Решение № 7820 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 728/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Национален парк Рила", със седалище в гр. Благоевград, чрез процесуален представител адвокат Башлиева против Решение 3079/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 516/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отменено Решение 1 на Директора на Дирекция Национален парк Рила , издадено въз основа на Протокол 1/16.05.2022 г. на Комисия, назначена със Заповед на Директора на Дирекция Национален парк Рила , в частта, с която на ЕТ "Л. К. - В. ", са допуснати да пашуват брой и вид животни в пасища на територията на "НП Рила" в парков участък Дупница , по-малко от заявените. Присъдени са разноски по делото. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени същото или, алтернативно, в случай че е допуснато съществено процесуално нарушение за изясняването на фактическата обстановка, делото да се върне на административния съд за разглеждане от друг състав със задължителни указания. Прави искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията. Ответникът - ЕТ "Л. К.-В.", в писмен отговор подаден чрез пълномощник адвокат Д. Табутова оспорва жалбата. Развити са съображения за правилност на оспореното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Л. К.-В.", срещу Решение 1 на Директора на ДНПР, издадено чл. 50, т. 1 и т. 5 от ЗЗТ и чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Правилника за устройство и дейността на дирекциите на националните паркове (ПУДДНП) и Протокол 1/16.05.2022 г. на комисията, назначена със заповед РД-36/11.05.2022 г. на Директора на ДНПР, с което по отношение на ЕТ Л. К. - В. " е допуснато пашуване на 15 броя животни, от които 12 бр. ЕРД над 2 години и 3бр. коне върху площ от 178 дка от ПУ Дупница, вместо заявените196 броя животни, от които 122 бр. говеда над 2 години, 23 бр. говеда на възраст от 6м. до 2 год., 8 бр. до 6 м. и 43 бр. коне, съгласно критерии за подбор и допустимост, посочени в годишен план за паша през 2022 г. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съображенията са, че разпределението на площите не е съобразено с обективни критерии, не е спазена годишната норма на паша и площта не отговаря на заявените за отглеждане животни. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението в обжалваната част. Приел, че липсват мотиви към акта защо административния орган приел за допустимо искането само за определен брой, а не за целия брой животни, актът не съдържал фактически и правни съображения, относими към конкретните определени площи, което било достатъчно основание за отмяна на акта. Наред с това е приел наличие на основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Установено е, че годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г. е отменен с влязло в сила решение, поради което са отпаднали критериите за подбор и допустимост при определяне на площите. При прието за установено решението е отменено като незаконосъобразно в обжалваната част. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви за изводите от фактическа и правна страна, които са съответни на представените по делото доказателства и разпоредбите на материалния закон. Взети са предвид доводите и възраженията на страните и е осигурен в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните им права. Доводите и възраженията в касационната жалба са обсъдени от административния съд и мотивите му се споделят напълно от настоящата инстанция. По аргумент от чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, разрешаването на паша на домашни животни следва да бъде "в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта" от ЗЗТ. Глава четвърта от ЗЗТ урежда от една страна планове за управление на защитените територии, приети по реда на чл. 60 и чл. 61 от ЗЗТ, и "устройствени и технически планове и проекти" по см. на чл. 64 от ЗЗТ "за определяне на вида и обема на дейностите по ползване на природни ресурси, устройството, строителството и други в защитените територии", приемани по реда чл. 65 и чл. 66 от ЗЗТ. В настоящия случай, в оспорвания акт изрично е посочено, че е издаден при спазване на условията уредените в раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк "Рила" през 2022 г. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че издадения административния акт е лишен от фактическо и правно основание, тъй като относимите разпоредби от административния акт послужили за негова обосновка са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Това е довело до противоречието на акта с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Правилни са изводите на административния съд, относно обвързващата сила на влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на "Национален парк Рила" през 2022 г., утвърден със заповед РД-24/15.04.2022 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила", като по този начин са отменени и разпоредбите, които са формулирали преценка за приоритетност на заявители, които отговарят на изискванията за традиционно пашуващи. Отмяната на административния акт послужил като обосновка за издаването на процесното решение е довело до липса на мотиви към административния акт, което е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. В случая с оспорената заповед, това води до липса на ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. При липса на критерии за ограничаване пашуване в парка, то административния орган е възможно да достигне до различен извод спрямо направения в обжалвания административен акт.. Ето защо отменяйки обжалвания отказ на директора на Дирекция Национален парк "Рила", първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Констатираната незаконосъобразност е основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно правилото на чл. 173 от АПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 174 от АПК и е определен срок за издаване на акта. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да бъде присъдено в размер на 800 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение