Решение № 695 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2011 г.

Решение № 695 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Неохимики България" ЕАД, гр. София срещу решение № 115/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4197 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град., първо отделение, девети състав, с което е отхвърлено оспорването на "Неохимики България" ЕАД, гр. София, срещу РА № 2250900317/28.01.2010 г. на издаден от Павлина Николова, главен инспектор по приходите и РА за поправка на РА№ 22501000115/8.02.2010 г., потвърден с решение № 629/3.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно са установени задължения за довнасяне, представляващи ДДС и лихви за данъчен период месец 10.2006 г. по фактура № 18/29.09.2006 г., с предмет износ на прах за пране, полуфабрикат на стойност 3 813 450 евра и единична цена 25 453 евро на контрагента Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър. Приел е, че липсват доказателства за осъществен износ по смисъла на чл. 15 от ЗЗД (отм.) поради и което правилно и законосъобразно органът по приходите е определели дължимия ДДС по процесната фактура в размер на 1 491 691 лв. и съответните лихви за този период. От представените в хода на ревизията доказателства и обяснения на ревизираното лице е видно, че за данъчен период 09.2006 г. дружеството жалбоподател е декларирало в справка декларация износ на стоки - 150 тона прах за пране, полуфабрикат на стойност 3 813 450 евра и единична цена 25 453 евро на контрагента Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър. Издадена е фактура № 18/29.09.2006 г. Фактурата е отразена в счетоводството на ревизираното лице, като в справката за движението на складовата наличност по обекти на жалбоподателя също е отразена, същото количество е изписано от склада, без обаче да е отразено на коя дата е станало това. От изготвеното заключение на ВЛ е видно, че към 31.12.2008 г. това количество липсва. Съдът е направил обстоен анализ и на договор от 15.01.2006 г. сключен между "Неохимики България" ЕАД и Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър. Отбелязал е, че този документ и представен при повторното производство и от него става ясно, че жалбоподателяТ, като доставчик е приел да достави и предаде по заявка на купувача на адрес в България посочен от доставчика продукция и стоки с необходимите сертификати и мостри. Констатирал е също така, че в договора липсва договореност за извършването на износ на посоченото количество стоки, а е договорено единствено доставката до посочен склад на територията на РБългария. В приложената справка от Дирекция "Миграция" е посочено, че лицето, подписало договора от страна на Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър на датата, посочена в договора - 15.01.2006 г. не е пребивавало на територията на РБългария. Всичко това е мотивирало административният съд да приеме, че този договор е създаден с цел защита тезата на жалбоподателя. От друга страна при извършената насрещна проверка при Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър, при дадените от управителя обяснения е установено, че стоката по процесната фактура е останала на съхранение в техен склад, находящ се в село Равно поле, общ. Елин Пелин. Там е престояла до м. 01.2007 г., след което е преместена в склад на "БХБ "15 ЕООД село Мрамор за сметка на крайния купувач Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър. Транспортът е осъществен от "Томи БО" ЕООД, отново за сметка на крайния купувач, който факт е документиран с 19 бр. складови разписки. При извършени насрещни проверки на "Томи БО", "БХБ 15" ООД и "Милита" ООД е установено, че периодът на съхранение на стоката в склада в село Мрамор е от 3.10.2006 г. до 10.12.2007 г. съгласно Договор за свободно складиране от 3.10.2006 г., сключен между "БХБ15" ООД и Ламда Дитирджънт - ЛТД Кипър, както и от представените фактури за престой на стоките. Налични са 22 бр. приемо-предавателни протокола за транспорт на 280 тона прах за пране от село Равно поле до село Мрамор, като при преместването е използван транспорт, собственост на "БХБ 15" ООД. Налични са и данни за транспорт на тези 280 тона прах от село Мрамор до Италия, извършен с 14 броя превозни средства, където като превозвач от България до Италия е посочено дружеството "Милита" ООД. Като доказателство за този превоз са представени 14 бр. фактури и международни товарителници с дата на товарене между 29.11.2007 г. - 15.01.2008 г. и срок на доставка 18.01.2008 г. Съдът е приел, че от представените документи и обяснения в хода на ревизията и в съдебното производство, е налице съществено различие между количеството фактурирани стоки с фактурата от 29.09.2006 г. - 150 тона прах за пране и транспортираните до Италия 280 това прах за пране, за които жалбоподателя твърди, че са именно процесните. Обстоятелство, че "Неохимики България" няма осъществен транспорт на процесните стоки се подкрепя и от събраните по делото доказателства по линия на международния обмен, от които по безспорен начин се установява, че стоките по фактура № 18/29.09.2006 г. не са пристигали в Кипър и не били превозвани до Италия. Установено е, че кипърското дружество е извършило препродажба на процесните стоки, но дружеството е продало тази стока на друго дружество в Кипър на същата дата 29.09.2009 г., за което има съставена инвойс фактура от същата дата, като стоките по тази фактура не са влизали в Кипър, а са доставени от България да краен купувач в Румъния. Този факт потвърждава изводите за липса на доказателства за извършен транспорт от страна на жалбоподателя, респективно за изнасяне стоката извън пределите на РБългария. С оглед всичко изложено, съдът е приел, че по процесната фактура не е осъществен износ по смисъла на чл. 15 от ЗДДС (отм.) и дружеството не разполага с необходимите документи, доказващи износ, съгласно чл. 12 от ППЗДДС, тъй като разполага само с данъчен документ за прехвърляне собствеността върху процесните стоки. Поради това по силата на изричната разпоредба, уреждащи тези случаи чл. 14, ал. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 26б от ППЗДДС (отм.), разпоредбите за износ не се прилагат, а се прилагат общите разпоредби на закона. Решението е правилно. Не са били представени документи, доказващи износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.) и чл. 12 от ППЗДДС (отм.). За да докажат, че са извършили износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.), задължените лица трябва да притежават кумулативно посочените в чл. 12 от ППЗДДС (отм.) документи, а именно: писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение по смисъла на чл. 606, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, с данъчен документ за прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки и документ за превоза на тези стоки. В конкретния случай ревизираното дружество не е доказало, че притежава изискуемите по чл. 12 от ППЗДДС (отм.) документи, при наличието на които законодателят е приел за доказано осъществяването на износ. Предвид това ревизиращият орган е направил извод, че не е доказан осъществен износ по смисъла на чл. 15 от ЗДДС (отм.), следва да се приложат общите разпоредби на закона за облагаемите доставки. Неоснователна се явява и претенцията на касатора, че в процесния случай е налице ВОД и стоката е изпратена на клиента на 10.12.2007 г., поради и което следва да бъдат приложени разпоредбите за ВОД. Няма данни за извършени от него действия по документиране и деклариране на извършени ВОД с процесните стоки през 2007 г. Няма издадена фактура и включването и в Дневниците за продажба и справка декларация за този период. Недоказани са и твърденията за извършен от него транспорт на процесната стока през 2007 г. от място на територията на страната до Кипър. Правилни са изводите на АССГ и в тази част. След като ревизираното дружество не разполага с необходимите доказателства за извършена ВОД е налице хипотезата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 46 от ППЗДДС. Съгласно цитираните разпоредби, в случай, че доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага, т. е. счита се че доставката не е облагаема с нулева ставка, съответно са налице основания за начисляване на ДДС със ставка 20 на сто. След като АССГ е стигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба разноски не следва да се присъждат в полза на касационният жалбоподател. Предвид изложеното, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания, поради което решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,