Решение № 371 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 608/2011 г.

Решение № 371 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 608/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В. Д. В. е подала молба за отмяна на решение № от 19.06.2009 г. постановено по гр. д. № 575 от 1994 г. по описа на Районен съд, [населено място], което е оставено в сила с решение № 126 от 1.03.2010 г. по гр. д. № 1997 г. на Софийския окръжен съд, постановяващо дворното място с площ от 934 кв. м. съставляващо У. III-649 от кв. 65 по плана на с. - "Н. ", Софийска област да бъде изнесено на публична продан при дялове 1/2 ид. ч. за молителката и 1/2 ид. ч. за Г. Д. В. и Х. И. Д. Със същото решение са уважени исканията по сметки в размер на 401,90 лв. Намира, че съдебните актове по двете дела трябва да се отменят поради наличието на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя разписка, декларация и договор. Със същата молба за отмяна прави искане да бъде отменена постигнатата спогодба между Г. Д. Д. и К. Д. Д. по гр. д. № 199 от 1992 г. на Софийския окръжен съд, Гражданска колегия, с който същия имот им е бил възложен в съсобственост при равни дялове. В тази част молбата се подържа на основание чл. 304 ГПК. Защото молителката не е участвала в сключването й. Ответниците Х. И. Д. и Г. Д. Д. са представили отговор, в който подържат че молбата е недопустима, тъй като не са спазени сроковете по чл. 305 ГПК, при условията на евентуалност са изразили становище и за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният тримесечен срок, от който молителката се е снабдила с писменото доказателство.. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Неоснователно е направеното искане за отмяна на съдебната спогодба от 17.02.1992 г. между Г. Д. Д. и К. Д. Д., постигната по гр. д. № 199 от 1992 г. на Софийския окръжен съд, Гражданска колегия, тъй като към този момент молителката не е съсобственик на имота. Съсобствеността възниква по-късно когато го придобива с дарението на 1/2 ид. ч. от него, извършено в нейна полза от майка й К. Д. Д. с н. а. № 42, т. 01, н. д. № 118 от 1994 г. и на второ място защото при неучастието на съделите делбата по арг. от чл. 76 ЗН е нищожна и всеки от съсобствениците може да я предяви с нова искова молба. Отмяната на решение № от 19.06.2009 г. постановено по гр. д. № 575 от 1994 г. по описа на Районен съд, [населено място], което е оставено в сила с решение № 126 от 1.03.2010 г. по гр. д. № 1997 г. Софийския окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК също е неоснователна защото представените частни писмени доказателства, установяващи сметни отношения между членовете на едно семейство не се отразяват на съсобствеността и нямат значение за начина на извършването на делбата чрез публична продан. Същите не обективират прехвърляне на собственост. Молбата е неоснователна и не може да бъде уважена. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.