Решение № 13569 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2017 г.

Решение № 13569 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"В. Търново при ЦУ на НАП и на И. Карапанчев от [населено място], [адрес], против Решение № 81 от 11.08.2017 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 582 по описа за 2016 г., съответно в частта му, с която по жалба на г-н Карапанчев е отменен Ревизионен акт № Р-04000415009233-091-001/14.06.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, частично потвърден с Решение № 271/7.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. Търново, в следните му части:

1. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 12 792, 70 лв. и лихви за забава върху тази сума, в размер на 9 466, 44 лв;

1. с която са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 575, 67 лв. и съответните лихви за забава;

1. с която са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 653, 68 лв. и съответните лихви за забава;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДОО в размер над 7, 48 лв. за периода 15.02.2011 г. до 28.02.2011 г., над 14, 96 лв. месечно за месеци март, април, май, юни, юли и август 2011 г., месечни осигурителни вноски за ДОО за месеците септември, октомври, ноември и декември 2011 г. и годишни изравнителни вноски за ДОО за 2011 г., и съответните лихви;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДОО в размер над 16, 25 лв. за месец февруари 2012 г., над 17, 53 лв. за месец март 2012 г., над 18, 38 лв. за м. май 2012 г., над 18, 17 лв. за месец юни 2012 г., месечни осигурителни вноски за ДОО за месеците януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и годишни изравнителни вноски за ДОО за 2012 г., и съответните лихви;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДОО за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2013 г., годишни изравнителни вноски за ДОО за 2013 г., в размер над 24, 70 лв., и съответните лихви;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДЗПО–УПФ в размер над 2, 89 лв. за периода 15.02.2011 г. до 28.02.2011 г., над 5, 78 лв. месечно за месеци март, април, май, юни, юли и август 2011 г., месечни осигурителни вноски за ДЗПО–УПФ за месеците септември, октомври, ноември и декември 2011 г. и годишни изравнителни вноски за ДЗПО–УПФ за 2011 г., и съответните лихви;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДЗПО–УПФ в размер над 6, 27 лв. за месец февруари 2012 г., над 6, 77 лв. за месец март 2012 г., над 7, 10 лв. за м. май 2012 г., над 7, 01 лв. за месец юни 2012 г., месечни осигурителни вноски за ДЗПО–УПФ за месеците януари, април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и годишни изравнителни вноски за ДЗПО–УПФ за 2012 г., и съответните лихви;

1. с която са определени дължими месечни осигурителни вноски за ДЗПО–УПФ за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2013 г., годишни изравнителни вноски за ДЗПО–УПФ за 2013 г., в размер над 9, 65 лв. лв., и съответните лихви;

1. с която са определени допълнителни месечни осигурителни вноски за здравно осигуряване за периодите от 14.02.2011 г. до 30.06.2013 г. и годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2011 г, и съответните лихви; 11. с която са определени годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2013 г., в размер над 6, 18 лв., и съответните лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата против РА в останалата му обжалвана част.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата е неправилно. Съдът не съобразил издаването на РА след срока затова, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и не се произнесъл по доводите в двете жалби на ревизираното лице - против мълчаливото и изрично произнасяне на органите по приходите. В периода от месец юни 2010 г. до месец август 2013 г. жалбоподателят не работил като частен съдебен изпълнител, нямало основание и за определяне на осигурителни вноски за процесните периоди. Данъчната основа за облагането била определена неправилно и размерът на установените данъчни и осигурителни задължения бил необоснован. Следвало да се уважат изцяло възраженията за погасяване на задълженията по давност.

Иска се отмяна на решението в посочената част и на РА със законните последици.

Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Русева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част и в съответната за разноските е неправилно. =Неправилно съдът приел, че установените данъчни задължения за 2008 г. са погасени по давност. Изтичането на погасителната давност не е основание за отмяна на РА в посочената част като незаконосъобразен.

=Необосновано съдът отменил установените задължения поради доходи на РЛ за 2011 и 2013 г. от други източници. Установено било превишение на извършените от жалбоподателя разходи над доказаните приходи за тези периоди съответно със сумите 7 758, ЗЗ лв. и със 72 568, 59 лв., което било признато и от решаващия съд, но съдът необосновано приел, че към 1.01.2011 г. и към 1.01.2013 г. разполагаемите парични суми в брой на жалбоподателя били съответно 117 889, 57 лв. и 105 119, 07 лв., вместо установените при ревизията съответно 1 240 лв. и 760 лв., декларирани от самото ревизирано лице. Незаконосъобразна, при това, е отмяната на данъчните задължения съответно за 575, 67 лв. и 6 653, 68 лв. за всеки период и съответните осигурителни задължения.

=Неправилно съдът приел, че доходите на РЛ от Центъра за спешна медицинска помощ Плевен представлявали доходи от извънтрудови отношения по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ и поради това отменил определените въз основа на тях осигурителни задължения. Доколкото предоставяните от РЛ на ЦСМП юридически услуги представляват упражняване на свободна професия в обхвата на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ върху техния размер законосъобразно са установени задължения за ЗОВ. Изчисленията на съда са и погрешни, даже да се приеме изводът му за характера на посочените доходи.

Иска се отмяна на решението в посочената част и в съответната част за разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустимо, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил РА, издаден на самоосигуряващо се физическо лице, включително и за дейността му като частен съдебен изпълнител, за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски, за периодите от 1.01.2008 г. до 31.12.2013 година.

Приходните органи са приели, че жалбоподателят, в качеството му на частен съдебен изпълнител, не е организирал надлежно счетоводно отчитане на приходите и разходите си от тази дейност и че в счетоводството му не са налице документите, необходими за установяване на основата за облагане. Установено е различно деклариране на размерите на доходите си от дейността като ЧСИ пред приходната администрация, в годишните си данъчни декларации по ЗДДФЛ, представените при ревизията отчети по чл. 77 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ и същите отчети, подадени пред Министерството на правосъдието. Установено е още и че от задълженото лице не са били декларирани получавани през ревизираните периоди доходи от наем на недвижими имоти, както и че за 2011 г и 2013 г. при съпоставка разходите му за живот и издръжка, надвишават декларираните от същото доходи. Така констатираните обстоятелства са квалифицирани от органите по приходите като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000415009233-113-001/03.02.2016 г. ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, основите за облагане с подоходен данък и за определяне на задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 – чл. 124 а от ДОПК.

Фактическите основания за процесното облагане се основават на констатации за недекларирани от РЛ приходи от дейността му като частен съдебен изпълнител; от наем на недвижимо имущество и по договори с Център за спешна медицинска помощ – гр. Плевен.

С РА, в потвърдената му по административен ред част, са установени задължения, както следва:

=по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 31.12.2013, в размер общо на 44 813, 82 лв. и лихви за забава 25 306, 52 лв.;

= за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г., в размер общо на 5 268, 73 лв. и лихви в размер на 1 748, 44 лв.;

= за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за здравно осигуряване за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г., в размер общо на 2 713, 36 лв. и лихви в размер на 772, 18 лв.; =

= задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за в универсален пенсионен фонд за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г., в размер общо на 2 058, 10 лв. и лихви в размер на 682, 97 лева.

За да отхвърли частично жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че безспорно са доказани основания за извършване на ревизията по особения ред поради липса на водена счетоводна отчетност на ревизираното лице за дейността му като частен съдебен изпълнител; че е установено недеклариране на истинските размери на приходите от посочената дейност поради разминаване на тези размери в годишните данъчни декларации за 2008, 2009, и 2013 г. и подадените данни на Министерство на правосъдието от самото ревизирано лице; че е установено недеклариране на получени доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество и по договори с Център за спешна медицинска помощ – гр. Плевен и на доходи от други източници.

За да отмени частично установените публични задължения, административният съд е приел:

= че задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. са погасени по давност;

= че частично незаконосъобразни са определените с РА допълнителни задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ върху доходите, получени от РЛ като възнаграждения от ЦСМП – гр. Плевен.

= ревизионният акт е незаконосъобразен в частта му, с която е прието наличието на други доходи от неустановен източник за 2011 г. и 2013 г., извън плащанията от "София комерс - заложни къщи" АД, поради което незаконосъобразни са установените върху тази основа задължения за данък и ЗОВ.

Съдебното решение е правилно, защото при постановяването му не са налице пороците, обосновани в касационните жалби.

Неоснователно в касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че спазването на срока за издаване на РА има отношение към законосъобразността му. Неоснователно е оплакването за неизясняване на коректния субект на ревизията. На това оплакване първоинстанционният съд е дал подробен отговор, който напълно се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Неоснователно се твърди, че поради неупражняване на дейност като частен съдебен изпълнител в периода от месец юни 2010 г. до месец август 2013 г., ревизираният не дължи осигурителни вноски, при положение, че безспорно е установена основа за облагане от други доходи в посочения период. Неоснователни са възраженията за погасяване на установените задължения, извън тези за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. по давност.

Неоснователно в касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно в частта му на отмяната на погасени по давност задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Съдебната практика на Върховния административен съд, с която се е съобразил административният съд, е непротиворечива относно значението на изтичане на давностен срок за отмяната на РА, установяващ публични задължения, засегнати от този срок.

Неоснователни са касационните оплаквания против отмяната на данъчните задължения за 575, 67 лв. и 6 653, 68 лв. съответно за 2011 и 2013 г. и съответните осигурителни задължения. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че за посочените данъчни периоди, органите по приходите, чиято е тежестта да докажат фактическите констатации на РА, макар издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, не са доказали превишение на разходите над доходите на ревизираното лице. След като самите приходни органи са установили наличие на недекларирани доходи на РЛ от дейността му като частен съдебен изпълнител и няма данни за изразходването на тези суми, нелогично ревизиращите да не признават тези суми като налични за оправдаване на извършените от лицето разходи в следващите данъчни периоди. Изцяло се споделят решаващите мотиви на административния съд, че целта на извършването на ревизиите по аналог е да се определят в максимално близък до действителния им размер публичните задължения на данъчния субект, а не да се наложи някакъв вид имуществена санкция на последния, чрез двукратното облагане на един и същ доход.

Накрая, неоправдани са касационните оплаквания срещу частичната отмяна на установените осигурителни вноски. Първоинстанционният съд много подробно мотивирал решението си относно месечната основа за облагане, формирана от различни видове доходи и обосновано е определил коректните размери на задълженията за осигурителни вноски, като е съобразил частичната незаконосъобразност на РА относно определените основи за облагане по ЗДДФЛ.

При този изход на процеса на Д"ОДОП" В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 161, ал. 1 вр. чл. 8 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 284, 48 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение