Решение № 124 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2009 г.

Решение № 124 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил срещу решение № 162 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 224/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, Втори състав. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Васил Иванов Младенов от гр. Кюстендил моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна. С решение № 162 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 224/2009 г., Административен съд - гр. Кюстендил, Втори състав е отменил Решение № РД-12-21 от 9.03.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, както и потвърденото с него Разпореждане № 5208102941 от 5.12.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и е изпратил административната преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил за постановяване на административен акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Обжалваният съдебен акт е правилен частично като диспозитив, макар и по съображения, които са различни от изложените в мотивите към него. Предпоставката, при наличието на която възниква правото на пенсия за инвалидност поради професионална болест е наличие на инвалидност, която се изразява в загубена работоспособност от 50 на сто и повече, определена от ТЕЛК или НЕЛК на осигуреното лице. От доказателствата по първоначалното дело е видно, че с Експертно решение № 12 от 8.06.2006 г. на Университетска болница - МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД на Младенов е определена 17 % трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване. С Експертно решение № 28 от 17.01.2007 г. това решение е било отменено частично от НЕЛК, която е определила 10% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване. Следователно до този момент на Васил Иванов Младенов от гр. Кюстендил не е бил определен процент на неработоспособност, който да отговаря на изискванията на чл. 78 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност. Едва с Експертно решение № 202 от 6.06.2008 г. на НЕЛК на лицето е призната 51.20 % трайно намалена работоспособност. Съгласно чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето за установяване на степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на професионалната болест се извършва медицинска експертиза. Следователно едва към 6.06.2008 г. от органите на медицинската експертиза на Младенов е определен процент на трайно намалена неработоспособност, отговарящ на изискванията на чл. 78 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност поради професионална болест. Това е и датата на инвалидизирането по смисъла на чл. 73, ал. 1 КСО. Лицето е подало заявление вх. № ПП-02-12327 за отпускане на пенсия за инвалидност на 6.10.2008 г., поради което е неприложим текста на чл. 94, ал. 1 КСО. Това е така, защото спрямо датите на инвалидизиране, посочени в Експертно решение № 202 от 6.06.2008 г. на НЕЛК съответно 8.06.2006 г. за общо заболяване и 19.04.2005 г. за професионално заболяване 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО е изтекъл. По делото е било установено, че лицето не е подавало ново заявление до ТЕЛК (НЕЛК), а новото преосвидетелстване е извършено по служебен ред - виж протокола от съдебното заседание, състояло се на 11.05.2009 г., в частта му относно твърденията на жалбоподателя. Следователно не е приложим и чл. 94, ал. 2 КСО. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че правото на пенсия за инвалидност за Младенов е възникнало на 6.06.2008 г. В обжалваното решение неправилно е приета датата 19.04.2005 г. Ето защо при повторното разглеждане на спора административният орган трябва да се съобрази с решението на ВАС, а не с това на Административен съд - гр. Кюстендил, в какъвто смисъл трябва да се коригира и диспозитива. Незаконосъобразно е и становището на административния орган, който е отпуснал пенсията от датата на заявлението, поради което правилно административните актовете са били отменени. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,