Решение № 6436 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2015 г.

Решение № 6436 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Аветисян Гагик, представляван от адв. Маринов, за отмяна на влязлото в сила решение № 426 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 13497/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е обезсилено решение № 5414/11.08.2014 г. по адм. дело № 10232/2013 г. на Административен съд София- град и производството по делото е прекратено. Подателят на искането поддържа, че е налице основание за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като на 24.11.2014 г. е проведено съдебно заседание по делото, въпреки невъзможността на адв. Маринов да се яви и изричното искане на Гагик като касационен жалбоподател за отлагане на процеса. Моли решението да бъде отменено поради нарушено право на защита, а делото - върнато на тричленен състав на Върховния административен съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът оспорва искането за отмяна. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: С решението на Върховния административен съд, седмо отделение, чиято отмяна се иска, е обезсилено решение № 5414/11.08.2014 г. по адм. дело № 10232/2013 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на Гагик против мълчалив отказ на началника на сектор "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е отхвърлена. Със същия акт производството по делото е прекратено. Решението е постановено в публично съдебно заседание, проведено на 24.11.2014 г. За това заседание касационният жалбоподател Аветисян Гагик, подател на искането за отмяна, е редовно призован лично и чрез адв. Маринов. С молба от 20.11.2014 г. последният като пълномощник на Гагик прави искане за отлагане на делото поради внезапно заболяване. Представя болничен лист, според който е в отпуск по болест от 19.11.2014 г. до 25.11.2014 г. при домашен режим на лечение. В болничния лист не е посочено, че лицето не може да се яви в съдебно заседание. Искане за отлагане на съдебното заседание е депозирано и от жалбоподателя Гагик. Молбата си до съда в този смисъл същият мотивира с внезапното заболяване на адв. Маринов и невъзможността да упълномощи друг процесуален представител, както и с желанието си да бъде представляван от адв. Маринов. Молбите за отлагане са разгледани от съдебния състав и приети за неоснователни с оглед разпоредбата на 139, ал. 1 от АПК и поради липсата на отбелязване в болничния лист, че лицето не може да се яви в съдебно заседание съгласно чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза, както и отсъствието на доказателства, че и жалбоподателят Гагик не може да се яви лично поради причина, която не е в състояние да отстрани (протокол от съдебно заседание на 24.11.2014 г.). По тези съображения съдебното заседание по делото не е отложено и е постановено решението, чиято отмяна се иска. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Основанието за отмяна, визирано в чл. 239, т. 5 от АПК и посочено от подателя на искането се отнася за всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможността фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и по този начин е довело до накърняване правото й на защита. В случая настоящият съдебен състав приема, че такова нарушение от страна на касационната инстанция не е допуснато. В съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от АПК подателят на искането за отмяна е призован за съдебното заседание пред касационната инстанция лично, а също и чрез упълномощения адвокат. След като касаторът е редовно призован за съдебното заседание, то разглеждането на делото в негово отсъствие, не представлява процесуално нарушение и не накърнява правото му на защита, освен ако не е налице искане за отлагане на делото при условията на чл. 139, ал. 1 от АПК. В случая предпоставките на цитирания текст не са изпълнени и следователно основанията за отлагане на делото не са осъществени. Не са представени доказателства, че личното явяване на касатора по делото е осуетено поради препятствие, което страната не е в състояние да отстрани, както и че заболяването на адв. Маринов препятства явяването му в съдебното заседание (отбелязване в този смисъл в болничния лист съгласно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза не е направено). Останалите доводи на подателя на искането за отмяна също не установяват наличие на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК. Отводът на съдебния състав или на част от него може да бъде направен при наличие на основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК и с писмена молба, която не е необходимо да бъде представена в открито съдебно заседание. Поради това личното явяване на страната за отправяне на искане за отвод не е задължително, а съответно неявяването й не е пречка за представяне на такова искане, ако лицето счита, че условията за това са налице. Нивото на владеене на български език от жалбоподателя в касационното производство е следвало да бъде преценено от съда само при личното участие на страната в процеса (арг. от чл. 4, ал. 2 от ГПК) и в случая е било без значение, тъй като касаторът не се е явил в съдебно заседание без да посочи уважителни причини за това и в хода на делото е бил представляван и от адвокат. Ето защо в случая неназначаването на преводач от съда не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо правото на страната на защита. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, не е допуснато процесуално нарушение, довело до накърняване на правото на страната за участие в съдебния процес и следователно не е налице посоченото в чл. 239, т. 5 от АПК условие за отмяна на решението № 426/15.01.2015 г. по адм. дело № 13497/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,