 07.06.1994г. съставен на основание чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция към изменението на Правилника, обн. Дв бр.72/1993г., с който по искане на ликвидационния съвет на ТКЗС в ликвидация Ихтиман са определени необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията на сградите в стопанския двор; парцеларен план 2бр.; скица на съседните парцели 63 и 62. Представена е и скица на поземлен имот с идентификатор 32901.43.91, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър Софийска област, от която е видно, че процесния имот е вписан с начин на трайно ползване: За стопански двор. При съвкупната преценка на тези доказателства обосновано административния съд приема, че имота се намира в бившия стопански двор на прекратена организация по §12 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изложените в касационната жалба твърдения за необоснованост на правните изводи на решаващия съд, са неоснователни, тъй като съставеният акт за общинска собственост няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата. Съдът е разгледал и посочените в акта за частна общинска собственост основания за съставянето и обосновано е приел, че не са представени доказателства от които да се установи наличие на посочените хипотези. След като по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗДС имотът е държавна собственост, областният управител разполага с правомощията за административна защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която кореспондира на предвидената засилена защита на държавната спрямо общинската собственост, както беше споменато по-горе. В допълнение по развитите в касационната жалба твърдения е необходимо да се съобрази, че издаването на заповед на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС не е задължително обусловено от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително такова. В тази връзка, правилно в решението си съдът е приел, че в това производство не се разрешава въпроса чия собственост е процесният имот, а се произнася относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, респ. и за съответствие на съставения акт за общинска собственост с приложимите материално правни норми, т.е. наличието или липсата на нормативно установено основание за издаването му. Съставеният акт за общинска собственост, издаден преди акт за държавна собственост, няма правопораждащ ефект, т. е. не превръща съответния имот в общинска собственост и не изключва собствеността на държавата, а развилото се съдебно производство не представлява пречка за Община Ихтиман при наличие на достатъчно доказателства за правото на собственост върху имота, да проведе предвидената в закона процедура за установяване на това си право по съдебен ред по аргумент от чл. 79, ал. 3 от ЗДС. По тези доводи на касационната инстанция и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен акт не страда от пороците - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които бланкетно са заявени в представения писмен отговор е неоснователно. Представеният писмен отговор от ответника е подписан единствено от областния управител на Софийска област. Доколкото ответникът не е представляван от юрисконсулт, вкл. и в открито съдебно заседание, искането за разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,