Решение № 4753 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11225/2013 г.

Решение № 4753 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11225/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 3712 от 31.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 28 състав по адм. д. № 11186/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба и алтернативно за неправилност на решение като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Мария Костова Хътова, с представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 01-6500/10529 от 28.09.2012 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по заявление с УИН 20/310511/69604 по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г., с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2011 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Съдът е отменил оспорения административен акт като постановен при допуснато нарушение по чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - уведомителното писмо не съдържа фактическите основания за постановения отказ. В тази връзка съдът е приел, че е недопустимо фактическите основания, довели до обективиране на решението за отказ, да бъдат изведени единствено чрез предхождащи уведомителното писмо документи или административни проверки, тъй като се ограничава правото на защита на заявителя и се препятства правилното упражняване както на административен контрол пред Министъра на земеделието и храните, така и пред компетентния съд. Съдът е приел, че липсата на мотиви, което е съществено процесуално нарушени, е довело и до процесуални нарушения свързани с неизпълнение на задълженията на административния орган, визирани в чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Съдът е приел, че административният акт е постановен и при допуснато нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е приел, че не са налице кумулативните предпоставки за постановяване на отказ от финансиране, поради което административния акт е нарушение на приложимата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. По тези доводи съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е извършил дължимата проверка за допустимост на оспорването, като не е събрал доказателства за подаване на жалбата в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспореното уведомително писмо е било връчено на жалбоподателката на 10.10.2012 г., видно от представеното съобщение за връчване - л. 8 от делото. Срока за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 24.10.2012 г. - сряда присъствен ден. Жалбата е подадена чрез административния орган с удостоверен входящ номер на дата 29.10.2012 г. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена от административния орган за разглеждане от съда е направено възражение за недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. По направеното възражение съдът не се произнесъл и не е изложил мотиви, поради които приема, че при така удостоверените дати на връчване на административния акт и на подаване на жалбата, срока за обжалване е спазен. В случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в уведомителното писмо изрично е посочен срока и реда за оспорване на административния акт. При тези данни по делото, съдът е следвало да извърши проверка по допустимостта на оспорването, като събере доказателства относно начина по който жалбата е била подадена. Така както са удостоверени данните по делото жалбата е просрочена и е недопустима за разглеждане. Тъй като на оспорващата страна не е дадена възможност да представи доказателства, с които да удостовери, че жалбата е подадена в срок, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът да извърши дължимата проверка за допустимост на оспорването, включително като даде указание на оспорващата страна да представи доказателства за изпращане на жалбата по пощата, каквито твърдения се съдържат в депозираното пред касационната инстанция възражение, но без да се представят доказателства удостоверяващи изпращане на жалбата по пощата. По тези доводи настоящият състав счете, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е извършил дължимата проверка за допустимост на оспорването. Решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства относно това дали жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение