Решение № 10039 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2017 г.

Решение № 10039 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР) срещу решение № 8406 от 29 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 6843/2014 г. по описа на Административен съд С.-град. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК - 10 - ЮЗР 64 от 20 май 2014 г., издадена от началника на РДНСК - ЮЗР, с която е отменено разрешение за строеж № 2 от 16 януари 2014 г. и инвестиционните проекти на началника на отдел "Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология към район "Подуяне" - Столична община, административната преписка е върната на началника на РДНСК - ЮЗР за ново произнасяне и РДНСК - ЮЗР е осъдена да заплати на М. Г. Д. сумата от 710,00 лв. (седемстотин и десет лева), представляваща направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане оспореното решение да бъде отменено и съдът да се произнесе с друго, с което да отхвърли жалбата на М. Г. Д. срещу административния акт. Ответниците - началникът на отдел "Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология към район "Подуяне" - Столична община, Столична община и М. Р. А. не изразяват становище по касационната жалба. От ответниците - М. Г. Д. и Ж. Д. В. са постъпили писмени бележки, депозирани преди датата на откритото съдебно заседание, чрез процесуалните им представители адв. Р. Н. и адв. А. П., в които излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Направили са искане за присъждане на направените по делото разноски, за които представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и договори за правна защита и съдействие. В съдебно заседание, чрез пълномощниците си, поддържат изложените в отговорите на касационната жалба твърдения. Ответникът - П. Г. Б. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния й представител адв. В. Й., излага съображения за основателност на подадената касационна жалба. В зависимост от изхода на делото претендира присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 30). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано въз оснoва на жалба, подадена от М. Г. Д. срещу заповед № ДК - 10 - ЮЗР 64 от 20 май 2014 г., издадена от началника на РДНСК - ЮЗР, с която е отменено разрешение за строеж № 2 от 16 януари 2014 г. и инвестиционните проекти на началника на отдел "Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология към район "Подуяне" - Столична община за строеж: "частична реконструкция на площадкова водопроводна мрежа към жилищна сграда", находяща се в УПИ IX-1009, 1008, кв. 13, местност "Л.-В" по плана на гр. С. и с административен адрес: ул. "С. Д." .№..., район "Подуяне" - Столична община. За да постанови оспорения в настоящето производство съдебен акт, съдът е приел, че заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на посочване на мотиви от страна на административния орган относно съобразяване на акта с разпоредбите на чл. 185, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и изследване на законосъобразността и приложението на цитираната разпоредба спрямо заповедта за отмяна на разрешението за строеж. Съдът е приел още, че въпреки липсата на приложена в административната преписка жалба на П. Г. Б. срещу разрешение за строеж № 2 от 16 януари 2014 г., то видно от съдържанието на заповедта за неговата отмяна, жалбата, посочена в заповедта с вх. № РС-ПОД-176-02-311 от 20 март 2014 г. следва да се приеме за процесуално допустима като подадена на 20 март 2014 г., с оглед приложеното известие за доставяне от 13 март 2014 г. В мотивите на решението, съдът е посочил, че в административната преписка по издаване на разрешението за строеж не се съдържат писмени доказателства за уведомяването на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. При така приетата фактическа обстановка, съдът е направил решаващия извод за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК спрямо заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото се установява, че производството по издаване на разрешението за строеж за частична реконструкция на площадкова водопроводна мрежа към жилищна сграда е започнало по заявление на М. Г. Д. с вх. № 9400-1967-/1/ от 09 януари 2014 г. На 16 януари 2014 г. е издадено разрешение за строеж № 2, с което по повод посоченото заявление е разрешено на Столична община, представлявана от кмета да извърши искания строеж, който е определен като IV категория. Със заповед 94-00-532/1/ от 10 март 2014 г. началника на отдел "ИИБЕ" на район "Подуяне" при Столична община е допуснал да се поправи очевидна фактическа грешка, допусната в разрешението за строеж, като е посочил, че категорията на строежа следва да се чете "V" и че се разрешава на П. Г. Б., М. Г. Д., Ж. Д. В. и М. Р. А. да извършват частичната реконструкция на площадкова водопроводна мрежа към жилищна сграда. От приложеното на л. 80 от първоинстанционното дело известие за доставка е видно, че разрешението за строеж, заедно със заповед 94-00-532/1/ от 10 март 2014 г. са връчени лично на П. Б. на 13 март 2014 г. Срещу заповедта за допускане на поправка на очевидната фактическа грешка в разрешението за строеж е подадена жалба с вх. № 9400-532-/4/ от 19 март 2014 г. от П. Б., като в уточняваща молба до АССГ, жалбоподателката е посочила изрично, че жалбата е насочена срещу заповед № 94-00-532 от 10 март 2014 г. С определение № 2241 от 12 май 2014 г., постановено по адм. дело № 3375/2014 г. по описа на АССГ, жалбата й е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, а административната преписка е изпратена по компетентност на началника на РДНСК - ЮЗР за произнасяне по жалбата. Определението е влязло в сила на 29 май 2014 г. От съдържанието на заповед № ДК - 10 - ЮЗР 64/20 май 2014 г., издадена от началника на РДНСК - ЮЗР е видно, че в Регионален отдел Национален строителен контрол С. при РДНСК - ЮЗР е постъпила жалба с вх. № РС-ПОД-176-02-311 от 20 март 2014 г., подадена от П. Б. срещу разрешение за строеж № 2/16 януари 2014 г. Именно тази жалба е иницирала започването на административното производство, завършило с издаване на оспорения административен акт. От целия приобщен по делото доказателствен материал, включително и представената в цялост, според органа, административна преписка е видно, че цитираната жалба липсва. Тя не е представена нито в административното производство пред РДНСК-ЮЗР, нито в провелото се съдебно административно производство пред АССГ. Същата е от изключително значение относно правилната преценка за законосъобразност на заповедта, с която е отменено цитираното разрешение за строеж, с оглед допустимостта й, съдържанието й, нейния петитум и наведените в нея от страна на жалбоподателката оплаквания. При издаването на заповеди на основание чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, началникът на РДНСК или упълномощеното от него длъжностно лице има задължение да провери жалбата или протестът относно тяхната допустимост и едва след това при наличието на положителните процесуални предпоставки, визирани в специалния закон - ЗУТ, да разгледа същите по същество. В настоящия случай, при липсата на представена в оригинал или в заверен пред административния орган препис от жалбата, то съдът не би могъл да извърши адекватна и правилна преценка на законосъобразността на административния акт, издаден по повод именно визираната жалба. Въпреки изричните оплаквания, направени в първоинстанционната жалба в тази насока, съдът не е събрал релевантните доказателства относно този спорен момент в производството, като в нарушение на определената в чл. 170 от АПК тежест на доказване е приел жалбата срещу разрешението за строеж за допустима, като с нито едно от дадените многобройни разпореждания и определения по хода на делото от 23 октомври 2014 г., 24 февруари 2015 г., 24 март 2015 г., 11 май 2015 г., 17 август 2015 г. и 14 юни 2016 г. не е задължил изрично административния орган да представи доказателствата, в частност жалбата срещу разрешението за строеж, с които да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт. Следва да се отбележи и, че издаването на заповед по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ, каквато е процесната, е обвързано с преклузивен срок, който в настоящия случай също не може да бъде правилно определен, с оглед липсата на събрани по делото доказателства относно датата на постъпване на процесната жалба в администрацията на РДНСК - ЮЗР, заедно с цялата окомплектована административна преписка по издаването на разрешението за строеж. В ал. 7 от последната норма е отбелязано, че заповедта на началника на РДНСК или на упълномощеното длъжностно лице се издава в 15-дневен срок от постъпване на жалбата или протеста заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаването на оспорвания акт е комплектувана с необходимите за произнасяне документи. Нормата принадлежи към категорията на императивните такива и предвид нейния характер с нея не се допуска отклонение от правилото, което съдържа. В съдържанието й е изрично посочен органът, който следва да се произнесе и в какъв срок. Същата има общозадължителен характер при поведение на правните субекти. Ето защо, в нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, административният съд изрично следва да укаже на административния орган да представи доказателства за спазването на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, което в случая не е направено. По този начин е нарушено и служебното начало в съдебния административен процес. С оглед на по-горе изложеното и при съобразяване на нормата на чл. 220 от АПК, настоящата касационна инстанция счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, водещи до необоснованост на същото. Делото следва да се върне на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на изложените в настоящия съдебен акт мотиви и събиране на нови доказателства. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере допълнителни доказателства, а именно да изиска от административния орган да представи жалбата на П. Б. срещу разрешение за строеж № 2/16 януари 2014 г. на началника на отдел "Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология към район "Подуяне" - Столична община в оригинал или във вид на заверен препис, както и доказателства относно датата на постъпване на жалбата заедно с окомплектованата административната преписка по издаване на разрешението за строеж в администрацията на РДНСК - ЮЗР и след това да прецени допустимостта на производството и законосъобразността на обжалвания административен акт - заповед № ДК - 10 - ЮЗР 64 от 20 май 2014 г. на началника на РДНСК - ЮЗР. По искането на ответниците за присъждане на разноските за процесуално представителство пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,