Решение № 315 от 15.09.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 303/2009 г.

Решение № 315 от 15.09.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 303/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалби на защитата на подсъдимия К повереника на конституираните по делото частни обвинители, атакуващи решение № 94 от 3.04.09 г. по в.н.о.х.д. № 76/09 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 1* от 24.11.08 г. по н.о.х.д. № 411/08 г. на Врачанския окръжен съд. Защитата визира касационните основания по чл. 348, ал. 1 и 3 НПК. Иска изменение на решението с преквалификация на деянието и намаляване на наложеното наказание, като излага доводи за липсата на квалифициращото обстоятелство "особено тежък случай". Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на частните обвинители сочи като касационно основание явната несправедливост на наложеното наказание. Посочва доводи за увеличаването му. В тази насока иска да се отмени въззивното решение с връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа пред ВКС. Прокурорът сочи доводи за неоснователност на жалбите и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, вземайки предвид сочените основания, доводите на страните и направените искания, намира следното: С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 1.09.07 г. по пътя гр. К. гр. Бойчиновци, в района на с. Р., общ. Криводол, при управление на л.а.м. "БМВ", модел 316, с рег. № М* собственост на М. П., нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. на 21 г. и на П. П. на 16 г. и средна телесна повреда на П. Н. на 23 г., изразяваща се в счупване на челюст и на Т. Т. на13 г., изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела да разстройство на здравето, временно опасно за живота му, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", пр.1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест години, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, деянието да представлява "особено тежък случай". Съдът се е произнесъл и по разноските. С атакуваното съдебно решение присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано от престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК в такова по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и размерът на санкцията е увеличен от четири на шест години лишаване от свобода и лишаването от право да управлява МПС от шест на осем години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Спорният момент по делото е по-тежко квалифициращо деянието обстоятелство "особено тежък случай" и свързаната с него по-тежка санкция. С оглед предизвиканата смърт на две лица, съответно на 21 и на 16 години и средни телесни повреди на още две лица на 23 и на 13 години, реалната опасност от настъпването и на по-тежки последици и завишената динамика на този вид престъпления, в доводите на страните няма противоречие, че деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Такава е обществената опасност и на А. като водач на МПС. В тази насока решението на САС е законосъобразно. Подсъдимият е сравнително млад шофьор с придобита правоспособност две години преди деянието, което е налагало по-голяма дисциплинираност в спазването на правилата за движение. Вместо това, в рамките на посочения срок, той се е оформил като агресивен водач, грубо нарушаващ категорични забрани, залегнали в ЗДвП, за което е санкциониран от контролните органи във връзка с режима на скоростта, превишен с 50 км/час. За този кратък срок на правоспособност и за район, характеризиращ се със занижен контрол от КАТ, това грубо нарушение е достатъчно показателно. Изпълнявайки задълженията за изграждане на вътрешното си убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 14 НПК, въззивният съд задълбочено е анализирал доказателствения материал и е стигнал до верния извод, че "подсъдимият многократно преди случая е шофирал след употреба на алкохол и обичайно с висока скорост". В тази насока са необосновани доводите на защитата, че тази характеристика на А. като водач е следвало да се установи в случая само със съответните справки от компетентните органи, а не с гласни доказателствени средства на заинтересовани свидетели. Именно придобитите отрицателни навици у А. са станали причина за ПТП и тежките съставомерни последици. Отново след употреба на алкохол, довела го до пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,65 промила, за което квалифициращо обстоятелство не е повдигнато обвинение от прокурора, характеризиращо се с отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, умерено нарушени координационни нарушения, подсъдимият е допуснал изключително грубо нарушение на правилата за движение, като е управлявал л.а. не само с несъобразена с пътната обстановка скорост, но и такава с 40 км/час надхвърляща разрешената от 90 км/ч. в района на произшествието. От друга с. отговорната му трудова ангажираност като надзирател в ПД - гр. Б. е следвало да го мотивира за друг вид възпитателно поведение спрямо непълнолетните пострадали. Вместо това заедно с тях консумирал алкохол в питейни заведения в с. Д. и с. Р. до 03.30 часа вечерта и управлявал л.а. в нетрезво състояние. Тези обстоятелства също го характеризират като личност с негативно поведение. При тези съображения и настоящата инстанция намира, че се касае до изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, обосноваващи особено тежкия случай на извършеното престъпление, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по възприетата от САС правна квалификация. Относно индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания в размер на шест години лишаване от свобода и осем години лишаване от право да управлява МПС не са налице основания за промяната им в насока увеличаването на отделните санкции по размер или по-голяма снизходителност. Във връзка с правната квалификация на деянието законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Въззивният съд е отчел всички налични отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, извън обосновалите престъплението като "особено тежък случай", като им е дал правилна оценка, съгласно целите по чл. 36 НК. Други такива не се сочат от страните. С оглед младата възраст на А., трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни по местоработата му и чистото му съдебно минало Върховният касационен съд намира, че наложените му наказания ще постигнат целите на специалната и генерална превенция. При тези съображения жалбите са неоснователни и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,