Решение № 14132 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2012 г.

Решение № 14132 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на "Инра" ЕООД, гр. Бургас, за отмяна на влязло в сила определение № 2277 от 22.11.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас, по адм. д. № 2087/2011 г. В искането се твърди, че определението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, което съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Иска се след отмяна на прекратителното определение делото да се върне за разглеждане от състав на компетентния Административен съд Бургас. Ответникът - Директорът на ТД на НАП - Бургас, не взема становище по искането за отмяна. За да се произнесе, Върховният административен съд, взе предвид следното: С влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на "Инра" ЕООД - Бургас, против решение № 100/15.06.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е отказано възлагане на нова ревизия за изменение на публични задължения, установени с РА № 02-00-801369/20.01.2009 г., издаден от Иванка Гуджева - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението, като според ал. 2 във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. В конкретния случай искането за отмяна е подадена от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал. 1 от АПК) и с оглед заявеното основание по чл. 239, т. 5 от АПК е в законоустановения срок. По същество е основателна поради следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита, приложим в случаите, когато съдебните актове са неправилни поради наличие на някое от лимитативно предвидените основания от чл. 239, точки 1 - 6 от АПК. В искането за отмяна се твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е проведено съдебно заседание с призоваване на страните, а решението е постановено в закрито заседание, с което молителят, като страна в производството, е бил лишен от възможността да участва в делото и да ангажира доказателства. Вследствие на визираните процесуални нарушения, съдът неправилно е определил предмета на спора и не е събрал относимите доказателства. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се твърди наличието на първата хипотеза - страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото и да ангажира доказателства. Твърдението е основателно. Производството пред административния съд е било по реда на чл. 134, ал. 5 от ДОПК, съгласно предложение първо на която заинтересованият субект може да обжалва отказа - в случая такъв за възлагане на ревизия за изменение на РА № 02-00-801369/20.01.2009 г. - в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Изречение трето на цитираната разпоредба предписва, че по това производство съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване. Настоящият състав на ВАС, осмо отделение, намира за основателно оплакването на молителя, че като е разгледал спора за законосъобразността на Решение № 100/15.06.2011 г. на директора на ТД на НАП - Бургас в закрито заседание, административният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, лишил е "Инра" ЕООД от възможността да осъществи в пълна мяра правото си на защита. Първостепенният съд е нарушил основния принцип на съдебния процес за публичност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК, според който разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Аргумент за горното е и възприетата от законодателя техника в АПК и ДОПК, според която случаите, в които съдът се произнася с определение в закрито заседание са изчерпателно посочени в закона (чл. 11, ал. 2 ДОПК, чл. 40, ал. 4 ДОПК чл. 75, ал. 2 ДОПК, чл. 60, ал. 5 АПК, чл. 160, ал. 2 АПК, чл. 166, ал. 3 АПК, чл. 199 АПК и др.). Спецификата на настоящия случай произтича от обстоятелството, че законодателят не е посочил дали съдебния акт, с който се произнася административният съд по жалбата срещу отказа на директора на ТД на НАП - Бургас за възлагане на ревизия за изменение на посочения РА, следва да бъде произнесен в закрито съдебно заседание, или след насрочването на открито такова с призоваване на страните и предоставянето на възможност за представяне на доказателства и провеждането на устни състезания, но предвид цитираните по-горе текстове на процесуалния закон следва да се приеме, че административният съд е следвало да насрочи съдебно производство с призоваване на страните и предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства. Като не е сторил това, съдът е нарушил съществено процесуалните правила, накърнявайки по този начин правото на защита на дружеството-жалбоподател - молител в настоящото производство. Изложеното обосновава извод за наличие на основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да проведе редовно съдебно производство с открито съдебно заседание с призоваване на страните. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,