Решение № 10164 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Д. М., чрез процесуален представител адв. К. Пехливанов, срещу Решение 1907 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 976/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 18-13777 от 23.12.2022 г. на Началник на СГКК - Пловдив за изменение в кадастралната карта на [населено място], община Родопи, ЕКАТТЕ 77373, одобрена със Заповед РД-18-295/08.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се отмени процесната заповед или алтернативно да се отмени процесното решение и се върне делото за разглеждане от нов състав на съда. В писмена защита, чрез адв. Пехливанов, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът началник на СГКК Пловдив, не взима становище по касационната жалба и не се явава в съдебно заседание. Ответникът З. П. П., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответниците Я. Д. М., Е. Г. М. и Н. Д. М., не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Н. Д. М., срещу Заповед 18-13777 от 23.12.2022 г. на Началник на СГКК Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], община Родопи, ЕКАТТЕ 77373, одобрена със Заповед РД-18-295/08.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема - проект 15-1480197- 23.12.2022г., състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор 77373.602.259.1.1 /апартамент на две нива, с площ по документ 90 кв.м./ в сграда с идентификатор 77373.602.259.1. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма. Установил е, че в същата са изложени правните и фактически основания за нейното издаване, като са посочени относимите правни разпоредби, подаденото заявление и приложения към него проект по чл.75 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирано е, че внесеното възражение е било обсъдено, поради което не са налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът е счел, че в настоящия случай не са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. При съдебната проверка дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на КК на [населено място], е установено, че са налице както непълноти, така и грешки при одобряването на кадастралната карта по отношение на процесния обект, които правилно са поправени от административния орган по реда на чл. 54 от ЗКИР. Счел е, че не е имало спор за материално право, който е да бил наличен към датата на издаване на процесната заповед и да е бил пренебрегнат от началника на СГКК- Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена фактическа обстановка, съдът е обсъдил релевантните доводи за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР - "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на очертанията и размерите на обектите по съответните документи за собственост и действителното им състояние. Фактическите основания за издаването на процесната заповед се съдържат в приетата в административната преписка скица - проект и обяснителна записка за отстраняване на непълноти и грешки, в която са изчертани и описани исканите промени, което доказва фактическото съществуване на обекта, предмет на кадастралното изменение. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, а не след одобряването й. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на КККР, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че е налице непълнота в КККР по отношение съществуващ самостоятелен обект, който не е бил нанесен при одобряване на КК. Това несъответствие подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗКИР. С оглед на това достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед с материалния закон. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора, че административното производство е започнало по ненадлежно заявление. Видно от представените по делото доказателства З. П. П. е наследник на собственичката на процесния имот Л. Н. П. /починала на 10.12.2019г., видно от представените по делото удостоверения за наследници/, и в това си качество той е подал заявление с вх. 01-370400- 29.06.2022г. и съответно е инициирал производството пред СГКК. Неоснователни са и възраженията досежно правната стойност на Протокола за одобряване на постигната спогодба за делба по гр. д. 3687/1990г. на Пловдивски районен съд. Протоколът представлява надлежен съдебен акт на граждански съд, с който е одобрена постигната между страните съдебна спогодба за делба на съсобствена сграда. Актът на съда е оформен в протокол, предвид постановяването му в рамките на висящо производство за съдебна делба. Предвид факта, че в хода на процеса страните са се споразумели доброволно да се поделят, то на практика споразумението е обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание. Това е актът, с който делото е приключило, видно от диспозитива на протокола. Няма причина същият да не бъде ценен в административното производство и в този смисъл не може да се говори за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.З АПК. Неоснователно е и твърдението за наличие на индиция за спор за материално право. По делото не са представени никакви доказателства, за да бъде подкрепено същото. В рамките на проведеното административно производство и преди издаване на оспорения административен акт са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, които биха имали значение за случая. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите си наведените от жалбоподателя аргументи за незаконно строителство не сочат на спор за материално право. Видно от представения по делото Протокол по гр. д. 3687/1990г. на Пловдивски районен съд, със същия е одобрена постигнатата между Я. Х. М., нейният син Д. Н. М./праводател на настоящия касатор/, и дъщеря й Л. Н. П., спогодба за делба на сградата, в която се намира и процесният самостоятелен обект. Съгласно протокола Л. Н. П. /майка и наследодателка на ответника/ получава в изключителна собственост Ѕ идеална част от правото на строеж в държавен парцел IХ- девети, кв.16, вилна зона I-ва по плана на [населено място], Пловдивска област, цялото от 1060 кв.м., с реално ползване на южната му половина, ведно с първи етаж, състоящ се от две стаи с южно изложение и тоалетна, една избена стая и едно складово помещение под терасата, както и пристройка от една стая и тоалетна. Възраженията в касационната жалба, че с одобреното изменение се узаконява незаконно преустройство също не се споделят от настоящият съдебен състав. Този факт е ирелевантен в настоящия случай, тъй като законността на обекта не е относима към нанасянето му в кадастъра, който отразява фактическото състояние и има само констативно действие. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в КККР по съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания - чл. 29 ЗКИР. В случая безспорно е установено, че процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77373.602.259.1.1 е съществувал, но не е бил нанесен при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Родопи, одобрена със Заповед РД-18-295/08.12.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, което съставлява непълнота и грешка в КККР, законосъобразно отстранена от началника на СГКК при правилно прилагане на чл.54 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. По административната преписка е установено, че не се засягат други недвижими имоти /самостоятелни обекти/, собственост на касатора, не се изместват общи граници с други самостоятелни обекти, обектът не променя своите очертания и е заснет с границите, съществуващи на място. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи в достатъчна степен изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника З. П. П., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да му заплати доказано направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,