Решение № 13599 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2017 г.

Решение № 13599 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Ц., от гр. П., чрез неговия пълномощник срещу решение № 21/09.01.2017 г. по адм. д. № 204/2016 г. на Административен съд П. и по частна жалба срещу определение № 270/08.02.2017 г. по същото дело. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, а обжалваното определение- за постановено при съществено процесуално нарушение. Претендира от съда отмяната им. Ответникът по касационната жалба-началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-П. не взема становище. Ответникът "Миротрейд" ЕООД-П. чрез своя представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 18-299/12.01.2016 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастъра- П., с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г., изразяващо се в промяна на границите на съществуващи обекти в кадастъра: поземлен имот с идентификатор 56784.519.721 с площ преди промяната 259 кв м, след промяната 242 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 56784.519.809 преди промяната с площ 294 кв. м., след промяната 311 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Двата имота попадат в един УПИ !V-846.845.942, в кв. 50, като с изменението се коригират границите между двете сгради в имотите, без да се променя границата между имотите. Имотната граница между двата имота е права линия, при което тя сече стълбищната клетка на две части, така, както е и през 2009 г. Процесното стълбище, според представените документи, е собственост на "Миротрейд" ЕООД. Поради това е налице непълнота в КККР, тъй като сграда . 809.1 не е нанесена с вярната си имотна граница от запад, в частта, която граничи със сграда . 721.1. С процесната заповед се коригират границите между двете сгради, без да се променят границите между имотите. Така постановеното решение е необосновано и материалнонезаконосъобразно: Безспорно установено е от заключението на вещото лице, че във всички планове имотната граница между двата имота е права линия, съвпадаща с каменен зид между двете сгради и така е отразена като граница между двата имота в кадастралната карта преди изменението с обжалваната заповед. Промяната се състои в преместване на границата между двата имота, като площта от 17 кв. м., обхваща стълбищната клетка, преминава към имот . 809 на "Миротрейд" ЕООД. С изменението стълбището мината към сградата в имот . 809, собственост на "Миротрейд" ЕООД. Предвид тези факти със заповедта се променя не само границата между сградите, а и по същество се променя границата между двата имота, като се придава площ от имота на жалбоподателя към съседен имот. След като се отнема площ, то очевидно е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са всички твърдения на жалбоподателя. Спорът е за правото на собственост и за правото на ползване върху стълбищната клетка и е между собствениците на двата имота като собственици и на двете сгради. С оглед посоченото в заповедта правно основание изводът за приложимостта му, направен от първоинстанционния съд, не се споделя от настоящата инстанция. Релевантния момент за преценка на претендираното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което сочи на хипотезата на грешка и/ или непълнота на отразяването в одобрената карта и регистър. В случая такава не е налице, тъй като границите между сградите и имотите в кадастралната карта са отразени съобразно всички планове и проекти и обем собственически права съобразно документите към този момент. Но дори да е налице грешка или непълнота, наличието на спор за материално право, какъвто е настоящият случай, е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. При наличието на спор за материално право претендираното остраняване на твърдяната грешка или непълнота в кадастралната карта не може да бъде удовлетворено. Когато такъв спор бъде повдигнат, СГКК след решаване на спора за материално право отстранява непълнотата и грешката в КККР съобразно установените със съдебното решение граници и въз основа на скицата, придружаваща съдебното решение. Административният орган следва да изпълни вменените му по закон задължения и да нанесе или откаже да нанесе исканите промени след решаване на спора. В случая това не е сторено, поради което изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено и обжалваното определение, с което касаторът е осъден да заплати на СГКК-П. адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв. В касационната инстанция касаторът претендира разноски, но не е посочил размер, нито е представил списък на разноските. Такива следва да бъдат уважени в размер от 440 лв. /четиристотин и четиридесет/, представляващи платени от касатора разноски за вещо лице. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,