Решение № 143 от 16.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 700/2017 г.

Решение № 143 от 16.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 700/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния Прокурор на Република България за възобновяване на наказателно частно дело № 6/17 г. по описа на Окръжен съд - Хасково и за отмяна на постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определение по приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК. В искането се твърди, че съдът неправилно е групирал наложените на осъдения А. Е. Й. наказания по влезлите в сила присъди по нохд № 274/16 г., нохд № 128/16 г., нохд № 1235/16 г., нохд № 901/16 г. на РС - Хасково и нохд № 962/16 на ОС - Хасково, като определената от него съвкупност не е най-благоприятна за лицето. Тя не е съобразена с ППВС на НРБ № 4/1965 г. и Решение № 11/85 г. на ОСНК на ВС на РБ. Представителят на ВКП в съдебно заседание пред ВКС, поддържа искането на Главния Прокурор по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения - адв. Д. изразява становище, че искането на Главния прокурор е основателно и нчд № 6/17 г. по описа на ОС - Хасково следва да се възобнови, като при новото му разглеждане следва да бъде съобразен принципът за най-благоприятното съчетаване на наказанията. Защитникът пледира за отмяна приложението на чл. 24 от НК, тъй като, според него, съдът е обвързан от пределите на внесеното предложение, в което прокурорът не е направил подобно искане. Осъденият не се явява пред ВКС, редовно призован. Върховният Касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на Главния прокурор е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимна страна и е в интерес на осъдения. С него е атакуван акт, който подлежи на извънредна проверка по реда на глава 33 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно, поради следните съображения: А. Е. Й. е осъждан многократно. Последните присъди и наложените с тях наказания, подлежащи на групиране са както следва: По нохд № 274/2016 г. на РС - Хасково, по което е одобрено споразумение, влязло в сила на 11.03.2016 г., за извършено на 24.11.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, вр. ал. 1, с което е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и глоба в размер на 1 000 лв. По нохд № 901/16 г. на РС - Хасково, по което с присъда № 54/16 г. влязла в сила на 7.09.2016 г. е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода за извършено на 20.02.2016 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. По нохд № 128/16 г. по описа на РС - Хасково, по което с присъда № 12/2016 г. влязла в сила на 7.06.16 г. е осъден за извършено на 2.07.15 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК на две години лишаване от свобода. По нохд № 1235/16 г. по описа на РС - Хасково, по което с присъда от 3.11.2016 г., влязла в сила на 18.11.2016 г., е осъден на за извършено на 11.03.2015 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода. По нохд № 968/16 г., по описа на ОС - Хасково, по което е одобрено споразумение, влязло в сила на 14.12.2016 г., с което се е признал за виновен в извършено на 10.01.2016 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода. Съдът е приел, че следва да определи съвкупност между наказанията наложени с присъди по нохд № 274/16 г., по нохд № 128/16 г., по нохд № 901/16 г. и трите на РС - Хасково и по нохд № 968/16 г. на ОС - Хасково, и по този начин е определил едно общо най-тежкото измежду тях, а имено това по нохд 968/16 г. в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 1 000 лв. На основание чл. 24, ал. 1 от НК съдът е увеличил размера на общото наказание с шест месеца лишаване от свобода, като е постановил изтърпяването му при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наложените по-горе наказания. От вниманието на съда е убягнало осъждането по нохд № 1235/16 г. на РС - Хасково и наложеното с него наказание в размер на една година, и то не е било включено в съвкупността. При това положение основателно се твърди в искането, че съдът не е направил най-благоприятно съчетание на наказанията за осъдения. Такова се явява групирането на наказанията, наложени с присъди по нохд № 128/16 г., нохд № 901/16 г., нохд № 1235/16 г. на РС - Хасково и нохд № 968/16 г. на ОС - Хасково, като наложено по нохд № 274/16 г. наказание от четири месеца лишаване от свобода и глоба от 1000 лв., следва да се изтърпи отделно. Това е така, тъй като то е с по-нисък размер, в сравнение с това по нохд № 1235/16 г., което е от една година лишаване от свобода. По този начин осъденият ще търпи едно общо наказание от две години лишаване от свобода за престъпленията, по които е осъден с присъди по нохд № 128/16 г., нохд № 901/16 г., нохд № 1235/16 г. и нохд № 968/16 г. и самостоятелно наказанието наложено по нохд № 274/16 г. на РС - Хасково - "четири" месеца лишаване от свобода. Като не е съобразил най-благоприятното за осъдения съчетание между наложените му наказания, съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът разполага с правомощие самостоятелно да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК или не, като по никакъв начин не е обвързан от позицията на държавното обвинение. Ето защо възражението на адв. Д. в тази насока е неоснователно и не налага намесата на касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, Трето наказателно отделение