Решение № 12186 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2010 г.

Решение № 12186 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Стилиян Митев в качеството му на директор на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)-гр. Добрич срещу решение № 237 от 30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 607 по описа за 2009 г. на Административен съд - Добрич. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 517 от 12.10.2009 г. и заповед № 532 от 15.10.2009 г. и двете на кмета на община Тервел. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От ответника по касационната жалба - Събирателно дружество "Възход-Арньо - Апостолов и Лазаров", с. Славеево, Добричка община, според представената разпечатка от Търговския регистър-лист 16 от делото, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Това становище се поддържа чрез процесуалния представител на дружеството. По съображенията изложени в представените писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира се за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Вторият ответник по касационната жалба- кметът на община Тервел не е взел становище. Заинтересованата страна - Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител намира жалбата за основателна. По изложените съображения в представените писмени бележки моли, решението на съда да се отмени. Претендира и присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно като краен резултат, но не по всички изложени съображения в него. Счита, че по делото липсват доказателства за възстановяване на правото на собственост върху имот, предмет на заповедта на кмета. Не са представени и доказателства за принадлежността му към държавния поземлен фонд. Според прокурора проверката за обстоятелствата по чл. 34 ЗСПЗЗ не е извършена по реда на чл. 35 и сл. АПК, а само въз основа на представения от ОДЗ констативен протокол с приложенията към него, които не са достатъчни за изясняване на релевантните факти, поради което счита, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Кметът на община Тервел е издал заповед № 517 от 12.10.2009 г., с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредил изземването на имот с № 1001, представляващ нива от 1961. 080 дка, намираща се в землището на с. Кладенци и представляваща част от държавния поземлен фонд, от СД "Възход-Арньо - Апостолов и Лазаров", което я е ползвало без правно основание. Алтернативно е наредил ползвателят без правно основание да внесе по извънбюджетната сметка на общината сума, представляваща трикратния размер на средно годишното рентно заплащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване. Със заповед № 532 от 15.10.2009 г. на същия кмет е променена предходната заповед, като е уточнена цената на средно годишното рентно заплащане на района от 22.50 лв. и е посочена сметката, по която сумата трябва да се внесе. Двете заповеди са били обжалвани. Производствата по тях са обединени в едно за съвместно разглеждане на жалбите. От приложените към административната преписка доказателства и тези събрани в хода на съдебното производство съдът е приел за установено, че събирателното дружество е сключило договор за аренда на 21.10.2002 г. с директорът на ОДЗ-Добрич за срок от 40 години, като договорът е вписан в службата по вписванията. Предмет на договора е имота, за който е издадена заповедта на кмета на общината. Процедурата по издаването на заповедта е започнала по искане на директора на ОДЗ-Добрич, като към преписката е бил приложен и констативен протокол, съставен от назначена със заповед на директора на ОДЗ комисия със служители в общинската служба по земеделие. В протокола са описани номерата на имотите, които са се ползвали без правно основание, като на лист 9 от делото е констативния протокол за земеделския имот, предмет на заповедите на кмета. При така установените факти съдът е приел, че жалбоподателят ползва имота на годно правно основание-сключен договор за аренда на 21.10.2002 г. със срок на действие от 40 години. По делото не са били представени доказателства за неговото разваляне. На следващо място съдът е приел, че имотът е част от държавния поземлен фонд, поради неоспорването на този факт от жалбоподателя. При съставянето на констативния протокол не е присъствал представител на жалбоподателя. Като е обосновал, че заповедите по чл. 34 ЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, съдът е приел, че те не отговарят на изискваният за форма, защото в тях не са посочени фактическите основания за издаването им, с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства преди издаването си на акта. По отношение на втората заповед, с която е определено средно годишното рентно възнаграждение са липсвали доказателства за начина на изчисляването му. Отделно от това тази заповед не е била връчена на жалбоподателя. Като е констатирал тези пороци на заповедите съдът ги е отменил като незаконосъобразни. Постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Решението е обосновано, защото събраните в хода на устните състезания доказателства и приложените към административната преписка са били подробно анализирани и съпоставени с приложимото материално право. Независимо от обстоятелството, че съдът е приел за безспорен факта, че имота е част от държавния поземлен фонд, по делото липсват доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 34 АПК. Кметът на общината не е уведомил събирателното дружество за започналата процедура, като при издаването на заповедта си се е позовал единствено на съставения от ОДЗ-Добрич констативен протокол. Кметът на общината не е изискал никакви доказателства от заинтересованата страна по административното правоотношение за имота, относно правото му да го ползва. Ако беше изпълнил вмененото му задължение вероятно щеше да стигне до други изводи. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на заповедта правилно е преценено от съда като порок, който я прави незаконосъобразна. Обосновани са и изводите на съда относно заповедта, с която е определено средното годишно рентно възнаграждение. В мотивите на заповедта няма никакво описание на факти или официални документи, които да сочат на сумата от 22. 50 лв. на декар. Допуснатият порок при издаването и на тази заповед правилно е преценен като незаконосъобразност на заповедта. Решението не е постановено и при допуснато нарушение на материалния закон. Това твърдение се обосновава с обстоятелството за изпратено съобщение до събирателното дружество за прекратяване на сключения договор за аренда. След получаване на съобщението за прекратяване дружеството продължава да ползва имота От това се преви извод, че ползването е без правно основание. Според чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години, се извършва по съдебен ред. От това следват най-малко два извода: на първо място - предизвестието за прекратяване на договора не е равнозначно на прекратяването му, поради което събирателното дружество ползва земята на годно правно основание - сключен договор за аренда, със срок по-дълъг от 10 години, който не е прекратен по съдебен ред и на второ място - ОДЗ-Добрич превратно на целта на закона съдържаща се в чл. 34 ЗСПЗЗ е използвала облекчения административен ред да си възстанови владението върху имота, за който дори не си е направила труда да представи доказателства, че е земеделска земя, правото на собственост върху която е възстановено на държавата. Редът за развалянето на сключения договор за аренда е съдебния, а не използването на процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ. Приложените констативни протоколи към касационната жалба не могат до доведат до различни изводи, направените от първата инстанция относно незаконосъобразността на заповедите на кмета на общината. Те още веднъж потвърждават, че събирателното дружество ползва имота въз основа на сключен договор за аренда-годно правно основание. Тези протоколи вероятно биха имали значение при доказване на вписаните обстоятелства в тях пред гражданския съд за доказване на твърдения по изпълнението или не на сключения договор. В съдебно административното производство не се развалят сключени граждански договори. По изложените съображения съдът не е постановил решението си при нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане на адвокат-пълномощника на ответната страна по касационната жалба- събирателното дружество, за присъждане на направените разноски за касационното производство ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. От представения договор за правна защита и съдействие серия "А", № 64527 от 24.09.2010 г. се установява, че дружеството е внесло сумата от 1000 лв. Община Тервел ще следва да бъде осъдена да я заплати. Направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна-Министерството на земеделието и храните за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора, ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение