Решение № 4691 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2008 г.

Решение № 4691 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Монтана, чрез представляващия я началник Весела Пенкова против решение от 10.10.2008 г., постановено по гр. дело № 6 по описа за 2008 г. на Монтанския районен съд, четвърти състав, с което са отменени решение № 26Б от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 26001А от 15.01.2008 г., с което наследниците на Елена Велкова Манджукова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени за 0.746 дка земя на стойност 258 лева с 258 броя поименни компенсационни бонове на стойност 258 лева, както и решение № 32 от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 26001 от 1.10.1998 г., с което наследниците на Елена Велкова Манджукова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 2.431 дка земеделска земя, на обща стойност 841 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Доктор Йосифово, общ. Монтана, а именно поземлен имот от ОПФ № 144114, представляващ пасище, мера, шеста категория, в местност "Заешко поле". В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че ОСЗ е постановила оспорените административни актове в изпълнение на влязло в сила решение от 4.01.2007 г. по гр. дело № 656/2006 г. на Монтанския районен съд, като е изпълнила указанията на съда за отстраняване на разликата между признатото и полученото обезщетение. Ответникът - Анелия Иванова Манджукова в писмено възражение поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството, на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Монтанския районен съд е правилно. В производството по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е установено несъответствие по стойност между признато и получено обезщетение. Признатият за възстановяване имот е оценен на 2052 лв., а реално полученият в обезщетение - 2.431 дка на обща стойност 841 лв. Не се постига компенсиране на разликата и с решение № 26Б от 7.03.2008 г., с което е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове за 258 лв. Решенията на ОСЗГ Монтана са материално незаконосъобразни и правилно са отменени от съда. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед нормата на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Монтанският районен съд в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е отменил решение № 26Б от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 26001А от 15.01.2008 г., с което наследниците на Елена Велкова Манджукова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени за 0.746 дка земя на стойност 258 лева с 258 броя поименни компенсационни бонове на стойност 258 лева, както и решение № 32 от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 26001 от 1.10.1998 г., с което наследниците на Елена Велкова Манджукова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 2.431 дка земеделска земя, на обща стойност 841 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Доктор Йосифово, общ. Монтана, а именно поземлен имот от ОПФ № 144114, представляващ пасище, мера, шеста категория, в местност "Заешко поле". Съдът е развил мотиви единствено по отношение на решение № 32 от 7.03.2008 г., като се е позовал на приетото и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза и е приел, че е налице несъответствие между стойността на признатото и реално предоставеното обезщетение. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Предмет на оспорване в производството пред първата инстанция са две решения на ОСЗГ, постановени във връзка с влязло в сила решение на Монтанския районен съд по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. С решение от 4.01.2007 г. по гр. дело № 656/2006 г. Монтанският районен съд в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е отменил решение № 32 от 26.04.2006 г. на ОСЗГ Монтана по преписка № 26001 от 1.10.1998 г., с което наследниците на Елена Велкова Манджукова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 2.431 дка земеделска земя, на обща стойност 841 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Доктор Йосифово, общ. Монтана, а именно поземлен имот от ОПФ № 144114, представляващ пасище, мера, шеста категория, в местност "Заешко поле", поради несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Съгласно експертното заключение по гр. дело № 656/2006 г., възприето в мотивите на съдебното решение, и приложено като доказателство по настоящото дело, установеното несъответствие е в размер на 258 лв. В изпълнение на това съдебно решение, ОСЗГ Монтана се е произнесла с процесните две решения. Решение № 32 от 7.03.2008 г. на практика възпроизвежда дословно съдържанието на вече отмененото решение № 32 от 26.04.2006 г., т. е. същият имот № 144114 отново се предоставя като обезщетение. С отделно решение № 26Б от 7.03.2008 г. е компенсирано констатираното несъответствие от 258 лв., като е предвидено обезщетяване с 258 бр. ПКБ на стойност 258 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът не е развил мотиви в какво се състои незаконосъобразността на решение № 26Б от 7.03.2008 г. на ОСЗГ (сега ОСЗ) Монтана, поради което е и необоснован изводът му, че същото следва да се отмени. Не е отчетено обстоятелството, че в конкретната хипотеза общинската служба по земеделие се е произнесла, след като веднъж е било отменено нейно решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ поради установено несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. В този смисъл двете последващи нейни решения следва да се преценяват както поотделно, така и в тяхната съвкупност, тъй като имат за цел да отстранят допуснатото несъответствие. Първоинстанционният съд е разглеждал единствено решение № 32 от 7.03.2008 г., с което се предоставя конкретен земеделски имот като обезщетение. Назначената от него съдебно-техническа експертиза отново е констатирала несъответствие от 258 лв., което е логичен резултат, тъй като се касае за един и същи земеделски имот, предмет и на решението на ОСЗГ от 2006 г. Съдът изобщо не е преценил дали двете решения в тяхната съвкупност компенсират допуснатото несъответствие в стойността, установено с решението по гр. дело № 656/2006 г., нито е отчел направените в тази връзка възражения на ответната ОСЗГ (сега ОСЗ), че няма реална възможност да предостави имот на стойност 841 лв., тъй като процедурата по възстановяване вече е приключила и плана за обезщетяване е влязъл в сила. Същественото в случая е, че с двете свои решения общинската служба е изпълнила указанията на съдебното решение и по същество е отстранила допуснатото несъответствие в стойността, равняващо се на 258 лв. Този извод не се опровергава, независимо от обстоятелството, че обезщетението със земя отново е извършено с поземлен имот от ОПФ № 144114, а за разликата е предвидено обезщетение с поименни компенсационни бонове, поради обективната невъзможност да се предостави имот, чиято действителна стойност да е 841 лв. Впрочем в такава насока е и настъпилата впоследствие законодателна промяна в уредбата на производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/13.05.2008 г.). Съгласно чл. 27а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, когато обезщетяването (след като решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ веднъж е било отменено по съдебен ред - ал. 5) не може да се извърши изцяло със земеделска земя, общинската служба по земеделие издава решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване с поименни компенсационни бонове за разликата. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Анелия Иванова Манджукова против решение № 26Б от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана, както и решение № 32 от 7.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение