Решение № 15279 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 637/2011 г.

Решение № 15279 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 637/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С решение № 3641 от 15.11.2010 г., постановено по адм. д. № 7163/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлена жалбата на Бойко Младенов Найденов от гр. София, срещу заповед № 67824/19.06.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" към СДВР, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС), на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Недоволен от решението, Найденов го обжалва в срок, релевирайки доводи за неправилност поради допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Развиват се съображения, че не е налице възприетото от органа основание за изземване на СУМПС с оглед липсата на доказателства за влизане в сила на описаните в обстоятелствената част на заповедта наказателни постановления. Възразява се срещу законосъобразността им, като се поддържа още, че заповедта за прилагане на ПАМ е немотивирана. Ответникът - началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 4 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 18.05.2005 г. - 11.12.2007 г. С изчерпване лимита на контролните точки, Найденов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". Решението е правилно. Съгласно чл. 4 от действалата към датите на част от извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Неоснователно е възражението за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че описаните в акта НП не са влезли в законна сила. Въз основа на данните по преписката съдът обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя. Надлежно оформените разписки за връчването им са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието им не е опровергано, поради което приемайки, че посочените в заповедта НП са влезли в законна сила и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки на касатора, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. По отношение на НП № 194498 от 23.01.2008 г. (л. 9), за което няма данни за връчване, се прилага разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП в тогавашната й редакция, видно от която НП, по които е наложена глоба от 50 лв. не подлежат на обжалване, което означава, че само на това основание същото постановление е влязло в сила. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната на описаните в заповедта за прилагане на ограничителната мярка НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си определените наказателноправни последици. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, касаторът е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е несъстоятелна. Изложеното се отнася и до формулираното с касационната жалба оплакване за "процесуално нарушение при издаване на заповедта", свързано с липса на "словесно описание на приложените законови разпоредби, за да може наказаното лице да разбере за какво се обвинява". Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не въвежда задължение на административните органи да цитират съдържанието на приложените нормативни разпоредби, още повече, че непосочването или погрешното посочване на правното основание по начало не опорочава формата на акта, т. к., за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и пралагането на ЗДвП. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,