Решение № 128 от 27.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г.

Решение № 128 от 27.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационен протест на Н. Л., прокурор в Апелативна прокуратура гр. С., против въззивно решение № 375 от 29.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 655/2008 г. на Софийски апелативен съд. С протеста се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата довели до неправилни фактически констатации и правни изводи и до ограничаване процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението. По същество се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимият изразява становище, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 38 от 27.11.2007 г. постановена по НОХ дело № 534/2000 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия А за невинен в това на 24.01.1998 г. в гр. С., в съучастие с неизвестни лица, да е отнел от владението на Д. Г. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи- чуждестранна валута на обща стойност 51 967 059.50 неденоминирани лева, като употребил сила, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 199, ал. 1т. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. С въззивно решение № 375 от 29.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 655/2008 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационният протест е основателен. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по протест на прокурора против постановена от Софийски градски съд оправдателна присъда, в който са поддържани доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до необосновани фактически констатации и неправилно приложение на материалния закон. Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните и да отговори на наведените доводи. Задоволила се е да посочи, че възприема изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, защото са направени при безпристрастна оценка на доказателствените материали, която противопоставя показанията на св. К, който единствен подкрепя обвинителната теза и уличава подсъдимия А в извършване на инкриминираното деяние, на всички останали гласни доказателствени средства, които е преценила като безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си. По същество не ги е обсъдила и не е констатирала нарушенията при оценката им. Подобен подход при вземане на решението на въззивната инстанция е процесуално недопустим. Като инстанция по същество тя може да възприеме оценката на доказателствените източници на предходната инстанция, но след като самостоятелно ги анализира и констатира, че не са нарушени правилата за формиране на волята на решаващия съд. При оценката на доказателствата има право да възприеме или отхвърли отделно доказателствено средство, като това право е суверенно и не подлежи на корекция, но само когато са спазени правилата за събирането и проверката им. Когато проверявания съд не е защитил с убедителни правни аргументи решението си, но по същество е направил правилни изводи, е длъжна да изложи собствени съображения, с които да ги допълни. При това преценката за достоверността на доказателствените средства не е количествена и не може да се приеме, че след като шестима свидетели са подкрепили алибито на подсъдимия, то следва да бъдат кредитирани безусловно. Процесуалната им стойност и значение се преценяват като се съпостави връзката им с основните факти, включени в предмета на доказване, през призмата на логическата дейност, основана на обективното им и всестранно изследване и съпоставяне с останалите. Нарушаването на тези правила ограничава процесуалните права на прокурора, като страна, която повдига и поддържа обвинението. Видно от начина на изготвяне на мотивите към присъдата, първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като не е анализирал всички доказателствени материали и не е изложил съображения защо приема едни от тях а други отхвърля. Въззивният състав се е опитал да поправи нарушението, като е посочил кои доказателства кредитира, но решението си е взел без да направи пълна и обективна оценка, проверка и анализ на всички доказателствени източници поотделно и в логическата им връзка с останалите. По този начин, при изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, относно авторството на деянието, е допуснал нарушения по чл. 13, 14 и 107 НПК, които са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение. За да приеме, че подсъдимия, не е автор на деянието, е декларирал, че до този си извод е достигнал след съвкупна оценка на доказателствените материали, но запознаването със съдържащите се в кориците на делото такива навежда на извод, че такава не е била извършена, защото действително липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства и съпоставката им с останалите източници на информация. Така съдът е приел, че единствено св. К дава сведения относно авторството на подсъдимия, без да отчете факта, че информация за това се съдържа и в други доказателствени източници, които при това е декларирал, че е обсъдил и кредитирал. Видно от отразеното в протокола за съдебно заседание от 28.05.2001 г. към доказателствените материали първоинстанционния съд е приобщил показанията на св. М, дадени в досъдебното производство. На стр. 4 от мотивите въззивната инстанция е декларативно е посочила, че кредитира тези показания, които правдиво описват случилото се и дават информация за деянието, но не за авторството на подсъдимия. Този извод е направен при извращаване на съобщените от свидетеля факти. При трите разпита, два от които на 14.05.1998 г. и един на 22.05.1998 г., свидетелят е установил, че се занимавал с рисуване, имал силно развита зрителна памет и категорично може да разпознае този от извършителите, който отнел раницата с оборота от св. К, като е описал белезите му. При извършеното процесуално следствено действие по разпознавате го е посочил. Това процесуално следствено действие, извършено по надлежния процесуален ред, в присъствието на поемни лица, за което е съставен съответен протокол/л.41 от досъдебното производство/, очевидно не е обсъждано от съда при формиране на вътрешното му убеждение. Във връзка с авторството на деянието съдът превратно е оценил и показанията на анонимния свидетел № 2. Изложил е съображения, че ги кредитира само в частта относно извършеното деяние, но е аргументирал извода си за недостоверност на извършеното от него разпознаване, които противоречат на правилата за формиране на волята му. Разпитан в досъдебното производство на 14.05.1998 г., в период близък до деянието, за което дава сведения, свидетелят е бил категоричен относно външността на нападателя, който отнел чантата, като посочил отличителните му белези и заявил, че ако го види ще го разпознае. При извършеното процесуално следствено действие по разпознаване на следващия ден, когато в присъствието на поемните лица и от разстояние около 4метри са му показани разпознаваните лица, е посочил подсъдимия. Начинът на излагане на фактите при разпита и при разпознаването, не подкрепя извода за липса на категоричност, относно наблюдаваните лица и разпознаването им. Липсват данни по някакъв начин да му е било внушено да посочи точно подсъдимия, а от друга страна не е изчерпана възможността за проверка на съобщеното от него в съдебно заседание относно разстоянието от което е наблюдавал разпознаваните и твърдяното колебание в тази фаза на процеса. Протоколът е подписан от него и поемните лица без възражение, а процесуалният закон допуска възможността последните да бъдат разпитани като свидетели. Съдът е бил длъжен да приобщи към доказателствените материали дадените в досъдебното производство показания от свидетеля, да изясни на какво се дължи противоречието им със съобщеното в съдебно заседание и едва тогава, ако противоречието не бъде отстранено да мотивира кои показания кредитира. Не са оценени съобразно действителното им съдържание, в логическата им връзка и със съобщеното от св. И свидетелите с идентификационни номера № 2 и № 3, и показанията на св. К. Същите формално са преценени като недостоверни, като са изложени съображения, че в значителна степен са компрометирани предвид съществените неточности и противоречия в двете фази на процеса. Този извод е направен без по същество да бъдат съпоставени с останалите доказателствени материали и да бъдат оценени всички съобщени от свидетеля факти. Действително в досъдебното производство свидетелят е поддържал, че първия удар му е нанесен от по-ниския извършител с крак от мебел, както и, че след това са му били нанесени от двамата и други удари, докато в съдебно заседание е твърдял, че е получил само един удар от подсъдимия, след което последвали борба и падането му на земята. Тези противоречия не са по основния факт включен в предмета на доказване относно участието на подсъдимия в деянието, защото от началният момент, непосредствено след извършването му е последователен, че е възприел двама нападатели и може да разпознае по-високия. Този факт е съобщил както на пристигналите на място полицаи /св. Илчов/, така и в писмената молба, с която е сигнализирал органите на полицията за деянието. По неговото описание е изготвен фоторобот/л.11 от сл/. При разпита му в досъдебното производство е заявил, че може да разпознае по фигурата и формата на очите само високото лице. Некоректно се обсъждат съобщените от него факти и се прави извод за опорочаване на действията по разпознаване в досъдебното производство. По делото липсва каквото и да било доказателства, че снимка на подсъдимия му е била предоставена от разследващия орган и по този начин посоченото от него при разпознаването не отразява личните му възприятия, защото предварително му е било внушено кое лице да посочи, в какъвто смисъл е изложеното от въззивната инстанция съображение. Под страх от наказателна отговорност свидетелят е установил, че му е бил предявен за разпознаване фото албум с множество еднотипни снимки на различни лица. Той е приложен в кориците на делото, но доколкото разпознаването не е оформено по надлежния процесуален ред, въпреки че в закона не съществува забрана разпознаването на бъде извършено по снимки, по късно е извършено разпознаване на лица. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и са основание за отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на закритото заседание по чл. 327 НПК. При новото разглеждане на делото, в пределите на своята компетентност, съдът следва да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като събере относимите и допустими доказателства, които да обсъди в логическата им връзка и да мотивира решението си кои от тях кредитира и какви са правните му съображения за взетото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение