Решение № 2798 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2017 г.

Решение № 2798 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2017 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. З. М. против решение № 1175 от 27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 10676/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата – Р. З. Л. изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – Д. Н. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля иска, предявен от М. З. М. за обявяване на нищожност на определение № 14967 от 11.12.2014 г. и определение № 1526 от 11.02.2015 г., постановени по адм. д. № 8028/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на цитираните определения. Правилно съдът приема, че за да е нищожен съдебния акт следва да страда от изключително тежки пороци. В случая е установено, че съдебните актове са постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда. Определенията са постановени в писмена форма, подписани са от съдебните състави и изразената от съда воля е ясна. Фактът, че при постановяване на съдебните актове е взел участия съдия, който е бил в съдебния състав постановил касационното решение по адм. д. № 14291/2013 г. по описа на Върховния административен съд не води до нищожност на процесните определения. Това нарушение е основание за неправилност на определенията, но не и за тяхната нищожност. Освен това с определенията, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, съставът на съда не взема становище по съществото на спора, а единствено по допустимостта на касационната жалба срещу решение, което е окончателно и относно дължимостта на разноските при недопустимост на обжалването. Ето защо като прави извод за неоснователност на предявения иск първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди М. З. М. да заплати на Д. Н. В. сумата 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за недължимост на разноските е неоснователно. По делото са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие с изрично отбелязване, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,