Решение № 5648 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2020 г.

Решение № 5648 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8263/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. против решение № 520 от 9.04.2020 г. по адм. дело № 1306/2019 г. на Административен съд – Благоевград, в частта с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД- 02-ЗЗ-248 от 22.10.2019 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), М. временно е отстранен от работа, поради образуване на дисциплинарно производство срещу него и същият е осъден да заплати в полза на Министерството на туризма адвокатско възнаграждение в размер на 610 лв. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната по касация страна. Ответната страна – министърът на туризма, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и пледоария по същество изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед № РД- 02-ЗЗ-248 от 22.10.2019 г. на министъра на туризма, с която жалбоподателят временно е отстранен от работа, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗДСл орган. Правилно е и заключението, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание. Същата е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й – посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта дисциплинарно дело – чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съображенията на съда относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила също са коректни и обосновани. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. В разглежданата хипотеза против жалбоподателя, който заема длъжността главен експерт в дирекция "Програми и проекти в туризма" при Министерството на туризма, със заповед № Т-РД-16-238/21.10.2019 г. на председателя на дисциплинарния съвет е образувано дисциплинарно дело за установяване допуснати от него нарушения на служебните задължения, във връзка с докладна записка с вх. № Т-93-00-2730/11.10.2019 г. на директора на дирекция "Програми и проекти в туризма". След образуване на делото пред дисциплинарния съвет е издадена заповед № РД- 02-ЗЗ-248 от 22.10.2019 г. на министъра на туризма, предмет на оспорване, с която М. временно е отстранен от работа. Обстоятелството, че заповедта за отстраняване от работа е издадена след образуваното дисциплинарното дело се установява от мотивите на акта, в които изрично се цитира заповед № Т-РД-16-238/21.10.2019 г. на председателя на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарно дело № 1/2019 г. срещу М., както и изготвената по-рано докладна записка с вх. № Т-93-00-2730/11.10.2019 г. на директора на дирекция "Програми и проекти в туризма" по повод, на която е образувано дисциплинарното дело против служителя. При тези факти аргументирано съставът на Административен съд – Благоевград приема, че условията на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване на служителя от работа са изпълнени и правомощието на органа по назначаването е упражнено в съответствие със закона. Смисълът на разпоредбата е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. Това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. Поради това като достига до извод, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с присъдените разноски в негова тежест пред първата инстанция. Съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност и е присъдил разноски в размер на 610 лв., който е близък до прага на минималния такъв предвиден в Наредба № 1/2004 г. С оглед неоснователността на касационната жалба, искането на ответника по касация за заплащане на направените разноски пред тази инстанция е основателно и следва да му се присъдят такива в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно – същите са близо до предвидения минимален размер в Наредба № 1/2004 г. и са съответни на фактическата и правна сложност на казуса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,