Решение № 5047 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2017 г.

Решение № 5047 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1302 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд Варна, ХVІІІ състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от данните по делото се установява по категоричен начин, че задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. не са погасени по давност и съдът неправилно е приложил материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции. Ответната страна – М. Н. М., представлявана от адв. М. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Варна е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение № 2084 от 20.02.2017 г. по адм. дело № 10743/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1403025-091-001 от 7.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 379 от 10.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна в частта относно установени задължения на М. М. по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е достигнал до извода за погасяване на задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесната 2007 г. по давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възражението за изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по РА за 2007 г. е направено от ревизираното лице още с жалбата до първоинстанционния съд. Правилно АС Варна е приложил разпоредбите, съдържащи се в чл. 171 и сл. от ДОПК и е приел РА в описаната му част за материалнонезаконосъобразен поради изтекла погасителна давност. За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. Първата ЗВР № 1303438/19.08.2013 г. е връчена на 18.09.2013 г., като давността се счита спряна от датата на връчване на ЗВР /т. е. от 18.09.2013 г. /. Следователно, давността за процесния данъчен период /ЗДДФЛ – 2007 г. / е започнала да тече от 1.01.2009 г. и е спряла на 18.09.2013 г., до който момент са изтекли 4 години 9 месеца и 18 дни. С отпадане на основанието за спиране и възобновяването на производството продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от погасителния срок, като периодът на спиране не се включва в срока на давността, с него тя се удължава. Не е спорно, че процесната ревизия е втора, възложена със ЗВР № 1403025/5.08.2014 г., след като по жалба вх. № 77296-88/21.05.2014 г. на М. М. с Решение № 369/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна е отменен РА № 031400242/14.04.2014 г., включително и в частта за задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на ТД на НАП Варна за извършване на нова ревизия. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудителното изпълнение, като съгласно изр. второ - ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно цитираната разпоредба, правилно съдът е посочил, че давността не е прекъсната с издаване на първия РА, тъй като той е отменен при обжалването му по административен ред. По аргумент на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е продължила да тече за периода 14.04.2014 г. до 21.05.2014 г., когато е подадена жалбата срещу РА до директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна, като са изтекли още 1 месец и 6 дни от давностния срок /или стават общо 4 години 11 месеца и 5 дена/. Съответно, от 21.05.2014 г. до произнасяне по жалбата по административен ред – 24.07.2014 г. давността се счита спряна на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от ДОПК, но от тази дата до 21.10.2014 г. - датата, на която е връчена ЗВР № 1403025/5.08.14 г. безспорно същата отново е текла, като са изминали още 2 месеца и 27 дни, или общо 5 години 2 месеца и 2 дни. Следователно, при хипотезата на чл. 172, ал. 2, изр. 2 от ДОПК, към датата на връчване на ЗВР, което е основание за спиране на давностния срок, петгодишният давностен срок е бил изтекъл. Касационната инстанция възприема и останалите мотиви на първоинстанционния съд досежно изтичането на едногодишния срок по чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Проведеното по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионно производство, по аргумент от ал. 6 на чл. 155 от ДОПК, няма самостоятелен характер и по своето естество представлява продължение на вече образуваната със ЗВР № 1303438/19.08.2013 г. ревизия, приключила с издаване на РА № 031400242/15.04.2014 г. Това означава, че от датата на връчване на първата ЗВР – 18.09.2013 г. до 15.04.2014 г. давността е била спряна за 6 м. и 28 дни. След това е спряна от 21.10.2014 г. - дата на връчване на издаване на ЗВР № 1403025/05.08.14 г. до издаване на процесния РА – 07.05.2015 г., т. е. за още 8 месеца и 16 дни. Т. е. едногодишният срок по чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК за установяване на публичното вземане е изтекъл на 7.01.2015 г. От момента на изтичането му отново продължава да тече остатъка /2 м. и 17 дни/ от петгодишния давностен срок, като и от този момент до датата на издаване на РА /7.05.2015 г. / същият е изтекъл. Следователно, обосновано съдът е приел, че изтеклата погасителна давност относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. – главница и лихви е основание за отмяна на процесния РА в тази му част. При изрично възражение на ревизираното лице за изтекла погасителна давност и извод за основателност на същото, то следва да се приеме, че с погасяването му публичното задължение, установено с РА, престава да е дължимо. Тъй като с РА могат да се установяват само съществуващи и изпълняеми публични задължения, то погасяването им по давност обуславя извод за неговата незаконосъобразност. В този смисъл решение № 2888 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 6655/2017 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, решение № 3953 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 10691/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. В процесния случай като е достигнал до същия краен извод, АС Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1600 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.03.2018 г. /на л. 20 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение