Решение № 71 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 38/2009 г.

Решение № 71 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 38/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на осъдения Д. Н. за възобновяване на н. о. х. д. № 3062/2007 г. по описа на Русенски РС, отмяна на обявената по него присъда от 22.04.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 НПК. В съдебно заседание на 05.02.2009 г., осъденото лице и неговият упълномощен з. поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на Д. Н. за съдебната фаза на наказателния процес и постановения съдебен акт, и се релевира неподкрепен с доказателства, факт за уважено от съда в гр. П. искане за екстрадиция при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на депозираното искане, като се позовава на съдържанието на чл. 423, ал. 1 НПК и липсата на лимитираните в процесуалната разпоредба, отрицателни предпоставки. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 80/22.04.2008 г., по н. о. х. д. № 3062/2007 г., Районен съд - Р. е признал Д. Н. Н., за виновен в извършени на 17.07.2006 г., при условията на съвкупност престъпления по чл. 325, ал. 1, чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 216, ал. 1 НК, като на основание чл. 23 НК му наложил наказания ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Със същия съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение и наказателната санкция, определена по н. о. х. д. № 907/2004 г. на РРС - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода Присъдата не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт. Подобни констатации обосновават приложимост на процесуалноправните норми на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъден. Депозираното искане на осъдения Д. Н. за възобновяване на н. о. х. д. № 3062/2007 г., по описа на Р. РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство при условията на чл. 423, ал. 1 НПК, и преценено в контекста на релевираните оплаквания сочи на основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 НПК. Очертаната позиция се аргументира категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 НПК със ЗИДНПК (ДВ, бр. 109/2008 г.). Визираните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл. 55 НПК, основни процесуални права на обвиняемия (подсъдим) в наказателния процес, между които и правото му да участвува лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно и на предявените от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изисквания за справедлив процес (чл. 6.3, б. "а","b", "c" и "d"), свързани с правото на всяко обвинено лице в подробности да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска защита, да участвува непосредствено в разпита на свидетели, и извършването на процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл. 423 НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебната инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила осъдителна присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон. Внимателният прочит на представените по делото писмени материали, мотивира заключението че Д. Н. е участвувал лично в извършените в хода на досъдебното разследване процесуално-следствени действия, но същият не е бил надлежно уведомен за съдебното производство по н. о. х. д. № 3062/2007 г. на Р. РС. Д. Н. е привлечен в качеството на обвиняем на 10.08.2007 г. за извършено престъпно деяние по чл. 216, ал. 4 НК, като впоследствие с постановление от 17.10.2007 г. обвинението е изменено и на същия предявено ново за престъпления по 216, ал. 1, чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 3НК. За посочените престъпни посегателства на 08.11.2007 г. е внесен обвинителен акт от РП-Р. и образувано н. о. х. д. № 3062/2007 г. по описа на съответния съд, последователно насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2008 г. и 06.03.2008 г. Призовките на подсъдимия за посочените дати и приложения към тях препис от обвинителен акт, са върнати в цялост със забележка, че лицето не живее в с. Щ. и се намира извън пределите на страната. Тези факти са мотивирали първостепенния съд да разпореди щателно издирване на Н., обективирани в приложени по делото, официални справки удостоверяващи че Д. Н. е обявен за местно и общодържавно издирване, с Бюлетини № № 79 и 86/2008 г. на ОДП-Р. Процесуалните усилия за установяване местонахождението на подсъдимия са последвани от даване ход на съдебното следствие на 22.04.2008 г. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, което в присъствието на служебен з. финализирало с осъдителна присъда. Очертаната фактология сочи на необходимост от правоприлагане на чл. 423, ал. 1 НПК и възобновяване на наказателното дело. Актуалната редакция на процесуалната норма, в сила от 27.12.2008 г. императивно предписва, на задочно осъденото лице да бъде предоставена процесуална възможност за лична защита в съдебното производство-гаранция за справедлив процес. Изключение от установения правен регламент е допустимо при констатации за изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, на каквито обстоятелства не сочи конкретиката по настоящия казус. Гореизложеното аргументира касационната инстанция да уважи искането на Д. Н. за възобновяване на н. о. х. д. № 3062 от 2007 г., отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото на Районен съд - Р. за ново разглеждане с участието на осъдения. При съобразяване разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК съдебният състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за актуалния адрес на местопребиваване в Ч. република и предходните осъждания на Д. Н., индициращи на опасност от укриване и извършване на друго престъпление, и предвид необходимостта от бързо и своевременно извършване на предстоящите процесуално-следствени действия, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража . По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение