Решение № 138 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 557/2016 г.

Решение № 138 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 557/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК. С. И. М. от [населено място] е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 599 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 146/2008 г. на Горнооряховския районен съд, потвърдено с решение № 539 от 29.10.2008 г. по в. гр. д. № 857/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от молителката срещу СОУ "Г. И. " [населено място] искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 440 от 17.12.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "начален учител" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 337,56 лв. Молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа и основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5 ГПК. С определение № 93 от 04.04.2016 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е допусната за разглеждане в открито заседание. Ответникът СОУ "Г. И." [населено място] счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., при произнасяне по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, намира следното: Молителката се позовава на писмо № 94-1220/05.03.2014 г. на Министерство на образованието и науката, според което макар писмо с изх. № 9105-205/22.06.2007 г. да е било известно на ответника към 25.03.2008 г., когато било заведено в училището с вх. № 111/25.03.2008 г., при висящността на делото е било представено копие от непълното му съдържание - "с три, вместо с осем точки, и с разменени точки". Твърди се, че според т. т. 7 и 8 от пълното съдържание на писмото, е следвало да се създаде своевременно организация, за да може след възстановяването й на работа на 13.12.2007 г. молителката да премине курс по безопасност на движението по пътищата и директорът да даде информация в Министерство на образованието и науката за броя на учителите, които преподават посочения учебен предмет, но не са преминали квалификационния курс, и причините за това. Фактът, че директорът на училището била своевременно запозната с писмото от 22.06.2007 г., се установявал и от прокурорска преписка № 325/2014 г. От изложеното следва, че писмото от 05.03.2014 г., на което молителката се позовава, за да обоснове основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подаване на молбата в законоустановения срок, няма самостоятелно значение в производството по отмяна, а следва да се разглежда във връзка с писмо с изх. № 9105-205/22.06.2007 г. Последното е било представено с пълното му съдържание и в производството по гр. д. № 1529/2014 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., но с решение № 159/2014 от 19.06.2015 г. е прието, че то не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е, че за законосъобразността на уволнението е без всякакво значение дали молителката би могла впоследствие да придобие нужната за изпълнение на длъжността квалификация, която не е притежавала към момента на уволнението. При това положение следва да се приеме, че посоченото писмено доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като вече е било предмет на разглеждане в предходно производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият извод се налага и по отношение на другите представени с молбата за отмяна писмени доказателства: писмо изх. № 05-23/18.01.2008 г. и писмо изх. № ПД-05-2207/03.10.2011 г. - двете на Регионалния инспекторат по образованието [населено място], които са приложени на л. л. 11-12 и л. 13 по гр. д. № 1529/2014 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и писмо № 94-20032/15.11.2013 г. на Министерство на образованието и науката, което е съпроводително към писмо с изх. № 9105-205/22.06.2007 г. и не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а така също е било приложено по делото от 2014 г. на л. 9. Писменото обяснение на С. Д. Д. - директор на СОУ "Г. И. ", също не обосновава отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /т. 4 на Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, прието при действието на ГПК от 1952 г. - отм., но приложимо и понастоящем/. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5 ГПК не са мотивирани, а доказателства в подкрепа на първото от тях не са представени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, водим от което