Решение № 13592 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2012 г.

Решение № 13592 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната експертна лекарска комисия, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Цветанка Иванова, срещу решение № 1926 от 9.04.2012 г. постановено по адм. дело № 967/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отменено експертно решение № 0696 от заседание 138/19.10.2011 г. на НЕЛК, състав по нервни болести в частта за определения срок на инвалидността и административната преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Мария Тосева - Колева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендират се разноски за тази инстанция. Ответникът - Трендафил Димитров Трънков, от с. Царацево, обл. Пловдив - не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е оспореното от д-р Елка Илиева Тосева, в качеството й на председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към РУСО - гр. Пловдив, експертно решение № 0696 от заседание 138/19.10.2011 г. на НЕЛК по нервни болести в частта относно определения срок на инвалидизиране "Пожизнен", определен на основание чл. 69, ал. 7 от НМЕ. С посоченото експертно решение специализиран състав на НЕЛК по нервни болести е потвърдил оценката на работоспособността по ЕР № 1288/3.06.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. Пловдив. С последното на Трендафил Димитров Трънков е бил определен ТНР спрямо здравия човек - 100 %, с чужда помощ, със срок на инвалидността - "пожизнен". Определена е водеща диагноза "Други уточнени мозъчносъдови болести" като са посочени заболяванията, обуславящи крайния % ТНР съгласно отправните точки за оценка, определени в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, обн. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил процесното ЕР на НЕЛК в оспорваната му част относно определения срок на инвалидизиране, като се е позовал на безспорно установеното по делото, че състоянието на Трендафил Димитров Трънков не било дефинитивно по смисъла на чл. 69, ал. 4 от НМЕ. Изложил е мотиви, че пожизнен срок на инвалидността се определял само при дефинитивни състояния, без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността. Приел е, че приложеното от НЕЛК разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от НМЕ, било незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона, доколкото предвиденото изключение от общото правило за срочност на актовете на медицинската експертиза на трайнонамалената работоспособност е установено с оглед възрастта на лицата, придобили право на пенсия по чл. 68 от КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по тълкуването и прилагането на чл. 69, ал. 7 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). От фактическа страна е установено, че към датата на постановяване на процесното ЕР на НЕЛК Трендафил Димитров Трънков е имал навършени 59 години вместо изискуемите 63 години и не е отговарял на условията на чл. 68 от КСО. Същият е придобил право на пенсия като военнослужещ при условията на чл. 69 от КСО. В процесното ЕР на НЕЛК, с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи, изрично е посочено, че НЕЛК не приема състоянието като дефинитивно предвид възможността за еволюция на заболяването и динамика на описания дефицит. Въз основа на това обосновано административният съд е приел, че състоянието на Трендафил Димитров Трънков не е дефинитивно по смисъла на чл. 69, ал. 4 от НМЕ, тъй като е възможна еволюция на заболяването и динамика на установения функционален дефицит. От фактическа страна в хода на съдебното производство пред Административния съд София - град, не са събрани доказателства, които да сочат, че заболяванията, изброени в ЕР № 0696 от заседание 138/19.10.2011 г. на НЕЛК са дефинитивни (окончателни, без прогресия, но и необратими). Съгласно чл. 69, ал. 1 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години, т. е. тригодишният срок по цитираната разпоредба е максималният срок на инвалидност, но органите на медицинската експертиза могат да определят и по-кратък срок. В чл. 69, ал. 7 от НМЕ е регламентирано, че на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се определя пожизнен срок. Допуснатото изключение от правилото за срочност на актовете на медицинската експертиза на трайнонамалената работоспособност, се основава на създадената законова презумпция за трайност, невъзвратимост и прогресиращ характер на страданията на лицата, които са навършили съответно установената възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 69 от КСО, на която се позовава касаторът, е изключение от общото правило и е свързана с вида труд, който лицето е полагало, а не с възрастта на лицето, поради което определянето на пожизнен срок на инвалидност въз основа на нея не е в съответствие със смисъла и духа на закона - в случая НМЕ, която в чл. 60, ал. 1 изрично е определено, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, възможностите за възстановяване на работоспособността и динамиката на развитие. Тоест експертните решения на медицинската експертиза на трайнонамалената работоспособност по принцип са срочни. Атакуваният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като го е отменил в оспорената част, Административният съд - София-град, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подадения от надлежно упълномощената юрисконсулт Мария Тосева-Колева писмен отговор), се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,