Решение № 15001 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2019 г.

Решение № 15001 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Етрополе против решение № 598/25.04.2019 г. и допълнително решение № 819/19.06.2019 г., постановени по административно дело № 869/2018 г. на Административен съд – София-област. В касационните жалби се сочи, че атакуваните съдебни актове са неправилни и незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са необосновани- касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. На първо място жалбоподателят сочи, че оспореното писмо на кмета на община Етрополе не носи белезите на административен акт и поради тази причина не подлежи на съдебен контрол. Освен това счита, че дори и да се приеме, че има постановен отказ, то той е правилен и законосъобразен, тъй като процесният имот е нанесен в кадастъра още през 1999 година. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваните съдебни решения и да отхвърли предявеното оспорване. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Златарева от [населено място] оспорва касационните жалби и счита, че атакуваните решения не страдат от изложените в жалбите пороци. Поради това моли касационната инстанция да отхвърли жалбите. Претендира присъждането на направените в касационната инстанция разноски. Останалите ответници- М. Златарев, Е. Виткова, Л. Златарева, Д. Бояджиев, П. Златарева, Д. Златарева, С. Златарев, С. Златарев, Г. Златарев, Х. Иванова, М. Златарева, Ц. Петрова, П. Златарев, Б. Тунджев, И. Янчева, Г. Шекерджиев, П. Шекерджиев, В. Николова, Д. Пеева, С. Кировска, Д. Илиев и С. Илиев не заявяват становище по касационните жалби. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от лице, за което съдебните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административното производство е започнало по заявление вх. № УТ-09-32/03.07.2018 г., с което е поискано отстраняването на непълнота и грешка, допуснати при нанасянето на имот пл. № 3080- УПИ І и УПИ ІІ кв. 19 по плана на град Етрополе. Посочено е, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и част от него е в регулация, но не е конкретизирано в какво се състоят непълнотата или грешката. Към заявлението са приложени документи за собственост, скици и геодезическо заснемане. С писмо изх. № УТ-09-32-001/09.08.2018 г. заявителите са уведомени, че имот пл. № 3080, включен в УПИ І- ДП "Услуги", кв. 19 по плана на град Етрополе е нанесен в одобрения план на града със заповед № РД-15-122/14.06.1999 г. на кмета на община Етрополе. Административният съд е приел, че оспореното писмо обективира отказ за нанасяне на имота в кадастралния план на град Етрополе, поради което го е отменил с решение № 598/25.04.2019. С решение № 819/19.06.2019 г. е допълнил решение № 598, като е постановил връщане на преписката на кмета на община Етрополе за произнасяне по заявлението съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение № от 03.12.1998 г., постановено по гражданско дело № 54/1998 г., Етрополският районен съд е възстановил на наследниците на Х. Златарева правото на собственост върху ливада от 13, 200 дка в местността Равнище в землището на град Етрополе в съществуващи стари реални граници, като 6, 9 дка от тази ливада попадат в регулационния план на град Етрополе. Решението на съда е придружено със скица, на която е отбелязано местоположението на възстановения имот. Въз основа на постановеното съдебно решение със заповед № РД-15-122/14.06.1999 г. кметът на община Етрополе е допълнил кадастралния план на град Етрополе, като е нанесъл имотните граници на възстановен имот с пл. № 3080. Издадени са удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. В издаденото удостоверение изх. № АБ-03-08-146/25.08.2003 г. е посочено, че попадащата в регулация площ от имот пл. № 3080 възлиза на 7476 кв. м, в която се включват 428 кв. м за корекция на река, но мероприятието не е реализирано; 6712 кв. м попадат в парцел І- ДПУ, а 336 кв. м попадат в парцел ІІ- ДПП в кв. 19 по плана на града. С решение № 2623/14.12.2010 г на ОСЗ-Етрополе, на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ на наследниците на Х. Златарева е възстановено право на собственост върху следните имоти в съществуващи стари реални граници: ливада от 6, 3 дка, пета категория, находяща се в местността "Равнище" и ливада от 6, 9 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на град Етрополе, представляваща имот пл. № 3080 в кв. 19 по кадастралния план на града. Според заключенията на изслушаните по делото съдебно технически експертизи нанесеният със заповед № РД-15-122/14.06.1999 г. имот пл. № 3080 не съответства на възстановения с решение № 2623/14.12.2010 г. на ОСЗ имот. Налице са разлики в площта. Вещото лице Маев заявява изрично в съдебно заседание, че частта, предвидена за корекция на реката, е нанесена в кадастралния план като част от имота, а в скицата по чл. 13 ППЗСПЗЗ тази част "е предвидена за отказ". Вещото лице изрично сочи в с. з., че това, което трябва да се отрази в кадастралния план съобразно реално възстановената собственост, е по-малко като площ от попълнения със заповедта от 1999 година имот. Тази разлика в площите се установява и от съпоставката на издаденото от община Етрополе удостоверение, в което се сочи, че частта от имота, попадаща в регулация възлиза на 7476 кв. м., а с т. 2 от решението на ОСЗ се възстановява ливада от 6, 9 дка (6900 кв. м). При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспореното писмо по съществото си представлява отказ да се удовлетвори искането за отстраняването на допуснатата грешка и непълнота и за нанасяне на имот пл. № 3080 в кадастъра съобразно извършеното геодезическо заснемане. Този извод на съда е правилен и законосъобразен и се споделя напълно от касационната инстанция, поради което изложените от административния съд мотиви в тази връзка не следва да се преповтарят. Поддържаното и в касационната жалба становище, че оспореното писмо не носи белезите на административен акт и няма характер на отказ, е в разрез с данните по делото, които установяват, че заявление № УТ-09-32/03.07.2018 г. не е удовлетворено. В развилото се съдебно производство административният орган последователно е поддържал становището, че имотът е вече отразен в кадастъра със заповедта от 1999 година и поради това не следва да се отразява отново. Касационната инстанция споделя изцяло и изводите на административния съд, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основният спор между страните е относно обстоятелството дали имотът следва да бъде нанесен в кадастъра съобразно скицата, която се явява неразделна част от решението на Етрополския районен съд, с което в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСППЗЗ е признато правото на наследниците на Х. Златарева да възстановят собствеността си върху ливада от 13, 2 дка в местността "Равнище" или съобразно решението на ОСЗ, постановено на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Реституцията на земеделски земи и гори се извършва по административен ред и органът, натоварен с възстановяване на правото на собственост, е общинската служба по земеделие по местонахождение на имота. Съобразно т. 1 от ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Именно с този акт се индивидуализира обекта на собствеността. В производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ не се разрешава спор за собственост, а се установяват само наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция. В случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 68 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съобразно която имотите, възстановени по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, се отразяват в кадастралната карта по реда на чл. 54 от ЗКИР след издаване на възстановителното решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на експертните заключения за наличието на несъответствие в границите и очертанията на имота, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай има непълноти и грешки в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 от ЗКИР, свързани с отразяването на имот пл. № 3080. В тази връзка съдът е направил правилен извод, че съобразно § 4, ал. 1, т. 2 кметът на община Етрополе е следвало да разгледа искането на наследниците на Х. Златарева и да се произнесе по него. Поради това е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Това следва да бъде сторено при спазване на процедурата по чл. 54 от ЗКИР във връзка с чл. 68 и чл. 70 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради изложените съображения касационната инстанция приема, че решение № 598, допълнено с решение № 819 на административния съд са валидни, допустими и съобразени с материалния закон, поради което следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На ответната страна- М. Златарева, следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които според представения договор за правна защита и съдействие, възлизат на 600 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение