Решение № 2181 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от Председателя,чрез пълномощника гл.юрк.Т. Бельова, срещу Решение 3377 от 23.05.2023г., постановено по административно дело 2456/2023г. на Административен съд-София-град, в частта с която се отменя точка 1 от РешениеПАМ-2 от 27.01.2023год. на КЕВР, с което на Електроразпределение СеверАД са дадени задължителни указания считано от получаване на решението Електроразпределение СеверАД да преустанови незаконосъобразната си практика, с която изисква допълнителна информация на основание чл.88 ал.5 от Наредба6 извън нормативно установената по чл.88 от Наредба6. Образувано е и по подадена от Електроразпределение СеверАД, чрез пълномощника му-адв.А. Тодорова от САК касационна жалба срещу Решение 3377 от 23.05.2023г., постановено по административно дело 2456/2023 г. на Административен съд-София-град , в частта с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) взето по точка 2, с което на основание основание чл. 57 от ЗЕВИ, чл. 78, ал. 2, т. 5, чл. 201, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, б а", чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, на Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания считано от получаване на решението, да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 10 от Наредба 6. В касационната жалба на КЕВР са релевирани доводи и оплаквания за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното заседание процесуалният представител на касатора-юрк.Ненков поддържа искането в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество, с което да се потвърди законосъобразността на оспореното Решение ПАМ-2 от 27.01.2023г. на КЕВР по т.1.Счита решението на КЕВР в останалата му част за правилно и законосъобразно, а касационната жалба на Електроразпределение Север АД-за неоснователна и недоказана и моли същата да се остави без уважение. Представя писмени бележки с изложени подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед реалната правна и фактическа сложност на спора. Ответната страна -Електроразпределение СеверАД, чрез упълномощения адв.Тодорова, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която по жалба на дружеството е отменена т.1 от РешениеПАМ-2 от 27.01.2023г. на КЕВР. В касационната жалба на Електроразпределение СеверАД са релевирани доводи и оплаквания за неправилност на решението на АССГ поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора-адв.Тодорова поддържа искането в касационната жалба за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу т.2 от административния акт на КЕВР и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени решението на КЕВР в същата част. Отправя искане за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважена жалбата на дружеството по т.1 от обжалваното решение на КЕВР. Претендира присъждане на сторените по делото пред двете инстанции разноски съобразно приложения списък в общ размер на 8167,50лева. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощения юрисконсулт Ненков представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и е потвърдена т.2 от РешениеПАМ-2 от 27.01.2023г. на КЕВР. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.Пледира за оставяне в сила на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на Трето отделение обсъди становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, с оглед на което намира следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения четиринадесет дневен срок от надлежни страни, за които обжалваната част от акта е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на КЕВР е неоснователна, а жалбата на Електроразпределение Север АД- основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред ВАС,трето отделение, по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗЕ, е оспореното от КЕВР и Електроразпределение северАД Решение 3377 от 23.05.2023 г., постановено по административно дело 2456/2023г. на Административен съд-София-град, в частта с която е отменено Решение ПАМ-2/27.01.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 57 от ЗЕВИ, чл. 78, ал. 2, т. 5, чл. 201, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, б а", чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ в частта по т.1 от същото, с което на Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания считано от получаване на решението да преустанови незаконосъобразната практика, с която изисква допълнителна информация на основание чл. 88, ал. 5 от Наредба 6, извън нормативно установената по чл. 88 от Наредба 6 и е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север"АД, в останалата й част срещу т.2 от Решение ПАМ-2/27.01.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 57 от ЗЕВИ, чл. 78, ал. 2, т. 5, чл. 201, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, б а", чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, на Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания считано от получаване на решението, Електроразпределение Север АД да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 10 от Наредба 6. За да постанови този резултат АССГ е изяснил напълно спора от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства и е направил обосновани правни изводи за наличие на компетентност и форма на административния акт, спазване на административнопроизводствените правила при издаването му и съответствие с целта на закона. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел за установено по делото, че във връзка с постъпили в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) жалби, свързани с подадени искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ със Заповед З-Е-1134/15.08.2022г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране била разпоредена проверка на дейността на Електроразпределение Север" АД за изпълнение на условията на издадената му Лицензия Л-138-07/13.08.2004г. за дейността разпределение на електрическа енергия, за периода от 01.07.2020г. до 31.12.2021г..Резултатите от извършената проверка били обективирани в съставен Констативен протокол Е-11 от 12.12.2022г., в който се съдържат констатациите и изводите на извършилата проверката комисия. КП е връчен на 14.12.2022г. на упълномощен представител на Електроразпределение Север" АД . В законоустановения срок дружеството не е представило обяснения. Изготвен е Доклад с вх. Е-ДК-117/24.01.2023г. от дирекция Електроенегретика и топлоенергетика, в който са отразени направените във връзка с проверката констатации на проверяващия екип и са направените Съгласно заключението на проверяващата комисия е установено, че ЕРП-северАД не издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл.80, ал.10 от Наредба 6 ,което води до невъзможност да се извърши обективна преценка относно спазването на срока за издаване на становище за условията и начина на присъединяване. В тази връзка е направено предложение комисията да даде писмено разпореждане дружеството да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.10 от Наредба 6. На следващо място, според заключението по приключилата проверка електроразпределителното дружество е изисквало документи и информация, които не са нормативно регламентирани, което е довело до забавяне на процедурата по присъединяване и не е насрочвало дата за установяване на годността за ползване на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и съответствието му с техническите параметри и изисквания от договора за присъединяване, в срока по чл. 96, ал. 5 от Наредба 6. В тази връзка е направено предложение комисията да даде писмени разпореждания Електроразпределение Север" АД да преустанови незаконосъобразната практика, с която изисква допълнителна информация на основание чл. 88, ал. 5 от Наредба 6, извън нормативно установената по чл.88 от Наредба6. На 27.01.2023г. е проведено закрито заседание на КЕВР на което докладът е приет. Въз основа на него КЕВР е приел процесното Решение ПАМ-2/27.01.2023г. с което на основание чл. 57 от ЗЕВИ, чл. 78, ал. 2, т. 5, чл. 201, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, б а", чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ на електроразпределителното дружество са дадени задължителни писмени разпореждания: 1/Считано от получаване на решението, Електроразпределение Север" АД да преустанови незаконосъобразната практика, с която изисква допълнителна информация на основание чл. 88, ал. 5 от Наредба 6, извън нормативно установената по чл. 88 от Наредба 6; 2/Считано от получаване на решението, Електроразпределение Север" АД да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 10 от Наредба 6. Прието е в мотивите на съдебното решение, че оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЕВР в частта му по т.1 е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че чл.24 от ЗЕВИ урежда изключение от правилото на чл.23 относно реда, по който лицата , които искат да изградят обекти за производство на ел.енергия от ВИ следва да процедират, като в т.1 предвижда, че чл.23 не се прилага за енергийни обекти за производство на ел.енергия от ВИ с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Редът и начинът за присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл.24, т.1 от ЗЕВИ са уредени в Глава Пета от Наредба 6. Посочил е още, че разпоредбата на чл.88 ал.2 от Наредбата регламентира задължителните приложения към всяко заявление за присъединяване, като в т.4 сочи описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ съгласно изискванията на р-л VI от наредбата, уреждащ техническите изисквания за обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при присъединяването им към разпределителната мрежа. В тази връзка съдът споделил доводите на жалбоподателя, че пълнотата на тази информация от една страна е важна и необходима за конкретното извършване на проучване на съответния енергиен обект с цел неговата ясна локализация съобразно сервитутите на съществуващите енергийни съоръжения и точното определяне на условията за начина и мястото на присъединяване от една страна и с оглед приключване на проучването със съдържателно становище за условията за присъединяване от друга. Обосновал извода, че доколкото в сочената разпоредба не са лимитативно изброени определени по вид технически документи поради многообразието на възможните специфики за всеки казус законът предвижда правото дружеството да изисква както допълнителни информация и документи, с цел отстраняване на неясноти по вече представените такива (чл.88, ал.6 от Наредбата), така и да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, свързана с правилата по чл.83, т.5 ЗЕ (чл.88, ал.3 от Наредбата). По изложените съображения приел, че изискваните от електроразпределителното дружество от заявителите да представят схема на разположение на централата по стрингове съобразно разположението на имота и застрояването в него не съставлява изискване на допълнителна информация извън нормативно установената по чл.88 от Наредба6, поради което дадените по т.1 от решението на КЕВР задължителни указания са незаконосъобразни и решението в тази част следва да се отменят. Относно т.2 от обжалваното решение на КЕВР, с която е разпоредено на дружеството да издава становища за допустимост съгласно чл.80 ал.10 от Наредба6, първоинстанционният съд приел, че съгласно Глава Пета от наредбата, регламентираща реда за присъединяване на обекти на ел.енергия от ВИ, процедурата стартира с подаване на заявление до съответното електроразпределително дружество, което следва да отговаря на условията посочени в чл.80 от същата. В ал.10 от сочената разпоредба е уредено задължението на дружеството да изготви и изпрати до заявителя становище за допустимостта на заявлението. Посочено е още, че сочената разпоредба е императивна и е част от действащия и приложим нормативен ред и доколкото от представения в хода на извършената проверка КП е установено, че Електроразпределение Север АД не е издавало такива становища, даденото по т.2 от решението на КЕВР задължително предписание е правилно и законосъобразно, с оглед на което обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено, а жалбата-отхвърлена като неоснователна. По своята правна природа принудителните административни мерки /ПАМ/ представляват административна санкция, която цели предотвратяване или преустановяване на административното нарушение, както и предотвратяване на вредните последици от него. Те са проява на правна принуда, като основанията за налагането им, видовете мерки, които се налагат и редът за тяхното прилагане, са нормативно установени. Основната разпоредба, уреждаща ПАМ, е разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Обжалваното в настоящото производство решение на КЕВР - Решение ПАМ-2/27.01.2023г., е издадено по повод правоотношения, регулирани от специален закон - Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и в този закон прилагането на принудителните административни мерки е уредено в разпоредбата на чл. 57 ЗЕВИ. В чл. 57, ал. 1 ЗЕВИ са уредени основанията, при които се налагат ПАМ, а съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЕВИ принудителните административни мерки по ал. 1, производството по налагането и обжалването им се уреждат в глава тринадесета от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а именно в чл. 201 и сл от ЗЕ. От изрично уредените в чл. 201, ал. 2 ЗЕ видове принудителни административни мерки, които КЕВР може да налага в производствата по чл. 24 от ЗЕВИ, само мярката по чл. 201, ал. 1, т. 1, б а от ЗЕ е близка по своя характер до наложените принудителни административни мерки с обжалваното в настоящото производство решение. Уредената в закона ПАМ е: да разпореждат писмено преустановяване извършването на определени действия или за задължително предприемане на такива действия в определен срок. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че решението на КЕВР в частта му по т.1, с която е наложена ПАМ на Електроразпределение СеверАД-указание да преустанови незаконосъобразната практика, с която изисква допълнителна информация на основание чл.88 ал.5 от Наредба6, извън нормативно установената по чл.88 от Наредбата е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съобразявайки се с разпоредбите на чл.88 ал.1 и ал.2 от Наредба6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба6/, в която са заложени изискванията към лицата, които подават искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ОПЕЕВИ към оператора на разпределителната мрежа и в частност на т.4 от ал.2, която препраща към раздел VI от Глава Пета от наредбата, АССГ извел правилния извод, че електроразпределителното дружество има право да изисква допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, свързана с правилата по чл.83 ал.1 т.5 от ЗЕ /чл.88 ал.3 от Наредбата/. Определянето на условията за присъединяване са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал и отговаря за надеждното функциониране на мрежата /аргумент на чл.83 ал.1 т.5 от ЗЕ и чл.97 ал.1 от Наредба6/. Решението на АССГ в тази част е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Решението на АССГ, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу решението на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т.2 , с която на дружеството е наложена ПАМ-разпореждане да издава становища за допустимост съгласно чл.80 ал.10 от Наредба6 е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Принудителните административни мерки, включително и тази по чл.201 ал.2 т.1 ба от ЗЕ имат предвид извършването на административни действия в нарушение на закона от дадено физическо или юридическо лице и в този смисъл с тях не може да се налага определено тълкуване на закона или да се замести предоставената от закона възможност за извършване на преценка при приемане на определено решение. В обжалваното от Електроразпределение СеверАД решение на КЕВР по т.2 на дружеството са дадени задължителни указания, считано от получаване на решението, да издава становище за допустимост съгласно разпоредбата на чл.80 ал.10 от Наредба6, която урежда задължението на съответното електроразпределително дружество да изготви и изпрати на заявителя становище за допустимостта на заявлението му. Издаването на становища за допустимост съставляват правни действия, които не се регулират с принудителни административни мерки. В случая налагането на ПАМ е незаконосъобразно, тъй като с него се разпорежда предприемането на правни действия, които електроразпределителното дружество извършва на основание разпоредбата на чл.80 ал.10 от Наредба6. АССГ не е разграничил административната дейност, която дружеството извършва от възможността му за преценка допустимостта на подаденото заявление за присъединяване по всяка отделна преписка в хода на процедурата за присъединяване на обекти на ел.енергия от ВИ, регламентирана в Глава Пета от Наредба6.Решението на съда е неправилно следва да бъде отменено, с решаване на спора по същество и с отмяна на обжалваното от Електроразпределение СеверАД решение на КЕВР ПАМ-2 от 27.01.2023г. по т.2. На касационния жалбоподател Електроразпределение СеверАД следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба КЕВР е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото, обема и качеството на реализираната процесуална защита, съдът намира за основателно, с оглед на което претендираното от дружеството възнаграждение за адвокат следва да бъде редуцирано и определено в минимален размер, който съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 1000лева, от които съобразно уважената част от жалбата и частично присъдените в първата инстанция разноски, в полза на касатора следва да се присъдят от общата сума разноски пред първата инстанция в размер на 262,50лева, включващи заплатена такса и адвокатско възнаграждение. За касационната инстанция в полза на дружеството следва да се присъдят от общо претендираните 5710лв. разноски в размер на 2370лева, от които 370лева -заплатена ДТ и общо 2000лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение