Решение № 545 от 24.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 538/2010 г.

Решение № 545 от 24.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 538/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 429/2010 г., по описа на Старозагорския окръжен съд, по което с протоколно определение № 213/23.07.2010 г. е одобрено споразумение между осъдения А. Н. А., неговият защитник и прокурор при окръжна прокуратура - С. Загора. В искането е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон - неправилно е приложил чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като по отношение на осъдения към момента на деянието не е настъпила реабилитация по смисъла на чл. 88а ал. 3 НК, нито е постановена съдебна реабилитация. Пред касационната инстанция осъденият А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Искането на Главния прокурор е основателно. С цитираното определение А. е признат за виновен в това, че на 31.03.2010 г. в гр. С. Загора, в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - банкова карта на "П. банка" и банкова карта на "У. Б. ", без съгласието на титуляра З. И., като деянието не съставлява по тежко престъпление - прест. по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложено му е наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - една година лишаване от свобода и 800 лева глоба. Отложено е изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. При проверката се установи, че с присъда по н о х д № 1303/2002 г. по описа на Старозагорския районен съд, влязла в сила на 28.02.2003 г., за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 НК, А. е осъден на три месеца лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Към момента на деянието - 31.03.2010 г., за осъдения не са били налице условия за реабилитация, нито за тази по право /чл. 86, ал. 1, т. 1 - 4 НК/, нито за тази по чл. 88а, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. Реабилитация по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, в конкретния случай е невъзможна, тъй като повторна реабилитация по право е недопустима. А. е бил реабилитиран по право за предходно негово осъждане по н о х д № 424/1986 г., с присъда на Районният съд - Нова Загора. Не е настъпила реабилитация и в условията на чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, тъй като петгодишния срок е започнал да тече на 28.02.2006 г., когато е изтекъл изпитателния срок. Реабилитацията в обсъжданата хипотеза ще настъпи на 28.02.2011 г. Поради изложеното, като е одобрил споразумение между осъдения А. и неговия защитник - адв. Ц., от една страна и прокурора от ОП-С. Загора, от друга, което предвижда условно отлагане на наказанието от една година лишаване от свобода, съдът е допуснал нарушение на материалния закон /чл. 66, ал. 1 НК/ и съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Това налага отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение № 213/23.07.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане, от друг съдия, с указания за отстраняване на незаконосъобразното приложение на чл. 66, ал. 1 НК, в рамките на задълженията на съда по чл. 382, ал. 7 НПК, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение