Решение № 10887 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2012 г.

Решение № 10887 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на "МИХАИЛ ТРАНС" ООД, гр. София, против решение № 1076 от 29.02.2012 г. по адм. д. № 6802/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № РД-14-29-1939/28.06.2011 г. на началник областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция" ("Контролна дейност - ДАИ") гр. София. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна не е изразила становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно установена пред първата съдебна инстанция. Със заповед РД-14-29-1939/28.06.2011 г. на началник областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - гр. София е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП - сваляне на предната табела на товарен автомобил "Скания ЛА 4х2" с рег. № В 7892 РН и отнемането й заедно документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и документите, свързани с извършения превоз, до заплащането на наложена глоба с наказателно постановление № 42-0001114/28.06.2011 г. За да отхвърли жалбата срещу посочения индивидуален административен акт, Административен съд София-град е приел, че данните по делото характеризират деянието като превоз на товари по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗАвтП и са налице доказателства, които установяват по категоричен начин фактическото основание за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В случая е безспорно установено, че на 27.06.2011 г. с товарен автомобил "Скания ЛА 4х2" с рег. № В 7892 РН, собственост на "МИХАИЛ ТРАНС" ООД, е извършен превоз на товари. Наред с това, на водача на товарния автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие е издадено и наказателно постановление № 42-0001114/28.06.2011 г., с които са наложени наказания "глоба" в общ размер на 4500 лв. Най-сетне, водачът - Антониус Муратис, гражданин на Република Гърция, няма постоянен адрес на територията на Република България. При това положение и с оглед събраните пред първоинстанционния съд доказателства са били налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на задължението на съда да разгледа дали административният орган по надлежен начин е констатирал извършените нарушения. Производството по издаване на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП се развива по правилата на АПК, докато производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, в нарушение на законовите изисквания. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство. Доводите за наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу водача на товарния автомобил, както и законосъобразността на издаденото наказателно постановление № 42-0001114/28.06.2011 г., следва да се релевират в административнонаказателно производство при оспорването му по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН пред съответния районен съд. Предвид изложеното няма основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение