Решение № 4507 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2013 г.

Решение № 4507 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нюуей Асет Мениджмънт" АД, със седалище гр. София, чрез процесуални представители, против решение № 10258/08.07.2013 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1143/2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за финансов надзор, гр. София, чрез процесуален представител с писмени бележки и в о. с. з. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите от касатора съображения не опровергават изводите на фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционния съд. С обжалваното решение № 10258/08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1143/2012 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на Управляващо дружество /УД/ "Нюуей Асет Мениджмънт" АД, със седалище гр. София, против решение № 779-УД/22.12.2011 г. на Комисията за финансов надзор, с което е отнет издадения с решение № 730-УД/09.07.2008 г. лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органът правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи, прилагайки точно материалния закон. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като в хода на административното производство са спазени административнопроизводствените правила. Установените по делото нарушения на нормативните изисквания /чл. 100, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДКИСДПКИ/ за упражняване на дейността управляващото дружество правят отнемането на предоставеното право в съответствие с целта на закона за създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на дялове на предприятия за колективно инвестиране, защита правата на инвеститорите и най-вече поддържане на стабилност и на обществено доверие в капиталовия пазар. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Решение № 730-УД/09.07.2008 г. Комисията за финансов надзор е издала на дружеството жалбоподател лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество. Към 31.12.2010 г. е установено, че същото е спряло да отговаря на изискванията за капиталова адекватност по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 26, тъй като стойността на собствения му капитал към този момента /60508 лв./ е станал по-малък от 25 на сто от капитала по действащата към същия момент разпоредба на чл. 203, ал. 1 (отм.) от ЗППЦК - левова равностойност на 125 000 евро, като към 31.12.2010 г. съотношението е било 24,75 %. Съобразно направените преизчисления от КФН това съотношение е запазено и към дата 30.06.2011 г., което се установява от приложените по делото годишен финансов отчет към 31.12.2010 г. и финансови отчети към 31.03.2011 г. и към 30.06.2011 г. След извършеното нарушение дружеството не е предложило мерки за привеждането му в съответствие с посочените законови изисквания в изискуемия 7-дневен срок. Към момента е действала идентична разпоредба на чл. 208, ал. 1, т. 4 (отм.) от ЗППЦК, съгласно която Комисията отнема издадения лиценз, ако управляващото дружество престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба и не предложи в 5-дневен срок от възникване на несъответствието оздравителна програма за привеждането му в съответствие с тези изисквания или оздравителната програма не бъде одобрена от Комисията в 14-дневен срок от предлагането й, или не изпълнява одобрената от Комисията оздравителна програма. След влизане в сила на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества, дружеството жалбоподател не е отговаряло на изискванията за капиталова адекватност по чл. 151, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 44 да поддържа собствен капитал, превишаващ или равен на левовата равностойност на 125 000 евро. Предложил е мерки за привеждането му в съответствие с изискванията за капиталова адекватност по чл. 151, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 44, но в едномесечния срок по чл. 91 от ЗДКИСДПКИ не е отстранил нарушението, като не е привел капитала си в съответствие със законовите изисквания, дори е влошено допълнително финансовото му състояние. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране Комисията за финансов надзор отнема издадения лиценз, ако управляващото дружество престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба, и не предложи в 7-дневен срок от извършване на нарушението мерки за привеждането му в съответствие с тези изисквания или не отстрани нарушението. Приобщените доказателства подкрепят изводите на първостепенният съд за наличие на фактическия състав на визираната правна норма, което обуславя като правни последици отхвърлянето на оспорването, в който смисъл е и обжалваното съдебно решение. Преценката на финансовото състояние на дружеството - жалбоподател е извършена обективно като констатациите за неговото трайно влошаване се подкрепят от доказателствата по административната преписка. Твърденията на касатора, че пред първите три тримесечия и до влизане в сила на новите изисквания дружеството е отговаряло на изискването на закона за капиталова адекватност, не могат да игнорират фактите, сочещи трайно влошаване на финансовото състояние след този период. Обстоятелството, че към 31.06.2011 г. собственият капитал на управляващото дружество е с по-ниска стойност от акционерния законосъобразно е ценен от тричленния състав на Върховния административен съд при изследване на кумулативно изискуемите основания по чл. 100, ал. 1, т. 5 от ЗДКИСДПКИ. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 5, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН. Съгласно приетите по делото доказателства предложението е направено от компетентен орган - зам. председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", а и възражение в тази насока не е правено от жалбоподателя пред съда. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради отказ на съда да назначи повторна СГрЕ. Съгласно чл. 201 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, повторно заключение се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая вещото лице е дало категорично и обосновано заключение относно авторството на подписа на председателя на КФН и неговата правилност не буди съмнение, поради което е липсвало основание за назначаване на повторна експертиза. По останалите възражения на жалбоподателя, направени и пред тричленния състав съдът е отговорил обосновано за тяхната неоснователност. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на спора разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,