Решение № 5772 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" София, чрез юрисконсулт М. Панчева, против решение 751 от 07.12.2023г., постановено по адм. дело 675/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 13/312/02832/ 3/01/04/02, изх. 01-6500/8447#22 от 31.05.2023г., на ЕТ" М.-Л. Танева". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция. Ответната страна ЕТ" М.-Л- Танева", чрез адв. Ненчева, оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то се явява неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счетено е, че неизпълнението на задълженията за изпълнение на заложените в бизнес плана цели се дължи на "форсмажорни обстоятелства" по смисъла на §1, т.27 ДР на Наредба 29 / 11.08.2018г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване на микропредприятия" от Праграмата за развитие на селските райони. Прието е, че административният орган не е изследвал изпълнението на бизнес плана в заложения обем за целия мониторингов период, а само за първите три години от него (2016, 2017 и 2018г.), когато са били налице обективни причини за неизпълнението, а самия акт е издаден през 2023г. без да се оцени изпълнението на договора дотогава. Административният орган не е посочил конкретни нарушения при изпълнението на договора, а посочената за нарушена правна норма касае изискванията за допустимост към проектите за кандидатстване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил всички правнозначими факти и обстоятелства, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Обосновал е верни правни изводи, към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е обосновано. По делото е безспорно установено с неоспорени от страните официални документи, че след подаване на проекта с бизнес плана и след сключване на договора за финансова подкрепа, от края на 2014г. , по основната и главна пътна артерия за достъп до къщите за гости, предмет на инвестицията са налични свлачища. За тяхното укрепване са издадени три разрешения за строеж, които са реализирани в периода 2017-2019г., а разрешенията за ползване са издадени през м. януари и м. декември 2018г. и м. август 2019г. Удостоверено е още от "Водоснабдяване и канализация Батак" ЕООД , че от 2016г. до м.ноември 2019г. е имало аварии на водопровод, захранващ местността Дъното (където се намират къщите), което е довело до многократни спирания и до "замътненост" на водата. Тези обстоятелства правилно са оценени от първоинстанционният съд като "форсмажорни" по смисъла на §1, т.27 от Наредба 29 от 11.08.2008г., при наличието на които страната по договора не отговаря за неизпълнението на задълженията по договора. Като не е съобразил тези обстоятелства, за които е направено възражение, а само резултатите от проверката на място, извършена през м.юни 2019г., касаеща изпълнение на заложените в бизнес-плана показатели за 2016, 2017 и 2018г., административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК за служебно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. При положение, че решението за налагане на финансовата корекция се издава четири години след извършената проверка на място, е следвало да се провери какво е изпълнението на задълженията по бизнес-плана след отпадане на обективната невъзможност за изпълнението и за оставащия период. Без тези фактически установявания не може да се прецени съразмерността на наложената санкция, което е нарушение на принципа за упражняване на правомощията на административния орган по разумен начин, добросъвестно и справедливо по чл. 6 АПК. Административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства за правнорелевантните факти (чл. 9, ал.2 АПК) и то към момента на издаване на акта (чл. 142, ал.1 АПК) и да съдейства на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса-предмет на производството. Без събиране на всички доказателства от значение за случая и без мотивиране на избора на възможните мерки с оглед тяхната пропорционалност, издаденото решение за налагане на финансова корекция се явява незаконосъобразно. По тези съображения обжалваното решение, с което е отменено незаконосъобразното решение за налагане на финансова корекция, е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора, но не се присъждат в полза на ответната страна, защото не са представени доказателства за направени такива в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,