Решение № 7225 от 18.7.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на инж. В. Спасов от гр. Плевен за отмяна на определение 556 от 24 януари 2022 год., постановено по адм. дело 12399/2021 год. на Върховния административен съд и определение 1591 от 29 ноември 2021 год., постановено по адм. дело 534/2021 год. на Административен съд Плевен. В искането се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239 АПК. Навеждат се доводи за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Подателят на искането сочи, че е получил по пощата, с пощенско клеймо от 01 февруари 2022 год., постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10 януари 2022 год. по преписка 5772/2021 год. по описа на Районна прокуратура град Плевен. Твърди, че с това постановление прокуратурата приема, че са извършени престъпления от Г. и К. Кръстеви, които са фалшифицирали подписите на подателя на искането за отмяна върху заявленията, използвани за издаване на административния акт разрешение за строеж 676 от 19 ноември 2007 год., като това е установено с графологически експертизи на документите. Подателят на искането твърди, че обстоятелството, че заявленията са фалшифицирани и използвани от Г. и К. Кръстеви за издаването на посоченото разрешение за строеж, му е станало известно едва след получаването на заверен препис от постановлението на Районна прокуратура град Плевен и не са били известни и на Върховния административен съд при постановяване на определението, чиято отмяна се иска. Поддържа, че при тези факти разрешение за строеж 676 от 19 ноември 2007 год. е нищожно и незаконно, тъй като подателят на искането Спасов не е заявявал издаването му. Подателят на искането претендира разноски по настоящото дело в размер на 730 лв., както и по адм. дело 12399/2021 год. на Върховния административен съд, в размер на 630 лв., и по адм. дело 534/2021 год. на Административен съд Плевен, в размер на 610 лв. В проведено о.с.з. на 19 май 2022 год., подателят на искането не се явява и не се представлява. Ответникът по молбата за отмяна главният архитект на община Плевен, чрез юрисконсулт Банджаков, намира молбата за отмяна за недопустима, алтернативно за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239 АПК. Сочи, че видно от доказателствата по адм. дело 534/2021 год., подателят на искането за отмяна Спасов е узнал за издаденото разрешение за строеж през 2007 год., когато същото му е съобщено от административния орган, като тогава е могъл и е следвало да възрази срещу положените подписи, да изиска тяхната проверка и да оспори тяхната автентичност, което не е сторено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Същото становище се поддържа и от ответника по молбата за отмяна Г. Кръстева. Ответникът по молбата за отмяна М. Спасова поддържа изцяло искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди допустимостта на искането за отмяна и изложеното в него, намира искането за процесуално допустимо, тъй като е насочено срещу неблагоприятен за страната влязъл в сила съдебен акт. Разгледано по същество, искането за отмяна се явява неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Изложените от подателя на искането доводи, свързани с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10 януари 2022 год. по преписка 5772/2021 год. по описа на Районна прокуратура град Плевен, насочват към основанието по чл. 239, т. 1 АПК, а именно, че когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, актът подлежи на отмяна. С определение 556 от 24 януари 2021 год. по адм. дело 12399/2021 год. тричленен състав на Върховния административен съд, Второ отделение, е оставил в сила определение 1591 от 29 ноември 2021 год., постановено по адм. дело 534/2021 год. на Административен съд Плевен. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на В. Спасов и М. Спасова против заявление за издаване на строеж с вх. ТСУиС-94Г-171-2 от 15 ноември 2007 год. и разрешение за строеж 676 от 19 ноември 2007 год., издадено от главния архитект на Община Плевен, в това число и с искане за прогласяване на неговата нищожност. В хода на делото първоинстанционният съд е установил, че разрешението за строеж е било оспорено от същите лица пред началника на РДНСК Плевен, който се е произнесъл със Заповед ДК-10.18 от 25 ноември 2009 год., с която е отхвърлил жалбата и е оставил в сила разрешението за строеж. Първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е бил сезиран през 2021 год., за недопустима, тъй като е изчерпан редът за съдебен контрол на разрешението за строеж и същото е влязло в законна сила. Тричленният състав на Върховния административен съд в мотивите на определение 556 от 24 януари 2021 год. по адм. дело 12399/2021 год. е посочил, че в случая разрешението за строеж е било своевременно оспорено по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ (отм.) пред началника на РДНСК Плевен, който със своя заповед го е оставил в сила съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.). Решението на началника на РДНСК не е било оспорено пред съда и е влязло в сила, респективно влязло в законна сила е и оспореното разрешение за строеж. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към онзи момент редакция, съгласно която като влязло в сила, разрешението за строеж не подлежи на отмяна и е заключил, че подадената в последствие жалба, в това число и съдържаща доводи за нищожност на разрешението за строеж се явява недопустима. Оспорването на заявлението за издаване на разрешение за строеж с вх. ТСУиС-94Г-171-2 от 15 ноември 2007 год., тричленният състав на Върховния административен съд е приел за недопустимо, доколкото този акт не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с него е било стартирано процесното административно производство. С представеното по делото постановление от 10 януари 2022 год. по преписка 5772/2021 год. по описа на Районна прокуратура град Плевен, районният прокурор е постановил отказ да образува наказателно производство и е прекратил преписка 5772/2021 год., образувана по повод жалба от М. Спасова и В. Спасов от гр. Плевен с изнесени данни за отправени закани с престъпление срещу личността им и упражнен психически тормоз, както и за неизпълнение на съдебно решение. В мотивите на постановлението районният прокурор заключава, че видно от събраните в хода на проверката данни се касае за гражданскоправни отношения, породени от имуществен спор между страните, който подлежи на регулиране по реда на ГПК. Прокурорът установява също, че видно от изготвена по преписката експертна справка, подписите, положени върху заявления за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж, не са на тъжителя В. Спасов в съответствие с твърдяното от него. Посочва се, че инкриминираните документи са съставени и използвани през 2007 год., с оглед на което наказателното преследване е изключено по давност. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В случая молителят се позовава на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10 януари 2022 год. по преписка 5772/2021 год. по описа на Районна прокуратура град Плевен. Това доказателство няма характер на новооткрито, а е новосъздадено. Представеното постановление представлява новоиздаден документ. Освен това в него не са удостоверени факти или обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Нито установеното от районния прокурор досежно подписите, положени върху заявленията, нито наличието или липсата на основания за наказателно преследване в тази връзка, са обстоятелства от значение за изхода на делата пред Административен съд Плевен и Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към относимия момент редакция, предвижда, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, и след като е установено, че оспореното разрешение за строеж е влязло в законна сила и представлява стабилен административен акт, съдът не е имал друга възможност освен да прецени жалбата като недопустима и да я остави без разглеждане, което е сторил. В този смисъл, представеното постановление по никакъв начин не би могло да промени изводите на съда, досежно установената с разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към относимия момент редакция, забрана за отмяна на влезлите в сила разрешения за строеж. По отношение на твърденията в искането на инж. Спасов за отмяна на двете определения, че са налице нови обстоятелства, станали му известни след като получил препис от представеното постановление, следва да се посочи, че същият е бил наясно с това подавал ли е процесните заявления за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж през 2007 год. и се е позовал на обстоятелството, че не е подписвал тези документи в жалбата си, по която е образувано адм. дело 534/2021 год. на Административен съд Плевен, и в този смисъл не представляват нови обстоятелства, които при решаването му не са били известни на страната. Същите, по съображенията, посочени по-горе, не са обстоятелства от значение за изхода на делата пред Административен съд Плевен и Върховния административен съд. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Представеното постановление не може да служи и като основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, защото с него не се установява по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В процесния случай молителят не сочи нито документ, който по надлежния ред да е признат за подправен, нито акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е отменен. Това е така, защото представеното като доказателство постановление за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура гр. Плевен от 10 януари 2022 год. няма характера на решение на съд. Ето защо не са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 3 АПК. Гореизложените обстоятелства, свързани с представеното постановление, по естеството си са неотносими към останалите предпоставки по чл. 239 АПК тези по т. 4 6, поради което е изключено в цялост наличието на основания за отмяна на двете определения. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по искането за отмяна главния архитект на община Плевен, следва да се присъдят 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия