Решение № 14719 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2010 г.

Решение № 14719 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Маргарита Сълова -пълномощник на Иван Захариев Сълов от гр. София, срещу решение № 6672 от 20.05.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 717 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на заповед рег. № К-9854 от 25.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил твърдяните в първоначалната жалба допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. В тази връзка освен това, не са били обсъдени в и допуснатите нарушения на чл. 230, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 239, ал. 1 и чл. 243, ал. 1 ППЗМВР, за които се е твърдяло в първоначалната жалба. Твърди се, че не са обсъдени и представените писмени доказателства в подкрепа на становището на жалбоподателя. По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки се моли, решението да се отмени със законните последици. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил, че издадената заповед е след получената справка № 5539 от 2009 г. със съответните предложения за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Счита освен това, че административният орган е изпълнил всички задължения произтичащи от спазването на чл. 229, ал. 2 във връзка с чл. 225 ЗМВР, а твърденията в жалбата, че са допуснати нарушения са неоснователни. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба срещу заповед № К-9845 от 23.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР е прието, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не е посочено в декларацията от 24.03.2009 г., получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър", гр. Варна и Технически университет - гр. Варна, което недекларирането е в противоречие с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР - деяние представляващо затаяване на истината в декларацията, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното имущество и доходи, установено от извършената проверка (справка рег. № 5539 от 23.10.2009 г., по описа на дирекция "Инспекторат"-МВР). След приемане на писмените обяснения и оценка на събраните доказателства на комисар проф. д-р Иван Захариев Сълов, заместник-ректор на АМВР, категория "Б", е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 3 години", считано от датата на връчване на заповедта. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че министърът на вътрешните работи е издал заповедта в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 228, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на изискването за форма, като е спазено и изискването на чл. 246 ППЗМВР. Прието е освен това, че въз основа на получени сигнали министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № I з - 1717 от 16.09.2009 г. за извършване на проверка в АМВР. Специално назначената комисия е извършила проверка, като резултатите от нея е представила в справка рег. № 5539 от 23.10.2009 г. В справката са включени и предложения за дисциплинарни наказания. На следващо място е прието, че дисциплинарно наказващият орган се е запознал с писмените обяснения на държавния служител, преценил е доказателствата и в изпълнение на чл. 229, ал. 2 във връзка с чл. 225 ЗМВР е издал обжалваната заповед. На последно място е прието за установено, че заповедта не е издадена в нарушение на материалния закон, защото за имуществото и доходите си през 2008 г., жалбоподателят е подал декларация на 24.03.2009 г. на основание чл. 187 ЗМВР във връзка с чл. 169 ППЗМВР. В нея не е декларирал доходи, получени извън трудовото възнаграждение. Позоваването на данъчната декларация и подадената в сектор "Финансово осигуряване на АМВР" информация за получени доходи по допълнителни трудови договори, според съда не е променяло извода, че формално е допуснато нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. При така възприетите факти и привеждането им към приложимото материално право, съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. То е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. На първо място съдът не е обсъдил възражението в раздел I, т. 1 от подадената жалба, в която се е твърдяло, че оспорваната заповед не е подписана от компетентния дисциплинарно наказващ орган. В тази връзка е неоснователно становището на представителят на Върховната административна прокуратура, че въпросът за авторството на заповедта се поставя за първи път в касационната жалба. Съдът само е констатирал, че заповедта е издадена от компетентния орган, без да направи нужното за установяване на това дали твърдението е вярно или не. На следващо място съдът не е обсъдил представените в хода на съдебното производство писмени доказателства от жалбоподателя - издадената служебна бележка с дата 29.01.2009 г. от Академията на МВР, от която е видно, че всички доходи по чл. 42 ЗДДФЛ, получени от двете висши учебни заведения са декларирани, като е удържан и съответния данък. Съдът не е обсъдил и справката за подадената в сектор "Финансово осигуряване на АМВР" информация от жалбоподателя и другите посочени в нея държавни служители за 2008 г., които данни съвпадат с предходно описаната служебна бележка. Съдът не е обсъдил представеното удостоверение с изх. № 3418925 от 29.03.2010 г. - лист 89 от делото, според което жалбоподателят няма данъчни задължения и най-накрая съдът не е обсъдил и представеното заверено от съответния служител на НАП при МФ копие от данъчна декларация за 2008 г. с № 2210003547, към която е направено препращане в декларацията за имуществото и доходите на държавния служител в МВР по чл. 187 ЗМВР във връзка с чл. 169 ППЗМВР, попълнена от Иван Сълов с дата 24.03.2009 г., в която са декларирани придобито имущество и доходи през 2008 г. - лист 73 от делото. Едва след обсъждането на тези писмени доказателства съдът би следвало да направи правните си изводи относно констатираното нарушение - непопълване на декларацията за придобити доходи през 2008 г. и квалификацията му - "затаяване на истина". При преценката би следвало да се има предвид и установяването на обстоятелството дали сектора "Финансово осигуряване на АМВР", в която е подадена информацията за доходите, получени от двата университета е част от структурата на МВР. При липсата на мотиви относно описаните писмени доказателства и правни изводи решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на жалбата съдът ще следва да обсъди писмените доказателства, приети в съдебното заседание на 15.04.2010 г. и съпостави с останалите писмени доказателства, приложени от административния орган, след което да направи и правните си изводи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия