Решение № 4523 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2017 г.

Решение № 4523 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП и от "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б., срещу решение № 847 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 1014/2016 г. по описа на Административен съд -П., с което по жалба на "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД е изменен РА Р-16001315004636-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 212/06.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително начислен ДДС, като е намален размера на задължението от 14 998,32 лв. на 8 425,75 лв. и прилежащите лихви от 4 439,56 лв. на 3 620,95 лв. и в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2012 г., като е намален размера на задължението от 1 090,01 лв. на 576,43 лв. и размера на прилежащите лихви от 308,55 лв. на 163,18 лв. и за 2013 г., като е намален размера на задължението от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и размера на прилежащите лихви от 1 628,65 лв. на 1 074,54 лв. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е изменен РА Р-16001315004636-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 212/06.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително начислен ДДС, като е намален размера на задължението от 14 998,32 лв. на 8 425,75 лв. и прилежащите лихви от 4 439,56 лв. на 3 620,95 лв. и в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2012 г., като е намален размера на задължението от 1 090,01 лв. на 576,43 лв. и размера на прилежащите лихви от 308,55 лв. на 163,18 лв. и за 2013 г., като е намален размера на задължението от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и размера на прилежащите лихви от 1 628,65 лв. на 1 074,54 лв. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД не изразява становище по касационната жалба. Касаторът - "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му и е оставен в сила РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД и за основателност на жалбата, подадена от ДД "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - П. е изменил РА Р-16001315004636-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 212/06.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително начислен ДДС, като е намален размера на задължението от 14 998,32 лв. на 8 425,75 лв. и прилежащите лихви от 4 439,56 лв. на 3 620,95 лв. и в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2012 г., като е намален размера на задължението от 1 090,01 лв. на 576,43 лв. и размера на прилежащите лихви от 308,55 лв. на 163,18 лв. и за 2013 г., като е намален размера на задължението от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и размера на прилежащите лихви от 1 628,65 лв. на 1 074,54 лв. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на С. П. Първоинстанционният съд е приел, че РА е неправилен и незаконосъобразен в тази си част. Съдът е установил, че въпреки че в свидетелските си показания Панчова посочва, че е изтеглила банков кредит в размер на около 15 400 евро, което й твърдение е в противоречие с декларираните от нея обстоятелства в декларация пред "Юнионбанк" във връзка с искане за отпускане на банков кредит, не може да се направи извод и че недвижимият имот е продаден на занижена цена, вследствие на което от дружеството - жалбоподател не са осчетоводен приходи в пълен размер от продажбата. Липсват данни за действителния размер на отпуснатия жилищен кредит. Предвид горното първоинстанционният съд е изменил процесния РА, като е счел същият за незаконосъобразен в тази му част като на практика е отменил РА в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 5 545, 39 лв. и съответните лихви и е намалил увеличения финансов резултат на дружеството с 27 726, 97 лв. (представляващи разликата между приетата продажна цена на апартамента от органите на приходите и фактурираната такава), като по този начин и е намалил дължимия корпоративен данък за 2013 г. от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и съответните лихви. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на В. В. Първоинстанционният съд е приел, че РА е правилен и законосъобразен в тази си част. Съдът е установил, че са налице несъмнени доказателства, че пазарната цена на имота е в по-голям размер от фактурираната. По отношение на сделката с Величков е представен сключен предварителен договор за пазарна стойност на имота от 73 000 лв. Предвид горното първоинстанционният съд е приел, че процесния РА е правилен и законосъобразен по отношение на допълнително начислен ДДС и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството и допълнително определения корпоративен данък за 2013 г. във връзка с продажбата на апартамент от дружеството жалбоподател на В. В.. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на Н. П.. Първоинстанционният съд кредитира като обосновано и правилно заключението на вещото лице по назначената нова съдебно-оценъчна експертиза, като смята процесният РА за частично незаконосъобразен в тази му част. Съдът е счел, че допълнително начисленият ДДС за данъчен период м. 06.2012 г. по отношение сделката с купувач Н. П. следва да бъде определен върху данъчна основа в размер на 49 472,11 лв., съгласно заключението в съдебно - оценъчната експертиза, приета в хода на съдебното обжалване. Върху тази данъчна основа дължимият ДДС възлиза на 9 894,42 лв. и след приспадане на начисления от ревизираното дружество данък в размер на 7 968,67 лв. по фактура № 16/08.06.2012 г. се получава доначислен данък на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в размер на 1 925,75 лв. Съдът е приел и че размерът на увеличението на финансовия резултат за 2012 г. следва да бъде намалено от 14 764,63 лв. на 9 628,74 лв. Върху данъчния финансов резултат (печалба) в размер на 5 764,25 лв. е дължим корпоративен данък в размер на 576,43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,18 лв. За разликата над посочените размери на данъчните задължения и прилежащите лихви ревизионният акт на практика е отменен. Относно непризнат данъчен кредит и увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 38 333,33 лв. за 2014 г. във връзка с фактури № 1/23.04.2014 г. с данъчна основа 30 833,33 лв. и ДДС 6 166,67 лв. с предмет - плащане на СМР и № 4/30.04.2014 г. на стойност 7 500 лв. и ДДС 1 500 лв. с предмет - СМР, издадени от "ТИМЕКС БИЛД" ЕООД. Първоинстанционният съд е счел РА за правилен и законосъобразен в тази му част. Съдът е установил, че предаването на изпълнени СМР от жалбоподателя към неговия възложител СК "Арнаудов" ООД е на по-ранна дата, предшестваща с 10 дни датата на приемане на изпълнени СМР от изпълнителя "ТИМЕКС БИЛД" ЕООД към възложителя "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД . Не са ангажирани доказателства на какво се дължи разминаването в датите на двата протокола обр. 19, като в тази връзка първостепенният съд не намира за обосновани и констатациите в заключението на вещото лице по ССЕ относно последователност на доставките от предходния доставчик към прекия доставчик и неговите възложители. Съдът е приел за правилен и законосъобразен РА в частта, в която е извършено преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат за 2014 г. със сумата в размер на 38 333,33 лв., представляваща разходи, осчетоводени от жалбоподателя по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги", като е определен е допълнително корпоративен данък в размер на 3 702,28 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63 лв. Относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 102,89 лв. за данъчни периоди мм. 04 и 07.2010 г. във връзка с фактури с № 204/01.04.2010 г. с данъчна основа 353,30 лв. и ДДС 70,40 лв. с предмет дървен материал и 332/14.07.2010 г. с данъчна основа 312,49 лв. и ДДС 62,49 лв. с предмет греди, издадени от ЕТ "ХАЛИЛ МЕХМЕД". Първоинстанционният съд е счел РА за правилен и законосъобразен в тази му част. Съдът е приел, че тъй като доставчикът не е представил доказателства за наличието на стоките, предмет на доставката, както и доказателства за извършването на транспорт до мястото на строящата се сграда, то извършената доставка не може да се приеме за реална и правилно му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е изменен РА Р-16001315004636-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 212/06.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително начислен ДДС, като е намален размера на задължението от 14 998,32 лв. на 8 425,75 лв. и прилежащите лихви от 4 439,56 лв. на 3 620,95 лв. и в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2012 г., като е намален размера на задължението от 1 090,01 лв. на 576,43 лв. и размера на прилежащите лихви от 308,55 лв. на 163,18 лв. и за 2013 г., като е намален размера на задължението от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и размера на прилежащите лихви от 1 628,65 лв. на 1 074,54 лв. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на С. П.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е незаконосъобразен в тази си част. Липсват данни за действителния размер на отпуснатия жилищен кредит на С. П. Декларираните от нея обстоятелства в декларация пред "Юнионбанк" във връзка с искането за отпускане на банков кредит не могат да бъдат приети като безспорно доказателство, че недвижимият имот е продаден на занижена цена. Във връзка с горното правилно първоинстанционният съд е изменил процесния РА, като е счел същият за незаконосъобразен в тази му част като на практика е отменил РА в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 5 545, 39 лв. и съответните лихви и е намалил увеличения финансов резултат на дружеството с 27 726, 97 лв. (представляващи разликата между приетата продажна цена на апартамента от органите на приходите и фактурираната такава), като по този начин и е намалил дължимия корпоративен данък за 2013 г. от 6 304,83 лв. на 5 921,17 лв. и съответните лихви. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на Н. П.. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал като обосновано и правилно заключението на вещото лице по назначената нова съдебно-оценъчна експертиза. Заключението е изготвено по метода на увеличената себестойност, приложим при изпълнението на СМР. В разпита си по приемане на заключението вещото лице е обяснило защо от строителната себестойност са изключени разходите за проектиране, тъй като са предмет на сделка, различна от процесната. Съдът правилно е счел, че допълнително начисленият ДДС за данъчен период м. 06.2012 г. по отношение сделката с купувач Н. П. следва да бъде определен върху данъчна основа в размер на 49 472,11 лв., съгласно заключението в съдебно - оценъчната експертиза. Върху тази данъчна основа дължимият ДДС възлиза на 9 894,42 лв. и след приспадане на начисления от ревизираното дружество данък в размер на 7 968,67 лв. по фактура № 16/08.06.2012 г. се получава доначислен данък на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в размер на 1 925,75 лв. Изводите на първоинстанционният съд, че размерът на увеличението на финансовия резултат за 2012 г. следва да бъде намалено от 14 764,63 лв. на 9 628,74 лв, като върху данъчния финансов резултат (печалба) в размер на 5 764,25 лв. е дължим корпоративен данък в размер на 576,43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163,18 лв., са правилни. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД: Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС-П. въз основа на събраните по делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на В. В. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, като е приел, че РА е законосъобразен в тази си част. Представени се несъмнени доказателства, че пазарната цена на имота е в по-голям размер от фактурираната. По отношение на сделката с Величков е представен сключен предварителен договор за пазарна стойност на имота от 73 000 лв. Предвид горното първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, който се споделя от настоящия касационен състав, като е приел, че процесния РА е правилен и законосъобразен по отношение на допълнително начислен ДДС и по отношение на увеличения финансов резултат на дружеството и допълнително определения корпоративен данък за 2013 г. във връзка с продажбата на апартамента от дружеството жалбоподател на В. В.. Относно допълнително начислен ДДС и допълнително определен корпоративен данък във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на Н. П.. Правилно първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното, а именно, че Н. П. е свързано лице със "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС при доставки между свързани лица, данъчната основа е пазарната цена. Съгласно § 1, т. 16 от ЗДДС, "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Редът и начинът за прилагане на методите за определяне на пазарни цени са определени в Наредба № Н-9 от 14.0 8.2006 г., обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. Както определената в ревизионното производство пазарна цена, така и тази определена от вещото лице по назначената в съдебно-оценителна експертиза са определени съгласно цитираната наредба, чрез посочените в нея методи. Съдебно-оценителната експертиза е приета от съда и не е оспорена от страните. С оглед на гореизложеното оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Относно допълнително определен корпоративен данък за 2012 г. във връзка с продажбата на апартамент от ревизираното дружество на Н. П.. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. Относно непризнат данъчен кредит и увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 38 333,33 лв. за 2014 г. във връзка с фактури № 1/23.04.2014 г. с данъчна основа 30 833,33 лв. и ДДС 6 166,67 лв. с предмет - плащане на СМР и № 4/30.04.2014 г. на стойност 7 500 лв. и ДДС 1 500 лв. с предмет - СМР, издадени от "ТИМЕКС БИЛД" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е счел РА за законосъобразен в тази му част. Предаването на изпълнени СМР от жалбоподателя към неговия възложител СК "Арнаудов" ООД е на по-ранна дата, предшестваща с 10 дни датата на приемане на изпълнени СМР от изпълнителя "ТИМЕКС БИЛД" ЕООД към възложителя "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД. Не са представени доказателства на какво се дължи разминаването в датите на протоколите обр. 19. Именно поради горното представените протоколи не могат да бъдат приети като годно доказателствено средство, удостоверяващо приемане на фактурираните услуги. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да бъде доказано фактическото извършване на съответните доставки от изпълнителя и получаването им от възложителя, което в случая не е сторено. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2014 г. - РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на направените изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2014 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2014 г. г. е законосъобразна на основание на чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен със сумата от 38 333,33 лв. за период 2014 г. и е определен допълнително корпоративен данък в размер на 3 702,28 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 295,63 лв. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение. Относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 102,89 лв. за данъчни периоди мм. 04 и 07.2010 г. във връзка с фактури с № 204/01.04.2010 г. с данъчна основа 353,30 лв. и ДДС 70,40 лв. с предмет дървен материал и 332/14.07.2010 г. с данъчна основа 312,49 лв. и ДДС 62,49 лв. с предмет греди, издадени от ЕТ "ХАЛИЛ МЕХМЕД". Първоинстанционният съд е счел РА за правилен и законосъобразен в тази му част. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 372 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На "СИТИ СТРОЙИНВЕСТ" ООД, като ответник по касационната жалба на Дирекция "ОДОП"-гр. П. при ЦУ на НАП не следват разноски, тъй като такива не са поискани пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Осмо отделение,