Решение № 1016 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2020 г.

Решение № 1016 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Златев, подадена чрез пълномощници – адвокат Ножарова и адвокат Петков, против Решение № 1177/29.07.2020 г., постановено по административно дело № 113/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 01-20-3/13.01.2020 г. на Кмета на [община], нареждаща премахване на незаконен строеж "Масивна ограда", с местонахождение УПИ VI-1950, кв. 51 по плана на [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Основните доводи са свързани с търпимост на процесната ограда. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ножарова по съображенията, развити в нея, като моли да бъде уважена, както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, Кмет на [община] се представлява от адвокат Гемков, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, в това число е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, същите са анализирани подробно, след което са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – съд – Благоевград е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от страните възражения. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Съдът е установил наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ масивна плътна ограда, с височина на плътната част 1, 60 м., с дължина 19, 30 м., изпълнена от каменна зидария на циментов разтвор, завършваща с малък дървен покрив с керемиди. Не са спорни обстоятелствата относно местоположението на оградата, нейния извършител, както и отсъствието на разрешение за строеж за изграждането й. Основният спор е свързан с времето на изграждане на строежа, което е пряко свързано с неговата търпимост по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съдът е приел, че оградата във вида, разпореден за премахване е построена през 2005 г. – 2006 г., поради което не може да бъде определена като търпима. За да достигне до този извод е изложил мотивирани и логични съждения, които се споделят от настоящия съд. Предвид противоречивите свидетелски показания относно периода на реализиране на строежа, правилно е даден превес на данните, отразени в кадастралния план, които се ползват с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. Установено е, че според действащия до 2009 г. кадастър на [населено място], процесната ограда е отразена като "полумасивна ограда", каквото е било обективното й състояние преди да бъде изградена като масивна плътна ограда. Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушаване на принципа за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 3 АПК. Разпоредено е премахването на "масивна ограда", в който вид и конструкция строежът е незаконно изграден и не може да се квалифицира като търпим. Съответно, липсва разпореждане за премахване на старата полумасивна ограда, тоест същата би могла да продължи да съществува, стига това да е обективно възможно след изпълнение на процесната заповед. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят съответните разноски за адвокатско възнаграждение, но в редуциран размер от 600 лева съгласно законоустановения минимум, тъй като възражението за прекомерност на другата страна е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,