Решение № 11609 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Славова, срещу Решение 3473 от 03.04.2024г., постановено по адм.д. 2189/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена Заповед 402 от 04.09.2023г. на заместник кмета на община Варна, с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 3 ЗУТ е отказано издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за поземлени имоти /ПИ/ идентификатор 10135.536.340, по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, Приморски парк Горчивата чешма, собственост на М. М. В., ПИ идентификатор 10135.536.360, по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, Приморски парк Горчивата чешма, собственост на П. И. П., ПИ идентификатор 10135.536.339, по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, Приморски парк Горчивата чешма, собственост на Космос Шипинг АД и ПИ идентификатор 10135.536.1085, по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна, Приморски парк Горчивата чешма, собственост на Х. П. Ч. и С. С. Ч.. С решението община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че се е произнесъл съобразно дадените му указания по предходно решение на АС гр. Варна, с което е отменен мълчалив отказ по заявлението на искателите. Твърди и че в случая заявлението, с което е започнало административното производство не отговаря на изискванията по чл. 125 ЗУТ, чл. 124а ал. 7 ЗУТ, липсва посочване на правни основания по чл. 134 ал. 1 ЗУТ, липсват проведени процедури по ЗООС и чл. 31 ЗБР, поради и което не са били налице предпоставките за препращането му по чл. 134 ал. 3 ЗУТ, с оглед процедиране първо на поисканото изменение на Общия устройствен план /ОУП/. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Ответниците Х. П. Ч. и С. С. Ч., М. М. В., П. И. П. и Космос шипинг АД, чрез процесуалния им представител адв. Василев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочил е, че административният орган е бил сезиран със заявление от жалбоподателите в първата инстанция с две искания за частично изменение на ОУП досежно техните имоти и с искане за разрешаване да се изработи след това изменение на ПУП ПРЗ. Достигнал е до извод, че производството по изменение на ОУП е с преюдициален характер по отношение на второто искане, като се касае за различни процедури, които са в компетентността на различни субекти, поради това е посочил, че административният орган е следвало да раздели производствата по двете искания, като спре производството по разрешаване на изработването на проект за изменение за ПУП ПРЗ на основание чл. 54 ал. 1 т. 5 АПК до произнасянето на компетентия орган по искането за изменение на ОУП. Приел е, че доколкото е установено, че имотите на жалбоподателите се намират в зони А и Б по Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, съгласно чл. 124 ал. 2 ЗУТ компетентният да разреши изработването на проект за изменение на ОУП е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Формирал е извод, че заместник кметът на община Варна е следвало да препрати искането в тази му част за процедиране на компетентния орган, а вместо това се е произнесъл по наличието или не на промяна на обществено икономическите отношения. Приел е, че в случая е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, а именно оспорената заповед е издадена без изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поради това е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е сезиран с искане за разрешаване на изработване на проект за частично изменение на ОУП и за разрешаване изработване на проект за ПУП ПРЗ. Съгласно чл. 124, ал. 2 ЗУТ в относимата към момента на издаване на заповедта редакция Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план на селищно образувание с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от цитираната разпоредба когато е поискано издаването на разрешение за изменение на ОУП на община по ЗУЧК, какъвто безспорно е настоящият случай, то компетентният да разреши такова частично изменение е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а не кметът на общината. По аргумент от чл. 124, ал. 1 ЗУТ, изр. 1 ЗУТ разрешението за изменение на действащ общ устройствен план се процедира от компетентния орган по предложение на кмета на общината. В случая по подаденото заявление досежно разрешаването на изработването на проект за изменение на ОУП е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а разрешението за изменение на ПУП ПРЗ е от компетентността на кмета на общината, но то по аргумент от чл. 134 ал. 3 ЗУТ следва да се процедира след евентуалното изменение на ОУП. Посочената разпоредба на чл. 134 ал. 3 ЗУТ изисква, когато изменението на ПУП налага и изменението на ОУП, първо да се измени ОУП, като в тези случаи, съобразно посочената разпоредба органът по чл. 124 ЗУТ, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план,. В случая съобразно посоченото по горе органът по чл. 124 е министърът на регионалното развитие и благоустройство. В конкретния случай заместник кметът на община Варна е бил сезиран именно с такова искане за разрешаване на изменение на ПУП ПРЗ, което преди това изисква разрешаване на изменение на ОУП на Варна в посочената територия. В тази връзка задължение на кмета, в случая заместник кмета по делегация е било да комплектува заявлението и да отправи предложение към компетентния за това орган министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване или не на разрешение за процедиране на изменение на ОУП и съответно изменение на ПУП ПРЗ едновременно с това. Предвид това, че със заявлението е поискано едновременно изменение и на ОУП и на ПУП, то съгласно чл. 134 ал. 3 ЗУТ разрешение за това следва да се даде от министъра на регионалното развитие и благоустройството, предвид това, че имотите се намират в зона А и Б по ЗУЧК, включително относно едновременното изработване на измененията. В случая изложените в оспорената заповед мотиви, относно постановеният отказ не касаят основания за отказ, включително по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, която обаче не е приложимата разпоредба, предвид изложеното по горе, а касаят само и единствено основания за оставяне на заявлението без движение и даване на съответни указания за отстраняване на нередовностите в него. Поради и това е правилен извода на пръвонистнационния съд за незаконосъобразност на заповедта. Правилно, тъй като производството е започнало по заявление на заинтересовани лица, преписката е върната за произнасяне на административния орган. В случая обаче следва да бъдат прецизирани дадените указания на административния орган, а именно не следва да се разделя административното производство и съответно да се спира едното, както е посочил първоинстанционния съд. Предвид цитираната по горе разпоредба на чл. 134 ал. 3 ЗУТ, допускаща и едновременно процедиране на изменението на ОУП и ПУП по разрешения на съответния орган по чл. 124 ЗУТ, в случая компетентния да приеме заявлението орган заместник кмета на община Варна следва да остави същото без движение и да укаже отстраняване на нередоностите в заявлението и комплектуването му с изискващи се по закон документи, като след това следва да изпрати представените такива с предложение за издаване или не на компетентния орган - в случая министъра на регионалното развитие и благоустройството - да разреши едновременното изработване на изменение на ОУП и ПУП ПРЗ. Предвид това, че заместник кмета на община Варна се е произнесъл по неприложим спрямо заявеното ред, то е правилен крайния извод на съда за незаконосъобразност на заповедта. Оспореното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила Предвид изхода от спора е основателно искането на ответниците за присъждане на разноски в рамките на предявените такива, за които са представени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение