Решение № 11191 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2018 г.

ВАСI отделение25.09.2018 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1276/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1241/2017 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА М. С. и Н. С. като наследници на С. С. и двамата от [населено място] да заплатят на на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция в размер на 2 026, 12 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11191 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. и Н. С. като наследници на С. С. чрез процесуалния си представител адв. Ц. Мурджева срещу решение № 1276/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1241/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата им против РА № Р-22002215009059-091-001/01.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 2330/30.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 49 870,74 лв. и лихви – 20 980,63 лв. за 2011 г. и 2012 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационните жалбоподатели съдът е достигнал до грешен извод, че производството е следвало да се проведе по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и неправилно е преценил доказателствената стойност на събраните доказателства, като е придал на определени обстоятелства значение, което те нямат и това е довело до формиране на неправилни изводи относно главния спорен въпрос: Доказан ли е произхода на паричните средства, постъпвали по банковите сметки на ревизираното лице С. С.? Твърди се в касационната жалба, че от съвкупния анализ на представените по делото документи категорично се опровергавал извода на органите по приходите, че голяма част от получените от лицето доходи за 2011 г. и 2012 г. са с неустановен произход и като такива следва да се обложат с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Относно преводите в общ размер на 262 400 лв., извършени през 2011 г. касационните жалбоподатели молят настоящият съд да приеме, че същите представляват изплатен на съдружника дивидент, като за удостоверяване на това обстоятелство са представени протоколи от решение на Общото събрание на "Мист проект" ООД от 05.01.2011 г., 04.02.2011 г., 01.03.2011 г. и от 01.07.2012 г., както и декларация за начислен и удържан данък дивидент. Позовават се на § 1, б. "б.", т. 5 ЗДДФЛ и протоколите от Общите събрания на посоченото дружество, както и на чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт или след отмяна на решението делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП не е депозирал писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли оспорването срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определените на наследодателя на касационните жалбоподател задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 49 870, 74 лв. и лихви – 20 980, 63 лв. за 2011 г. и 2012 г., първоинстанционният съд е приел на първо място, че правилно приходните органи са провели производството по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – укрит доход. На второ място съдът е посочил в решението си, че по отношение на сумите, получени от ревизираното лице от "Мист проект" ООД през 2011 г. и 2012 г., за които се твърди, че са свързани с разпределение на дивиденти, не са налице безспорни доказателства, че изплатените на С. суми са такива. Според съда въпреки, че са представени протоколи от заседания на Общото събрание на дружеството, както и декларации от ревизирания С. в качеството му на управител на "Мист проект" ООД, че окончателният данък върху разпределената печалба е удържан, съдът е приел, че същите на са достатъчни, за да се направи извод, че банковите преводи са именно във връзка с получаване на дивиденти. Съдът е установил наличие на противоречие на информацията за неразпределената печалба от минали години, налична в публикуваните от дружеството счетоводни баланси, доколкото генерираните печалби от стопанската дейност са отнасяни като неразпределена печалба от минали години. Относно представените протоколи от Общите събрания на дружеството и декларациите на ревизираното лице, съдът е приел, че те не съдържат достоверни дати по смисъла на чл. 181 ГПК и съдържанието им се опровергава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел, че експертизата е установила механизма на счетоводните записвания и проследяването на отделните записи по счетоводни сметки, от които не може да се направи извод за разпределени дивиденти. По отношение на банковите документи, свидетелстващи за извършени преводи от "Мист проект" ООД са налице отбелязвания за "заем физическо лице", което според съда е в противоречие с твърденията, че процесните суми представляват разпределени дивиденти на съдружник. Неподаването на информация от ревизирания по чл. 73 ЗДДФЛ предвид представената справка за изплатени суми от фирми на С. С. Същото съдът е приел, че се отнася и до сумите, превеждани по банков път на ревизирания субект и от "Струм инженеринг" ООД в размер на 53 307, 46 лв. през 2011 г., тъй като и за тях не са налице данни за изплатени доходи – справка по чл. 73 ЗДДФЛ, подадена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, както и платен окончателен данък. За изплатените суми и от "Мист проект" ООД и от "Струм инженеринг" ООД съдът е приел, че представляват доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. За останалите изплатени на С. С. суми с основание "захранване" от ДЗЗД "Ваг проект", ДЗЗД "Сиви транс-проект" и "Сивидизайн – Испания" с основание "превод" съдът също е приел, че неоснователно се твърди, че представляват разпределени дивиденти на съдружник. Съдът е счел, че липсват доказателства, от които да се установи какво е наложило паричните средства да бъдат преведени на С., а не на "Мист проект" ООД и такива, от които да е видно, че са преведени от физическото лице по сметка на издателя на фактурите, а и съгласно съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че не е налице обвързаност между издадените фактури и направените парични преводи. За представените тристранни споразумения, вносни бележки, счетоводни документи и др. съдът е приел, че не представляват безспорни доказателства за възстановяване на средства, предвид анализа на вещото лице на същите и направения извод за липса на относимост към представените фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията на наследодателя на касационните жалбоподатели е била по особения ред, като правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно провеждането й при наличие на установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – укрити приходи. Правилно и приходните органи и съдът са приели за такива получените суми от "Мист проект" ООД, "Струм инженеринг" ООД, ДЗЗД "Ваг проект", ДЗЗД "Сиви транс-проект" и "Сивидизайн – Испания", като за неоснователно са приетите твърденията на ревизираното лице, че получените суми представляват изплатени му от тези дружества дивиденти. Дивидентът съгласно дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ представлява доход от акции и от дялово участие, а също и от скрито разпределение на печалбата. Безспорно установено е по делото, че наследодателят на касационните жалбоподатели е получавал суми по банковите си сметки, за които той е твърдял, че представляват изплатени дивиденти, както и че са налице протоколи от решение на общото събрание на съответните дружества, в които ревизираното лице е участвало. И приходните органи и първоинстанционният съд правилно са приели, че от протоколите не се установява действителното получаване на дивиденти от ревизираното лице. Тези изводи са законосъобразни, тъй като представените протоколи противоречат на записите върху банковите документи, в които изрично е посочено "заем физическо лице", без да са налице доказателства за такъв, както и "захранване", а не "изплащане на дивидент. Освен това в счетоводствата на дружествата, цитирани по-горе вземанията са отразявани по счетоводни сметки 422 "Подотчетни лица" и 255 "Предоставяне на дългосрочни заеми", което не се обвързва с твърденията на ревизираното лице, респ. наследниците му като касационни жалбоподатели. За липса на изплатени дивиденти са и обстоятелствата, установени в ревизионното производство, че в чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за данъците върху доход справките по чл. 73 ЗДДФЛ, които са подадени от дружествата като платци на доходите не се съдържат данни за такива дивиденти, нито са подавани декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за окончателни данъци по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. В ревизионното производство е установено, че също така, че от публикуваните счетоводни баланси се установява наличие на неразпределена печалба от минали години, поради което неоснователно и недоказано е твърдението за получени дивиденти. Въз основа на проверка на счетоводни документи при дружествата, превели процесните суми на ревизирания субект заключението на вещото лице също е категорично, че от тях не може да се направи извод, че сумите представляват изплатени на С. дивиденти като съдружник в тези дружества. Затова констатациите в ревизионния акт и изводите на първостепенния съд за наличие на доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ са законосъобразни и са направени вследствие на правилна преценка на събраните доказателства, вкл. и от заключението на счетоводната експертиза на вещото лице Г. А., приета без оспорване от страните и обсъдена обстойно от съда, поради което е останало недоказано по безспорен начин, че изплатените и преведени по банков път суми на С. С. от посочените по-горе дружества представляват дивиденти. Затова и определения за внасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. в общ размер от 49 870, 74 лв. и лихви – 20 980, 63 лв., е дължим. Материалният закон правилно е приложен от съда, както и същият е направил и правилна и обоснована преценка на доказателствата по делото, поради което не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Приложеното по делото решение № 10030/2015 г. на ВАС, Осмо отделение по отношение на наследодателя на касационните жалбоподатели по настоящето дело, не води до други изводи, тъй като той касае друг данъчен период. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение като правилно следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Иванова в съдебното заседание на 18.09.2018 г., на дирекция "ОДОП" – гр. София за касационното производство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 026, 12 лв. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касаторите адв. В. Тодоров, преупълномощен от адв. Мурджева, тъй като юрисконсултското възнаграждение е изчислено по чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и представлява минималния размер, предвиден в тази наредба, изчислен върху материалния интерес. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1