Решение № 7713 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2009 г.
ВАСII отделение11.06.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
Оставя в сила № 372/15.12.2008 г. по адм. д. № 1491/2002 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА София Костадинова Недева, ЕГН ********, от с. Първенец, област Пловдив да заплати на Тодорка Никова Борнутева и Никола Димитрова Борнутев, от гр. Пловдив направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7713 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на София Костадинова Недева, от с. Първенец, област Пловдив чрез нейната дъщеря като пълномощник срещу решение № 372/15.12.2008 г. по адм. д. № 1491/2002 г. на Пловдивския окръжен съд. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му, без да сочи конкретни отменителни основания. Ответниците по касационната жалба - Тодорка Никова Борнутева и Никола Димитров Борнутев, от гр. Пловдив чрез своя пълномощник считат касационната жалба за неоснователна. Ответникът община Асеновград не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: С решение № 201 от 13.01.2003 г. по адм. дело № 8880/2002 г. на петчленния състав на Върховния административен съд е отменено решение по адм. дело № 1827/1998 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1467 от 19.02.2002 г. по адм. дело № 2217/2001 г. на Върховния административен съд, второ отделение, и делото е върнато на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указание да бъде конституирана като заинтересована страна по делото Тодорка Никова Борнутева. С отмененото решение е била отхвърлена жалбата на Никола Тодоров Борнутев срещу заповед № А-916 от 13.11.97 г. на кмета на Община-Асеновград. С тази заповед кметът, в кръга на правомощията си по чл. 160, ал. 1 ЗТСУ е наредил премахване на незаконно построена жилищна сграда в п. IV-240, кв. 28 по плана на с. Бачково. По-късно жалба срещу тази заповед е подадена от Тодорка Никова Борнутева с искане за прогласяване нейната нищожност. След отменителното решение на Върховния административен съд делото по жалбата на Тодорка Никова Борнутева и образуваното след отмяната такова са обединени в едно общо дело под номер 1491/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В този аспект мотивната част на настоящото оспорено решение е непрецизна по отношение на жалбоподателя- такава е не само Тодорка Борнутева със заявената от нея претенция за нищожност на цитираната заповед, а тя и първоначалният жалбоподател- неин съпруг Никола Борнутев, чието оспорване е и по отношение законосъобразността на заповед № А-916 от 13.11.97 г. на кмета на Община - Асеновград за премахване на незаконно построената жилищна сграда. Следва да се отбележи, че касаторката е конституирана като заинтересовано лице с влязло в сила определение по адм. д. № 2176/1998 г. на Върховния административен съд, поради което правният й интерес от обжалване на решението не подлежи на повторна преценка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед № А-916/13.11.1997 г. на кмета на община Асеновград, с която е наредено на Никола Борнутев да премахне като незаконно построена жилищната сграда в съсобствения му с Тодорка Борнутева като съпружеска имуществена общност имот. Без значение в случая за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение са изтъкнатите в решението доводи поради следните съображения: Решението е допустимо като постановено след отменително такова решение на ВАС - по допустими жалби. Същото е и валидно, тъй като не се установяват след служебната проверка на настоящата касационна инстанция пороци, водещи до неговата нищожност. Преценено съобразно съответствието на обжалваното решение с материалния закон, то е правилно поради следното: С акт за узаконяване № 4/3.02.2005 г. на главния архитект на община Асеновград по реда на § 184 ПЗР ЗУТ е узаконен строеж "Сутерен и първи етаж от жилищна сграда" намираща се в УПИ IV - 240, кв. 28 по плана на с. Бачково, като актът за узаконяване е издаден на името на Тодорка Борнутева и Никола Борнутев. Жалбата на касаторката срещу този акт е отхвърлена със заповед № ДК -10-20/ 08.06.2005 г. на началника на РДНСК гр. Пловдив. Последната е обжалвана от касаторката и с решение от 6.02.2006 г., постановено по адм. д. № 837/2005 г., Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касаторката София Костадинова Недева. Решението е оставено в сила с решение по адм. д. № 3784/2006 г. на Върховния административен съд. Предвид изложеното, каквито и да са мотивите на обжалваното първоинстанционно решение за отмяна на заповед № А-916/13.11.1997 г. на кмета на община Асеновград, с която е наредено на Никола Борнутев да премахне като незаконно построена жилищната сграда в съсобствения му с Тодорка Борнутева като съпружеска имуществена общност имот, наличието на влязъл в сила акт за узаконяване е преклудиращо обстоятелство за настъпване правните последици на оспорената заповед за премахване на процесната жилищна сграда като незаконна. В аспекта на изложеното оспорената заповед страда и от липсата на мотивна част, както правилно е отбелязано от решаващия съд, което е самостоятелно основание за отмяната й като незаконосъобразна поради своевременно упражнена и непреклудирана за това претенция след отменителното решение на Върховния административен съд. Като е отменил заповедта за премахване на строежа като незаконен, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението е валидно, допустимо и не противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответниците - физически лица ще следва да им се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение